На 12 Ноември 2015 Г. От 18:00 Ч. В Галерия „Средец“ На Министерството На Културата Ще Бъде Представена Стихосбирката „Болката На Откровението“ От Мехмед Карахюсеинов /1945 – 1990/

На 12 Ноември 2015 Г. От 18:00 Ч. В Галерия „Средец“ На Министерството На Културата Ще Бъде Представена Стихосбирката „Болката На Откровението“ От Мехмед Карахюсеинов /1945 – 1990/


   Преди 30 години поетът Мехмед Карахюсеинов се самозапали в знак на протест срещу т. нар. „възродителен процес” и няколко години по-късно почина след тежки страдания от раните си.


   На 12 ноември 2015 г. (четвъртък) от 18:00 ч. в Галерия „Средец“ на Министерството на културата на бул. „Ал. Стамболийски” № 17 ще бъде представена стихосбирката „Болката на откровението“ от Мехмед Карахюсеинов /1945 – 1990/, издадена по повод 70-годишнината от рождението на автора







 



   През месец февруари т.г. се навършиха 30 години от трагичния акт на самозапалването на поета Мехмед Карахюсеинов - той се самозапали в знак на протест срещу така наречения „възродителен процес” и няколко години по-късно почина след тежки страдания от раните си.
   Представянето на стихосбирката „Болката на откровението“ в Галерия „Средец“ се организира от Фондация „Мехмед Карахюсеинов–Мето“ със съдействието на Министерството на културата.
   Мехмед Хасанов Карахюсеинов е български поет, художник и преводач. Оставя след себе си стотици стихотворения, но първата му стихосбирка излиза от печат десет години след смъртта му.
   Мехмед Карахюсеинов е роден на 8 октомври 1945 г. в село Севар, Разградско. В ученическите му години баща му е назначен на работа в София и цялото семейство се премества в столицата, където Мехмед живее до края на дните си. Завършва столичната Руска гимназия. Задочно завършва и Техникум по полиграфия. Войнишката си служба отбива в Карлово. Няколко пъти кандидатства в Художествената академия, но без успех. Записва и следва „Руска филология” във Великотърновския университет. Мехмед работи като печатар в Полиграфическия комбинат, уредник в списание „Нов живот“, строител, осветител в Киноцентъра „Бояна“. Той търси своето място в живота, без това да повлияе на основните му занимания – любовта към литературата и изобразителното изкуство. Превежда и произведения на световноизвестни писатели и поети, сред които са Назъм Хикмет, Ахмет Ариф и други автори. Разбира се, Мехмед Карахюсеинов копнее неговите стихове и преводи да бъдат издадени, но това се оказва невъзможно в епохата на тоталитарния режим. Изпраща своя стихосбирка в издателство „Народна култура“, където тя обаче престоява пет години, след което му е върната с резолюция, че трябва да пише за партията и народа. Същата е участта и на преводите, които е изпращал в различни издателства.
   „Възродителният процес” е преломен момент в живота на Мехмед Карахюсеинов. Той пише на български език и обича родината си, но чувствителната му и ранима душа не може да понесе обидата от насилието и гаврата с човешкото достойнство на развилнелия се тоталитарен режим. На 1 февруари 1985 г. в Полиграфическия комбинат се свиква партийно събрание, на което е обявено, че в България вече няма турци. Тогава съобщават на Мехмед, че трябва да „върне“ българското си име. На 2 февруари 1985 г. - в навечерието на собственото му преименуване, Мехмед Карахюсеинов се запалва, отказвайки да смени името си. Това се случва в малката едностайна семейна къщичка на Витоша. Извършва го тихо, без героични пози. Мехмед получава над 50% изгаряния, но оцелява. Изпада обаче в двадесетдневна кома. През това време името му е променено на Методи Асенов Караханов. За да не се разчуе за трагичния му протест срещу властта, Държавна сигурност охранява денонощно болничната му стая и не допуска дори и най-близките му до него. Въпреки усилията на Държавна сигурност, новината за самозапалването на Мехмед е излъчена по радио Свободна Европа.
   Пораженията от изгарянията скъсяват неимоверно живота на Мехмед и той живее само още пет години, напълно обезобразен. Поради вдишаните отровни газове, се налага хирурзите да изрежат голяма част от дробовете му. Обгарянията са изключително тежки и предизвикват нелечима болест. Последните му пет години са изпълнени с необикновен трагизъм, но и с изключителна жажда за живот. Мехмед не храни илюзии за личната си участ, но не си отива и сломен. Той доживява рухването на режима, който го убива. Но не жадува възмездие. Благородното му сърце завещава друго, много по-опасно за идеологията и манталитета на насилниците: „Човек се ражда за обикване, а не за мъст“.
   Поетът умира на 44-годишна възраст на 3.V.1990 г. с името Методи Асенов Караханов. Така и не успява да доживее мига, в който отново да върне името си – Мехмед Хасанов Карахюсеинов.
   От съпругата си Шемсие Шабанова Карахюсеинова има дъщеря Севара, родена през 1970 г. През 1990 г. се ражда синът му Аспар, когото Мехмед така и не успява да види – умира два месеца преди раждането му. 
  



Водещи новини

Времето

Полезни линкове