Министерството На Културата Е Готово На Диалог Със Синдикатите За Финансирането На Културните Институти
Във връзка с постъпило в Министерство на културата Обръщение от Синдикат Музикално сценичен арт - Национална синдикална федерация „Култура“ към КНСБ и Синдикат „Театър, музика и танц“ - Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“, съдържащо критични и неточни твърдения по отношение финансирането на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства и прилагането от тях на системата на делегиран бюджет, Министерството на културата прави следните уточнения:
Системата на делегирани бюджети, която се прилага от 2011 г., е ориентирана към постигане на конкретни и измерими резултати от дейността на сценичните изкуства, в резултат на която се постигна по-голямо многообразие на предлаганите продукти, увеличаване на броя на зрителите, на размера на държавната субсидия, както и на приходите от билети.
Съгласно разпоредбите на Закона за закрила и развитие на културата, директорите на културните институти се разпореждат самостоятелно със средствата по бюджетите си и те определят числеността на персонала и заплатите на организацията в рамките на средствата, с които разполагат.
Информацията за промяната в стойностите на някои основни показатели в периода 2010 – 2014 г., извлечена от годишните отчети на организациите, показва устойчива тенденция за нарастване на общите разходи и разходите за заплати в сектора „Сценични изкуства”, обратно на съдържащите се в Обръщението твърдения за съкращения на персонала и намаляване на заплатите.
Общо разходите на организациите от сценичните изкуства са нараснали през 2014 г. на 68 344 хил. лв. спрямо 2010 г. когато са били 50 468 хил. лв., или със 17 876 хил. лв., което в процентно изражение е 35,42 %. Основен дял заемат разходите за заплати и осигурителни вноски, които в този период са нараснали с 8 397 хил. лева, или с 26,90 %. Ръст бележи и средната месечна брутна работна заплата, от 547 лв. през 2010 г. - на 651 лв. през 2014 г., или увеличение 19 %. При това не само няма съкращения, но числеността на щатния персонал е увеличена с 268 бройки или около 7 % – от 4021 бр. на 4289 бр. Следва да се отбележи, че разходите за хонорари и други възнаграждения също са нараснали през периода на прилагането на делегираните бюджети с 4 419 хил. лв., което представлява ръст от 64 %, това са основно хонорари на външни режисьори и актьори.
Разходите за издръжка на дейността, включващи инфраструктурни и постановъчни разходи на организациите, са нараснали с 5 195 хил. лв. или с 44 % в сравнение с реализираните преди реформата във финансирането.
Тенденцията на увеличение на разходите за дейността на организациите от сценичните изкуства се запазва и през тази година. За първите пет месеца на 2015 г. общият размер на разходите е увеличен в сравнение със същия период на миналата 2014 г. с над 400 хил. лева, като разбира се, в театрите с по-добри показатели има известно увеличение на разходите, докато в тези от тях, които са с ограничен брой представления, малко зрители и ниски цени на билетите, държавната субсидия и собствените приходи са по-малко, което е и основният проблем за недостига на средства за заплати в някои от тях.
Отчетните данни са достатъчно красноречиви и са свидетелство за постигнатите резултати след въвеждане на новия модел на финансиране.
За съжаление, независимо от осъществената реформа в сектора, утвърждаваният през последните няколко години бюджет на Министерството на културата в размер на около 120 млн. лв. до 126 млн. лв. през 2015 г., дава възможност за сценични изкуства да се разпределят около 55 - 59 млн. лв. Поради това ежегодно за дейността на организациите от сценичните изкуства текущо и в края на годината са осигурявани допълнителни средства с промени на бюджета на министерството.
Следва да се отбележи, че през 2014 г. Министерството на културата е осигурило субсидия от държавния бюджет за дейността на организациите от сценичните изкуства над 48 167 хил. лв., а по договорите за смесено финансиране от общините са постъпили 3 млн. и 160 хил. лв., което прави едва 6.6 на сто към субсидията и 4.8 на сто към общия размер на извършените разходи. Сключените до момента договори с общините за смесено финансиране на културните институти са на стойност 3 193 хил. лв.
На фона на тенденцията за подобряване на финансовото състояние на организациите от сценичните изкуства в последните години, в няколко културни институти като театрите в Благоевград, Кърджали, Смолян, операта в Стара Загора проблемите са по-тежки в резултат на обективно по-ниската посещаемост на зрителите в региона. Поради по-тежките социално-икономически условия и икономическата криза в последните години, както и в резултат на не добро управление на творческия процес, броят на постановките и на посетителите в тях е недостатъчен за нормалното им функциониране. В резултат на всичко това, полагащите им се месечни лимити не дават възможност за своевременно осигуряване на средства за изплащане на трудовите възнаграждения на работещите в тях.
Отчитайки значимостта на тези културни институти за съответните региони, министерството търси пътища за преодоляване на възникналите проблеми при запазване на статута им.
Необходимо е отново да напомним, че през 2014 г. значително беше занижен контролът и финансовата дисциплина в театрите, в резултат на което някои организации допуснаха значително превишаване на разходите над постъпленията, което в условията на делегирани бюджети се отрази негативно на финансовото състояние на тези структури и през настоящата година.
Ръководството на Министерството на културата винаги е било и остава отворено за диалог със синдикатите относно проблемите, свързани с финансирането не само на сценичните изкуства в областта на музикалното и танцово изкуство, а и на всички останали културни институти във всички видове изкуства. Има готовност за обсъждане заедно със синдикатите, с Комисията по културата и медиите в Народното събрание и с представители на БАРОК на всякакви конкретни идеи за оптимизиране модела на финансиране в културните институти, при спазване разпоредбите на Закона за публичните финанси, Закона за закрила и развитие на културата и разбира се - в рамките на годишния Закон за държавния бюджет на основата на конкретни финансови показатели и конструктивни целесъобразни и законосъобразни предложения.