Акцент На Месец Август В "Квадрат 500" E Творбата „Портрет В Червено” На Сър Готфрид Кнелер (1646-1723)
Кнелер е ученик на Фердинанд Бол и един от последните ученици на великия Рембранд
Творбата на родения през 1646 година в гр. Любек (Северна Германия) художник Готфрид Кнелер „Портрет в червено” /маслени бои, платно; 127 х 102 см/ се показва за първи път в новата представителна експозиция на Националната ни галерия, тя е и акцент на месец август 2015 г. в "Квадрат 500".
В четвъртък - 13 август т.г., Национална галерия "Квадрат 500" в София отново ще е с вход свободен и тогава всички желаещи ще могат да оценят достойнствата на картината „Портрет в червено” на Готфрид Кнелер, която е изложена в Зала 5 на новия ни музей.
Произходът на картината „Портрет в червено” се свързва със сбирката на Георги Личев, добила известност чрез изложбата в Народния музей в София през далечната 1934 година. Никола Мавродинов, който е завеждащ тогава Художествения отдел на музея, отбелязва в каталога: „Изложеният портрет има всички достойнства на един хубав ефектен салонен портрет. Той показва, че Кнелер е добър рисувач и колорист, но че неговата художествена концепция е близка до тая на публиката. Изразът на лицето е малко надменен. Художникът е искал на всяка цена да го направи благороден. Богатата плът на деколтето, огърлицата, издяланите като от слонова кост малки ръце, широко разстланите драперии – всичко придава на тоя портрет салонен характер, без да намалява чисто художествените достойнства, които той действително има”.
Композицията представлява седяща фигура на млада жена, изобразена в цял ръст и обърната ¾ наляво сред условно предадена паркова среда. Изпълненият с особен финес красив женски портрет е умело композиран и издържан в топъл, богат и наситен колорит. Той разкрива много от качествата на живописта на Кнелер, особено що се отнася до реалистичния подход към човешката фигура. Позата е раздвижена и непринудена. Рисунъкът на главата и ръцете е точен и силен. Изразът на лицето излъчва вглъбеност и лека меланхолия. Пейзажът, който придава естествена дълбочина на композицията, е разработен семпло и без излишни детайли. Липсата на идеализация и прекомерна реторика, силният контраст на наситена светлина и тъмни сенки, чистотата на линиите, дълбоката тонална гама, в която се движи колоритната хармония, издават влиянието на Севера.
Кнелер е ученик на Фердинанд Бол и един от последните ученици на Рембранд. Оформянето му като художник в Амстердам започва и се гради върху утвърдените традиции на прочутата нидерландска живопис. Дамският портрет от колекцията на Националната ни галерия демонстрира много от характерните особености на европейската барокова живопис. Картината е изпълнена с впечатляваща живописна техника и показва, че не случайно, макар и млад, Кнелер получава званието „главен придворен художник” на кралския английски двор. Предпочитанието към напрегнатото движение на отчетливия диагонал на композицията, майсторското владеене на киароскурото, умело постигнатата психологическа обрисовка на лицето, елегантната красота на раздвижената поза в контрапост, деликатно моделираните драперии и вниманието, отредено на детайлите в облеклото, са отличителни черти на овладяното до съвършенство портретно майсторство на Кнелер.
През 1672 г. Кнелер предприема пътуване до Италия, където в продължение на три години изучава произведенията на италианското изкуство. В Рим се учи при Бернини и Карло Марата и прави редица копия по творби на Рафаел. Във Венеция изучава задълбочено творбите на Тициан и Тинторето и бързо започва да придобива известност като модерен портретист и автор на амбициозни композиции с исторически сюжети. През 1675 г. Кнелер заминава за Великобритания, воден от силното желание да се запознае отблизо с творбите на големия майстор Антонис ван Дайк. Оставайки в Лондон, той се съсредоточава основно върху портретния жанр, който е доминиращ в живописта на Англия. Успехът на Кнелер е бърз. Репутацията му на художник нараства и около средата на 1680 г. става най-титулованият портретист в Англия. През 1692 г. получава и рицарско звание, а през 1695 г. не без настояването на краля става почетен доктор на Университета в Оксфорд. Богатият опит и класата на портретите му, най-вече на изпълнените в цял ръст, са без аналог от времето на Ван Дайк. Кнелер развива елегантен и импозантен портретен стил, който придобива известност в цяла Европа и Америка чрез многобройните гравюри, направени по негови творби. Основни клиенти и покровители на Кнелер са кралете на Англия, както и много знатни британски аристократи, представители на висшето светско общество и духовенството. Кнелер създава серия превъзходни портрети на известни личности от епохата: обвитите в кралски блясък парадни портрети на Чарлз ІІ, Луи ХІV, Уилям ІІІ и Петър Велики, великолепните портрети на Нютон, серията очарователни портрети на най-красивите придворни дами на кралица Мери II Стюарт, известни като „Красавиците на Хемптън корт”, интелектуалните портрети на членовете на лондонския клуб ”Кит-Кат”, чиито съвършени пропорции налагат нов стандарт при портретните формати.
Въпреки феноменалното си трудолюбие и удивителна сръчност, не е било във възможностите на Кнелер сам да изпълнява многобройните поръчки. Под негово ръководство в просторното му ателие на площад Ковънт Гардън голям брой ученици и помощници са работили върху изпълнението на части от картините. Известно е, че около 1693 г. художникът е приемал в ателието си около 14 модела на ден, като някои от тях са позирали по 10 – 12 пъти. Подобно на Рубенс, Кнелер е изготвял елегантни, смели и енергично изпълнени етюди на глави с креда в естествена големина – практика, невиждана в Англия от времето на Холбайн. Възкачването на Джордж І през 1714 г. на английския трон добавя последни почести на уважение към личността на твореца, давайки му титлата баронет. След смъртта на Кнелер в Уестминстърското абатство е поставена възпоменателна плоча - чест, която не е оказана на нито един друг английски художник. Впечатляващото по обем творчество на Кнелер повлиява силно развитието на английската портретна живопис в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век - времето, в което официалният бароков портрет приема своята трайна форма.
Водещи новини
