По предложение на министъра на културата Вежди Рашидов и в Париж честваха 100 години българско кино. Двадесет и осми ноември събра в престижните зали на Espace Pierre Cardin в градините на Шан-з-Елизе френски и български интелектуалци, представители на индустриалните среди, дипломати, артисти и приятели на България, за да бъде отпразнувана 100-годишнината на българското кино.
Проявата бе организирана от Националния филмов център и Българския културен институт в Париж. Сред гостите можеха да се видят Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, Ангел Чолаков, посланик на България в Париж, представители на големите френски киноразпространителски фирми, представители на френски медии, както и много творци, свързани с българското кино.
В своето слово по повод юбилея изпълнителният директор на Националния филмов център Камен Балкански очерта спецификата на българското кино. На гостите бе представен прекрасният игрален филм от 1967 т. на режисьора Гриша Островски по романа на Блага Димитрова „Отклонение”. Филмът и изпълнението на изключителните актьори Иван Андонов и Невена Коканова развълнува дълбоко публиката.
В престижните зали на Espace Pierre Cardin бе подредена изложба плакати на знакови български филми. Плакатите ще бъдат изложени през месец януари в галерията на Българския културен институт в Париж.
Слово по повод юбилея 100 години българско игрално кино на изпълнителния директор на Националния филмов център Камен Балкански
Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа,
скъпи приятели,
Тази година светът с признателност отбелязва 120-та годишнина от раждането на кинематографа. По този повод фестивалът в Кан фокусира световното внимание и представи уникален монтажен филм със заглавието „Люмиер!”. Изобретението на френските братя Луи и Огюст Люмиер наложи едно ново изкуство, белязало неотвратимо бурния 20-ти век, който свикнахме да наричаме „век на аудиовизията”. В България ние също честваме една светла дата - 100 години от началото на българското игрално кино. И правим това с множество стойностни инициативи: нови филми, публикации, дискусии, седмици и ретроспективи в чужбина, научни конференции, концерти с филмова музика, мултимедийни проекти, националните кинофестивали. Има нещо вълнуващо в това да съпоставим тези две годишнини за да открием как нашата кино традиция достойно се вмества в голямата световна перспектива на движещите се образи. И сигурно не е случайно, че през 2015 ЮНЕСКО избра София за един от петте световни града на киното.
Тази вечер отбелязваме 100-годишнината на българското кино и в столицата на световното изкуство Париж. Ще направим това с един забележителен филм – „Отклонение”, който заслужено е заел своето място в българската кинокласика. Ще рискуваме да го наречем българският „Един мъж и една жена”, макар че той многократно надхвърля сантименталните внушения на Клод Льолуш. Авторите му, представители на най-високите етажи на българската култура, разгръщат една силна любовна история на драматичен исторически фон. Посланието им е универсално и вие ще се уверите, че то издържа на времето – едно малко „отклонение”, едно дребно и дори нежно предателство към младежката любов с годините води до големи „отклонения” и фрустрации. Майсторската игра с времето, наслагването на романтична носталгия и остър психологизъм, обаянието на черно-бялото изображение артистично изграждат чувствена атмосфера, но и безрадостната морална равносметка на едно поколение - младите от края на 40-те, която обаче възприемаме като дилема за щастието на влюбените от всички епохи.
Сценарият е написан от голямата българска поетеса и писателка Блага Димитрова по романа й „Пътуване към себе си”. Режисурата е дело на две завършени творчески фигури – театралния режисьор Гриша Островски и Тодор Стоянов, който е и отличен оператор. А в главните роли ще видите двама великолепни актьори с легендарен статут – Невена Коканова и Иван Андонов. Последният е също и изявен режисьор, любим на поколения българи. Когато се появява през далечната 1967, филмът незабавно получава признание както в България, така и в чужбина: Специалната награда, награда за женска роля и наградата за операторска работа на фестивала във Варна; „Златен медал” и наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Москва; Награда на индийското дружество за връзка с чужбина за най-добър филм в Делхи.
Киното има потенциал да проектира както най-интимните психологически трептения, така и най-грандиозните социални промени и катаклизми. То е нашата могъща колективна памет. Но то е и машина на времето. Да затегнем коланите и да се оставим на пътешествието – във времето и в киното. В доброто българско кино.
