Министър Вежди Рашидов, Директорът На Наим Доц. Д-Р Людмил Вагалински И Посланикът На Франция Ксавие Лапер Дьо Кабан Откриха Изложбата „Сребро От Лувъра. Съкровището От Боскореале“
Едно от най-големите сребърни съкровища от римската епоха в колекциите на Лувъра вече е в София и до 23 август т.г. може да бъде разгледано в Националния археологически институт с музей при БАН. В официалното откриване на експозицията с уникалното сребърно съкровище от Лувъра миналата вечер в НАИМ при БАН взеха участие и министърът на културата Вежди Рашидов, директорът на Националния археологически институт доц. д-р Людмил Вагалински и посланикът на Франция в София Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан. Сред официалните гости на откриването бяха и заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов, както и представители на Музея „Лувър“ - д-р Франсоаз Готие, директор на античния отдел в Лувъра, Александър Баралис и др.
Френската изложба с част от прочутото съкровище от Боскореале, показваща богатството и изтънчения вкус на римските аристократи около началото на новата ера, е организирана от Националния археологически институт с музей при БАН и Лувъра, в сътрудничество с Министерството на културата на Р. България, Посолството на Франция у нас, Френския културен институт в София и Сдружение "Комитет за подпомагане на изложбата на български антики в Лувъра.
Боскореале се намира в Италия, в района на Везувий, близо до известните антични градове Помпей и Херкулан. Съкровището е било скрито в цистерна за вино в римската вила дела Пизанела, потънала под пепелта при изригването на вулкана през 79 г. сл. Хр. Последният собственик на сребърния сервиз вероятно е била жена на име Максима, което е изписано върху много от предметите.
Съкровището от Боскореале е открито в края на XIX в., при опит на местен собственик да направи заграждения на имота си. След проведени археологически разкопки са открити зала с мозаечен под, кухня и конюшня. Впоследствие различни археологически кампании разкриват вила, като потвърждават хипотезата за villa rustica, разположена на 1000 кв.м с ясно очертана жилищна площ и стопански помещения. На 13 април 1895 г. в цистерната за вино на тази вила е открито съкровище от сребърни съдове за трапеза, състоящо се от 102 предмета, както и кожена торба с антични монети на стойност около хиляда златни ауреуси. Предполага се, че предметите са били специално укрити в стопанското помещение малко преди изригването на вулкана Везувий през 79 г. сл. Хр.
Съкровището от Боскореале попада в Музея «Лувър», след като барон Едмонд дьо Ротшилд купува по-голямата част от него с цел да го дари на Музея. Предвид броя на предметите, теглото им – над 30 кг, тяхното качество на изработка и естетическа стойност, сребърният сервиз от Боскореале се нарежда сред най-важните и най-престижни сервизи от този период.
Трийсетте предмета, които изложбата „Сребро от Лувъра. Съкровището от Боскореале“ представя, са част от този сервиз – съдове за хранене и съдове за пиене, допълнени от чифт златни обеци. Сред тях е и световноизвестната Купа с Африка, чинии, подноси, блюда, триподи, лъжици, кантароси, скифоси и черпаци. Находките впечатляват с изящната си изработка и са ценен извор за развитието на културата през римската епоха.
Чифтът златни обеци с инкрустация от зелено стъкло са били притежание на жена, намерила смъртта си във вила дела Пизанела. Нейното тяло е намерено заедно с телата на двама мъже. Жената е държала шал пред устата си, за да не вдишва от газовете, които я задушавали. За съжаление и до днес още няма сигурен отговор на въпроса дали именно тя е Максима, чието име е изписано върху много предмети от съкровището. Като възможна хипотеза се приема, че собственик на вилата и на цялото имущество е L. Caecilius Iucundus, банкер от Помпей, наследил богатството на Юлиево-Клавдиевата династия в Кампания, и че именно той е бащата на Максима.
В изложбата са показани и отливка от нейното лице и обеците, които е носела при гибелта си.
Заедно с тази впечатляваща изложба в НАИМ при БАН в петък се откри и експозицията "Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристократ", която представя бита на заможни тракийски аристократи по българските земи. Те са били собственици на вила рустика, построена през I в. сл. Хр. в местността "Чаталка",
разположена близо до днешния град Стара Загора.
Идеята ни да съвместим двете изложби е освен лукса, да покажем и бита на аристократите от онази епоха, като така посетителите ще придобият представа за живота им в неговата цялост, обясни доц. Людмил Вагалински. Изложбата „Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристократ“ е резултат от съвместната работа на Националния археологически институт с музей при БАН и Регионалeн исторически музей - Стара Загора. В изложбата участват изключително ценни находки от надгробната могила Рошава Драгана, в която са били погребани някои от членовете на фамилията, владяла това имение, както и от други могили, които принадлежат на некропола на вилата. Предпазно и нападателно въоръжение, сред което и рядък бронзов шлем-маска, подчертава принадлежността на собствениците към местната военна аристокрация. Откритите златни накити и нагръдници в гробове на мъж и жена и златните венци потвърждават техния висок обществен статус. Луксозни предмети, внесени както от Изтока, така и от Италия, елементи от обзавеждането, като изискан канделабър с изображение на херма с две младежки лица, съдове за парфюми и балсами, отразяват техния изискан начин на живот. Инструментите на труда свидетелстват за основните занимания на мъжете и жените, живели във вилата, като за първи път са изложени на едно място любопитни и разноoбразни предмети, обикновено пренебрегвани и забравени във фондовете на музеите. Земеделски инструменти, модел за калъп за керамика и глинени съдове, показват на какво се дължи богатството на собствениците на това имение. Оброчните плочи на Тракийския конник, открити до жилищната част на комплекса и могилният некропол на вилата разкриват тракийските корени на неговите обитатели. Група сребърни чаши тип «Боскореале» и редки стъклени съдове, открити близо до Стара Загора, допълват представата ни за богатия градски бит на местната тракийска аристокрация, съпоставим с този на римските първенци в Италия.
Изложбата, която бе открита на 22 май в Националния археологически музей, ще може да бъде посетена до 10 септември т.г.
Водещи новини
