През Юли Т.Г. Сопот Ще Бъде Домакин На Националните Тържества, Посветени На 165- Годишнината От Рождението На Патриарха На Българската Литература Иван Вазов
Празниците ще бъдат под патронажа на министъра на културата Вежди Рашидов
През юли т.г. гр. Сопот ще бъде домакин на националните тържества, посветени на 165-тата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, каза в интервю за БТА театроведката Пенка Калинкова.
Пенка Калинкова отбеляза, че по настояване на Инициативен комитет, представляващ близо 500 сопотчани, празниците ще бъдат под патронажа на министъра на културата Вежди Рашидов. По същото време в подбалканския град ще отбележат и 80 години от създаването на къща музей "Иван Вазов".
Честването на 165-годишнината от рождението на Иван Вазов в национален мащаб започна през февруари т.г. с изложбата "Обичаният Вазов" в Галерия "Средец" на Министерството на културата. В Кипър бяха организирани "Уроци по родолюбие", посветени изцяло на Вазовото творчество. Програмата в родния му град Сопот включва "преоткриване" на къща музей "Иван Вазов" по повод 80-годишнината й на 6 юни, а от 2 до 9 юли са дните, посветени на самия Патриарх на българската литература. Те включват Национална конференция на къщите-музеи, откриване на нова експозиция в музея, тържествено връчване на Националната награда за литература "Иван Вазов", много театрални постановки, литературни четения.
Вазов е живял в Пловдив в много интересно за България време - в този град той твори най-активно. Шест години (1880 г. - 1886 г.) от съзнателния живот на автора на най-българския роман "Под игото" минават в Пловдив, време много интересно за България, припомня в интервюто си за БТА театроведката Пенка Калинкова, която е и автор на книгата "Познатият непознат Пловдив". Вазов е живял в Пловдив в най-интересните предосвободителни години - тук - в Пловдив, Вазов твори най-активно. За него Пловдив не е непознат град, когато идва през 1880-та. 14 години по-рано той постъпва в четвърти клас на Епархийското училище, където му преподава Йоаким Груев. Още първата година, едва на 30 години, заедно с 25-годишния поет Константин Величков, Вазов участва в създаването на първия български професионален театър - Пловдивския. В тази връзка самият Вазов пише и първата си пиеса "Руска", а двамата с Величков - "Г-н Мортагон", за което по-късно казва "Ний бяхме и двамата млади, буйни, жизнерадостни. Един ден ни хрумна мисълта за една литературна слободия и започнахме съвместно комедия, в която да изобразим в карикатурен вид типа на фанфарон, тип, който новият живот издаваше. Първата половина от тази лека комедия написах аз, втората - Величков".
С едно изречение във вестник "Народний глас" Вазов казва: "Значи положи се вече здрава основа на българский народен театър. 11 декември 1881". Това е изписано и върху бронзовия медальон на стената на Пловдивския театър, днес с името Н.О. Масалитинов. В личен план тези години преминават за Вазов така - влюбва се и е обичан, сгодява се и му връщат годежа. И много други неща се случват в онези негови пловдивски години. За Пловдив от онова време Данаил Юруков пише в спомените си: "Градът беше станал същински пазар за чиновници. Цялата интелигенция от Южна България се беше стекла и чакаше назначение на служба. Единствените разговори бяха: - Ти какъв си назначен? С каква заплата?". Самият Вазов по-късно ще напише: "Пловдив! Пловдив! Ето трите му могили, сред полето равно легнали камили - и аз беден пътник, прашен пилигрим в столицата наша! Тя е пак самата! Пак е тая каша от язици, вери и наций безчет, от които няма ни образ, ни цвет, със своите латерни, балове, венгери, от които вечер въздуха трепери".
Първият, който известява с перото си във вестник "Народний глас", че големият поет е пристигнал, е не друг, а Величков. Те двамата стават основни пера на Манчовия вестник и дори ги наричат "Манчовите поети". Вазов не е политик. В града на тепетата той намира условията, които му позволяват да се посвети на творчеството си. "В Пловдив като член на Постоянния комитет бях задължен да вземам участие в неговите заседания, обаче скоро се разбра, че ми е дадено собствено една синекура, за да мога безгрижно да се предам на своята муза", споделя той на проф. Иван Шишманов.
Кои места в Пловдив са свързани с Вазов? Градът е много променен, но все още има свидетелства на кои места и при кого е живял поетът в Пловдив. Е, няма я вече плочата на ул. "Бетовен", която сочеше мястото на къщата, където той е написал едни от най-хубавите си произведения. Там е живял отначало с едно дете, Иванчо, сираче от Батак. Съдбата на детето е сюжет за стихотворението му "Възпоминания от Батак": "От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?". После с поета живеят братята му Владимир, адютант
на генерал-губернатора, и Борис, майка му Съба, сестра му Вълка. Къщата се е намирала срещу стари турски гробища, които са превърнати в Градска градина с указ на княз Дондуков-Корсаков и до днес се нарича Дондуковата градина. От другата страна на градината се намира къщата, в която са се списвали вестник "Народний глас" и списанията "Наука" и "Зора". Вазовата къща става своеобразно средище. Идвали са, по спомени на брат му Владимир, политически приятели като д-р Янкулов, Св. Миларов, д-р Хаканов, С. С. Бобчев, Наботков, Ив. Ст. Гешов. Вазовият кабинет е бил украсен с картини на Константин Величков. Докато по-възрастните били заети с политически разговори или със спомените си за миналото, по-малките пеели руски романси, понякога се устройвали и общи игри, баба Съба черпела гостите с вишнево сладко.
Входната алея на Дондуковата градина днес е оформена с бюст паметник на Иван Вазов. Предишните поколения са маркирали с името на Вазов една от най-хубавите пловдивски улици - бившата "Станционна", регионалната библиотека, училището с преподаване на чужди езици, читалище в Стария град. Патриархът на българската литература Вазов е и един от първите почетни граждани на Пловдив. През ноември 1920 година по най-тържествен начин - многолюдно и с арки от цветя, се чества неговата 70-годишнина. Хиляди пловдивчани го посрещат нa железопътната гара. Каляската на народния поет, теглена от три бели коня, минава през шпалир от възторжени почитатели по улиците "Станционна" (днес "Иван Вазов") и "Княз Александър Първи". От терасата на къщата, в която живее по време на престоя си в Пловдив, Вазов благодари за възторжения прием. След тържествата поетът остава да гостува на своя приятел Лука Личев в къщата му на улица "Велико Търново" 13 и с удоволствие отмаря в беседката, която и досега се намира в двора.
Новото време ни лиши от възпоменателните плочи на местата на Вазовата къща и на Международен театър "Люксембург". Някога, в 30-те години на миналия век, е имало идея, дори взето решение, да се създаде музей на Иван Вазов. Да се изкупи съществувалата към онзи момент къща и в нея да се подреди сбирката. По-късно, обаче, проектът е изоставен, къщата - продадена и разрушена. На нейното място са издигнали нова постройка, на която са поставили възпоменателна плоча. Днес плочата я няма, няма я и къщата, построено е съвременно палацо. Остава нереализирано и предложението на театроведа Богомил Стоилов и на литературния критик Владимир Янев паметник на двамата незабравими другари в живота и творчеството Иван Вазов и Константин Величков да бъде поставен на входа на първия български професионален театър - Пловдивския.
Водещи новини
