Публикацията „Тракия: Царство От Злато И Сребро” Във Френското Списание „Фигаро Магазин” Разказва За Експонатите От Тематичната Изложба В Музея „Лувър”
„Археологическите разкопки, проведени през последните години в България, обогатиха знанията ни за това много богато царство на Балканите”, пише популярното френско списание „Фигаро магазин“
„Тракия: царство от злато и сребро” е заглавието на богато илюстрираната публикация в популярното списание „Фигаро магазин“, притурка на вестник „Фигаро“ в броя му от 22 май т. г., която представя приноса на находките в могилата „Голямата Косматка”, както и на другите археологически обекти в България, като Борово или тракийския център Халка Бунар, където в момента се извършват проучвания, в „реабилитирането ролята на Балканите като цивилизационно огнище наравно с Анадола, Египет и Месопотамия, а от някои гледни точки – и в подчертаването на ролята им на предвестник в човешката история.”
По-нататък публикацията продължава: „И наистина, още от петото хилядолетие пр. Хр. на територията на днешна България се отбелязват използването на злато и най-старото златарство на света, организирани села, структурирано общество. Тези наблюдения са неоспоримото доказателство, че най-старата цивилизация в Европа се е зародила именно тогава по бреговете на Черно море.”
В поднесената на 10 страници информация за експонатите от изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” в Музея „Лувър” се разказва за находките на археолозите под ръководството на Георги Китов през 2004 г. в България.
След увлекателно поднесените подробности на откриването на гробницата на владетеля Севт III, определена в изданието като „едно от най-зрелищните открития на българска земя”, се посочват откритите от Георги Китов древни шедьоври, които са изложени за първи път пред световна публика в Музея „Лувър”. Сред тях е и „златен венец от 210 златни дъбови листа - най-големият, откриван някога в България”, златни монети и амфори с печати, които позволяват датирането на гробницата.
Бронзовата глава на цар Севт III е определена в изданието като „едно от най-разтърсващите бронзови произведения на елинистичната древност”, която поразява с „реализма на очите си”: ”Извитият нос, дългата брада, бръчките от двете страни на очите показват човек в разцвета на силите си. Тази вълшебна находка, със своя пълен със злато гроб, възхити целия свят и фокусира вниманието върху един прекалено непознат дотогава на широката публика период.”
По-нататък в публикацията се цитира и Жан-Люк Мартинез, президент-директор на Музея „Лувър” и главен куратор на изложбата: „Водени от желанието да предложим исторически прочит на Тракия от V до III век пр. Хр., избрахме за призма появата и утвърждаването на един висш властови център: този на одрисите. В област на многобройни политически и социални полюси тази династия развива собствена идентичност“.
„И едно неподозирано богатство: в Долината на тракийските царе случайно са били открити Рогозенското съкровище, „съкровище“ заради гравюрите по някои от съдовете в него и металните скулптури, по други. Почти от същото време, съкровището от Борово е най-изтънченото сред тракийските царски сервизи за пиене. По-ново, Панагюрското съкровище може би не е най-богатото, но пък е най-учудващото по качество и оригиналност на изпълнение на съставляващите го предмети.”
В богато илюстрираната публикация „Тракия: царство от злато и сребро” се посочва още, че изкуството на Тракия „разкрива забележително владеене на формите, често учудващо близки да съвременното изкуство, но е и единствено свидетелство за духовния свят на жителите на древна Европа. То отразява постепенното възникване на човечество, изграждащо собствената си памет посредством мита.“
Водещи новини
