Правителството Одобри Отпускането На 500 000 Лв. За Археологически Дейности В Плиска
Правителството одобри отпускането на 500 000 лв. за археологически и реставрационни дейности в първата българска столица Плиска.
Този ангажимент беше поет от министър-председателя Бойко Борисов при участието му в церемонията, с която беше отбелязана 1150-ата годишнина от покръстването на българския народ в началото на месеца.
Средновековният град Плиска е разположен на площ от 23 хил. декара, което го прави и един от най-големите средновековни градове в Европа. Създаден е през VII век и повече от два века е столица на българската държава. С Плиска са свързани имената на 18 български владетели, сред които Тервел, Крум, Омуртаг, Борис І Михаил (852-889). Почти в центъра на Плиска се издигат първите дървени постройки и така се обособява ханската резиденция. В различно време около нея възникват селища, защитени със земен вал и ров. През 811 г. Плиска е превзета от византийския император Никифор Геник. При неговото оттегляне дървените постройки са опожарени. По-късно на тяхно място са издигнати масивни каменни сгради и високи крепостни стени. В първата половина на ІХ в. в Плиска се издигат представителен дворец, жилищен дворец, езически храмове и множество стопански постройки. Ханската резиденция е водоснабдена посредством сложна мрежа от водопроводи от глинени и оловни тръби.
Безспорно най-великото събитие, свързано с Плиска и променило съдбата на България, е приемането на християнството. В резиденцията и около нея се появяват множество християнски храмове. Сред тях е и един великолепен катедрален храм, известен като Голямата базилика. Разположена на 1,3 км североизточно от ханската резиденция, тя буди възхищение с големите си размери и богата украса от мозайки, мраморни колони, бази и капители. Голямата базилика и комплексът от сгради, израснал около нея, стават център на българската архиепископия от втората половина на ІХ в. През 886 г. в нея са посрещнати учениците на Кирил и Методий и така се полагат основите на първата славянска книжовна школа.
За науката Плиска е открита от пионера на българската археология Карел Шкорпил. Първите разкопки са направени още през 1899 г. и продължават и до днес. Разкритите останки са консервирани и представляват музей на открито. Сега могат да се видят, макар и в руини, крепостните стени, дворците на Крум и Омуртаг, храмовете на бог Тангра, Голямата базилика и други стопански и жилищни постройки. За първи път музей в Плиска е открит на 15 май 1940 г. на традиционния събор в Плиска, посветен на канонизирания за светец княз Борис-Михаил. През 2006 г. музейната сграда бе обновена и разширена. Интересно архитектурно решение е включването на южното лице на северната крепостна стена в интериора на експозиционната зала. Музеят придобива съвременен, европейски вид, а в експозиционната зала намират място и много от находките, открити при повече от 100-годишните археологически проучвания. Хронологически подредени, те определят основните периоди в живота на Плиска – езически и християнски. Направени са опити за възстановки на двата представителни двореца – т. нар. Крумов дворец и двореца на хан Омуртаг, както и на главния християнски храм – Голямата базилика. От изложените експонати посетителите могат да проследят живота в първата българска столица с всичките му разнообразия в бита, културата и въоръжението.
Повече информация за Национален историко-археологически резерват “Плиска”:
http://museum-shumen.eu/bg/museums-and-reserves/pliska/
Водещи новини
