В здравеопазването няма проблемни области за присъединяването на България към ес, заяви еврокомисарят маркос киприану

В здравеопазването няма проблемни области за присъединяването на България към ес, заяви еврокомисарят маркос киприану

В областта на здравеопазването няма много области, които да будят загриженост в процеса на присъединяването на България към Европейския съюз. Това заяви комисарят на ЕС по здравеопазване и защита на потребителите г-н Маркос Киприану на брифинг след срещата си днес, 13 юли, с министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.

В разговора участва и председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание доц. Борислав Китов.

На срещата бяха обсъдени въпросите, поставени в мониторинговия доклад на България, ходът на процеса по транспониране на европейското законодателство у нас, като бе акцентирано върху политиките в областта на психичното здраве и на кръвта и кръвните продукти.

Г-н Киприану изрази задоволството си, че процесът на хармонизиране на законодателството у нас в областта на кръвта, кръвните съставки и кръвните продукти с директивите на ЕС е в заключителен етап. Приетите от правителството промени в закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането вече се разглеждат в Народното събрание. Еврокомисарят подчерта, че за страните-членки на ЕС проблемът с безопасността на кръвта и кръвните компоненти е изключително важен, затова е необходимо законодателството да бъде уеднаквено и прилагано максимално бързо.

Въпросите за психичното здраве са изключително важни и основни за европейската здравна политика, каза г-н Киприану. Това определя и обсъждането на тези проблеми на проведената днес среща с министър Гайдарски. Г-н Киприану посочи, че от края на миналата година са факт заключенията на Съвета на Европа в тази област, като министрите са постигнали съгласие да се предприеме изчерпателна програма с мерки за действие. Предстои да се приеме и Европейска стратегия за психично здраве.

Еврокомисарят отчете, че в областта на психичното здраве в България е постигнат определен напредък. Има приети от правителството стратегия и план за действие, който се осъвременява и на Еврокомисията ще бъде предоставен график за конкретните действия по неговото реализиране.

Психичното здраве е изключително важна тема за страните-членки на ЕС, но също така и много трудна тема, изисква много ресурси и инвестиции, изтъкна Киприану. Според него в тази област министър Гайдарски се нуждае от цялата подкрепа на българското правителство и на българския парламент.

Еврокомисарят обърна специално внимание на възможностите, които предоставят структурните фондове на ЕС за подобряване на институциите за психично здраве и на здравеопазната система. Според него здравеопазването е една от приоритетните сфери, за която трябва да се кандидатства за финансиране от фондовете на ЕС. Използването им зависи от приоритетите, които си поставя правителството, но той посъветва проекти и средства да се насочат приоритетно към развитието на здравната инфраструктура.

От есента на 2006 г. в страните-членки на ЕС ще започне дебат за сътрудничество и за обмяна на най-добри практики в областта на здравеопазването, съобщи г-н Киприану. Той покани министър Гайдарски за участие в междуправителствените консултации в тази насока.

Проблемите на лечението на гражданите на ЕС е в компетенциите на държавите- членки, а Еврокомисията може да представи съвети, консултации по отношение на най-добрите практики. Г-н Киприану каза също, че при медикаментозното лечение задължително трябва да се отчита и аспекта на цените и разходите на съответната държава. Затова ЕК смята да организира и фармацевтичен форум, в който ще участват както министри на здравеопазването, така и представители на фармацевтичната индустрия. Еврокомисарят уточни и че в започващия дебат в ЕС ще се обсъжда и дали да се приеме специално законодателство за условията и изискванията, при които гражданин на страна-членка може да се упражнява правото си на лечение в рамките на общността.

Водещи новини

Времето