Изложбата „Обиталища Іv” На Светломир Мариновски Ще Може Да Бъде Посещавана Още 3 Дни В Галерия „Средец” На Министерството На Културата
Изложбата „Обиталища ІV” на художника Светломир Мариновски, наредена в галерия „Средец” на Министерството на културата на бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ще може да бъде видяна до 24 януари 2015 г. включително.
На официалното откриване на експозицията „Обиталища ІV” проф. д. изк. Свилен Стефанов отбеляза, че Светломир Мариновски е един от най-изявените, най-добрите творци у нас в жанра рисунка, който всъщност никак не е лесен. Проф. Стефанов припомни и за творческите търсения на художника Светломир Мариновски още от началото на 90-те години на 20-ти век, когато той смело експериментираше и търсеше свой собствен, характерен стил на изразяване.
В откриването на изложбата в галерия „Средец” с оригиналните творби на Светломир Мариновски, който от години работи върху цикъл рисунки и живопис, техника акрил върху хартия, взе участие и доц. д-р Бони Петрунова, заместник-министър на културата. Доц. Петрунова сподели, че е очарована от композициите на Светломир Мариновски в новия му проект „Обиталища ІV”, който сам споделя за творбите си, че те напомнят за нещо вече случило се, тъй като „от уроците на Учителите е приел необходимостта да търси нови форми и значения на миналото”, като едновременно с това не загърбва и традициите.
Светломир Мариновски е роден на 11.01.1965 г. в гр. Горна Оряховица. През 1984 г. той завършва ССХУ „Илия Петров“. Дипломира се през 1991 г., като има магистратура по графика в НХА „Н. Павлович“ в курса на проф. Галилей Симеонов. Член е на СБХ, секция „Живопис”. В периода 1993–2014 е арт директор в РК „АЯ“ Холдинг, както и художник на списание „Изкуство“, автор е на дизайна на повече от 200 печатни издания за водещи фирми и компании, както и за Британски Съвет, SOS – Детски селища, Гьоте Институт, Посолство на Франция, Френски институт, Посолство на Кралство Дания, Посолство на САЩ.
В периода 1993–2010 е основен консултант по реклама на Френски институт и Британски съвет. От 1996 до 1999 г. е преподавател по рисуване в програма „Приложно изкуствознание“ в НБУ. През 2011 г. е учредител на Френско-българска асоциация „България по пътя на музите“. В периода 2013 - 2014 г. преподава рисуване и живопис в колеж „Св. Ариадна“.
Самостоятелни изложби:
1993 – Литографии – галерия „Студио Спектър“, София;
1994 – Литографии – Национален музей „Боянска църква“, София
1995 – Литографии – галерия „Студио Спектър“, София;
1996 – „Утопична анатомия“, литографии – галерия „Кристиян Сире“, Пале Роял, Париж;
1998 – Рисунки от Кападокия І – галерия „Дрита“, София
1998 – Рисунки от Кападокия ІІ – галерия „Кристиян Сире“, Пале Роял, Париж;
1999 – Живопис – Френски институт, София;
2006 – Живопис – галерия „Максим“, София;
2011 – Живопис „Обиталища“ – Национална художествена галерия, София;
2012 – Живопис „Обиталища II“ – галерия „Хан Хаджи Николи“, Велико Търново;
2012 – Живопис „Обиталища III“ – Български културен институт, Париж.
Колективни участия:
1991–2014 – участия в колективни изложби и пленери в София и страната;
2003 – изложба „Десет години списание „Изкуство“;
2003 – Съвременна българска живопис, Москва;
2004 – Пътуващ музей „Млади български художници“, Варшава, Прага, Братислава, Будапеща, Виена, Пекин, Ню Делхи, София;
2006 – Изложба 10х5х3, СБХ „Шипка“6.
Награди:
2003 – Първа награда за графичен дизайн на „Реклама Експо 2003“, София;
2003 – Бронзов медал от Фотографска академия;
2011 – Голямата награда за календар на Международния пловдивски панаир.
А ето и посланието, което Светломир Мариновски е подготвил за всички посетители на неговата изложба в галерия „Средец” на Министерство на културата - „ОБИТАЛИЩА ІV”:
„От няколко години работя върху цикъл рисунки и живопис, техника акрил върху хартия, който нарекох „Обиталища”. За да не бъда сам, неподреден и отчужден, представих три етапа от цикъла през м. август 2011 г. в Националната художествена галерия в София, през м. май 2012 г. в галерия „Хан Хаджи Николи” във В. Търново, а през м. юли 2012 г. - в Българския културен център в Париж. Сега намирам убежище и закрила в четвъртия, създаден през 2014 г.
От уроците на Учителите приех необходимостта да търся нови форми и значения на миналото, без да надскачам сянката на онези, чиито авторитет ме е водил през годините.
Тълкувам обиталището като място за подслон и на забрава, убежище и закрила. То е интимна територия, предпазена от чужд поглед. За съществата, привлечени от пещерите, няма минало, не искат бъдеще, защото отговорите са пред тях. Те не желаят безпокойство, хаос, тревожни сърца и свити гърла, а просто наслада и сигурност. Обиталището е място на срещите на телесното в неговата принадлежност или отчужденост.
В композициите присъстват зоо- или антропоморфни тела и предмети, свободни от конкретна събитийност или персонаж, тръгнали откъдето и да е и откогато и да е, спазматични в сянката на желанието. Подредени от Вярата или разпръснати по волята на случая каменни плочи, съдове и плодове, понякога с озадачаващи форми, обвързват видимостта на предметния свят.
Оскъдната светлина ми напомня за нещо случило се. Редувам петна, прозрачни и плътни, сгъстени с динамични жестови силови линии. Разчитам и на случайността, защото е изобретателна.
Надявам се на тълкувания, далеч от абстрактното. По-скоро телесни или неволни представи, синхрон на прегрешения в едно илюзорно пространство”.
Светломир Мариновски, януари 2015 г.
Водещи новини
