Министерството на културата изказва специална благодарност на екипите на 17-те български музея, които предоставиха 1629 експоната от фондовете си за организирането на впечатляващата ни изложба в Лувъра „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” - най-значимата и престижна българска културна проява в чужбина през 2015 г.
Подготовката на експозицията започна през 2012 г. благодарение на усилията на министър Вежди Рашидов, който сключи петгодишно споразумение с Музея „Лувър” за развитие на съвместно сътрудничество в областта на културата, науката и изкуството.
Българските музеи, предоставили безценни артефакти за представителната ни изложба в Лувъра, която бе видяна и оценена от най-многобройната музейна публика в света в периода от 16 април до 20 юли 2015 година, са:
Национален исторически музей
Национален археологически институт с музей – БАН
Регионален археологически музей – Пловдив
Регионален исторически музей – Враца
Регионален исторически музей – Варна
Регионален исторически музей – Бургас
Регионален исторически музей – Русе
Регионален исторически музей – Ловеч
Регионален исторически музей – Шумен
Регионален исторически музей – Хасково
Исторически музей "Искра" – Казанлък
Музей "Старинен Несебър" – Несебър
Археологически музей – Септември
"Музеен център" – Созопол
Исторически музей – Исперих
Исторически музей – Карнобат
Исторически музей – Стрелча.
Основен акцент в експозицията ни в най-прочутия музей в света бе уникалният шедьовър на античната скулптура – бронзовата портретна глава на тракийския владетел Севт III от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН, открита от българския археолог Георги Китов (1943-2008). Посетителите на Лувъра затаяваха дъх пред цар Севт Трети – истинско бронзово чудо на античното изкуство /според френския в. "Фигаро"/. Този път тракийското изкуство бе представено по един неповторим, интересен начин като разказ за непознатото Одриско царство, за неговите съкровища, владетели, ежедневен живот и съседи. Рекламни пана и постери с бронзовата глава на тракийския цар Севт III за забележителната ни изложба „Епопея на тракийските царе” тази пролет бяха монтирани и на ключови станции на парижкото метро, което също допринесе в немалка степен за популяризирането и успеха на нашата експозиция в Лувъра - ще напомним само, че метрото във френската столица обслужва приблизително по 4 млн. пътници на ден. Представителната ни експозиция „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” гостува в Лувъра малко повече от три месеца, а като се има предвид, че средно на ден от 20 до 30 хиляди посетители от цял свят влизат в залите на прочутия музей, всеки може лесно да пресметне колко много са ценителите на изкуството и античността, които имаха възможността да се запознаят с великолепната ни изложба, която, безспорно, е и най-голямото и най-престижно българско културно събитие в чужбина за 2015 година. Разбира се, представянето ни в Лувъра и новите археологически находки на българските археолози породиха и широк медиен отзвук – авторитетни и престижни издания като френският в. „Фигаро“, американското издание „Уолстрийт Джърнъл“, френският седмичник „Експрес” и редица други посветиха големи обзорни публикации и репортажи, илюстрирани и с богат снимков материал от забележителната ни изложба в световноизвестния музей.
Тайнствената епопея на траките се разкрива в Лувъра, писа френският в. „Фигаро“ по повод откритата във френския музей експозиция „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“, която можеше да бъде видяна от французите и многобройните чужди туристи до 20 юли 2015 г. Вестникът посочи, че в земите, където едно време са живели траките, и днес все още се откриват великолепни съкровища.
„Фигаро" припомни, че легендата за траките и за тяхното величие се е оказала реалност, след като след Втората световна война археологическите разкопки са позволили на учените да открият много съкровища на траките в близо 1500 проучени могили на територията на България. Други тепърва предстои да бъдат проучени от археолозите. В публикацията на Ерик Биетри-Ривиер „Златото на траките блести в Лувъра” във „Фигаро” /” Lor des Thraces brille au Louvre”/ се посочваше, че величествени, изискани, учудващи с богатството на злато и на сребро, експонатите, които са представени в Лувъра, съчетават елементи на чуждо влияние и на местния гений. Вестникът уточняваше, че в някои експонати и накити например се долавя и влиянието на келтите, а в други се усеща и скитският стил.
Столицата на царството на Севт Трети – Севтополис, чийто градоустройствен план е във формата на мрежа и с характерна древногръцка архитектура, сега за съжаление е под водите на язовир, но основната царска гробница, както и могилите на хора от царския двор и от династията, разположени върху възвишения край Казанлък, днес се посещават от туристи, докато в българските музеи се съхраняват великолепните предмети от тях, отбеляза „Фигаро”. Северни съседи на античните гърци, траките са един забележителен народ. Погребалните могили, в които се провеждат археологически разкопки от над 50 години, разкриват голям брой разкошни, изящно изработени предмети, в които откриваме елементи, характерни както за изкуството на варварските, така и на цивилизованите народи, се посочваше в публикацията на „Фигаро”. Безспорно най-впечатляващият експонат от експозицията в Лувъра е бронзовата глава на Севт Трети. Очите са изработени от алабастър и стъклена паста, а миглите и веждите са от изрязани медни ленти. Погледът на бронзовия Севт Трети е поразяващ, бронзовата глава на владетеля е вероятно най-красиво изработената статуя в елинския свят сред откритите до момента, допълва още в. „Фигаро”. Севт Трети, който се е издигнал до управител на област, а след това, въпреки две поражения в битки срещу македонците, става влиятелен местен владетел, в годините 325-320 пр. Христа, преди завоюването от римляните, е владеел част от равнинните територии на сегашна България - кръстопът между Черно море, Егейско море и Балкана, където са минавали търговски пътища и стоки. Главата на брадясалия Севт Трети, с тази негова къдрава коса и с белег на лявата скула на лицето е истинско бронзово чудо на античното изкуство, се отбелязваше в публикацията на „Фигаро” за изложбата ни "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България".
Последните археологически находки свидетелстват за великолепието на една от най-непознатите цивилизации, написа френският седмичник „Експрес”. „Историците все още знаят твърде малко за траките, а археолозите откриват трудно техните съкровища”, се посочваше в публикацията „Le Louvre dévoile les splendeurs de la Thrace antique”/”Лувърът представя великолепието на Антична Тракия”/ на авторитетното френско издание. „От Желязната епоха до късната Античност тази цивилизация остава една от най-устойчивите. Благодарение на последните археологически находки върху нея е хвърлена нова светлина“, обяснява Александър Баралис – куратор от френска страна на изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра, цитиран от „Експрес”. В публикацията на „Експрес” се казваше още, че изложбата ни, представена в Лувъра, предлага едно вълнуващо пътуване в сърцето на Долината на тракийските царе, по стъпките на предците на днешните българи.
„Епопея на тракийските царе” събра заедно над 1600 експоната от 17 български музея – произведения на изкуството от древното Одриско царство, писа за забележителната ни изложба в световноизвестния музей и американското издание „Уолстрийт Джърнъл“. В материала „New Louvre Exhibit Showcases Unknown Treasures of Thrace” се припомняше, че през 2004 г. близо до гр. Шипка в централна България археолози откриват гробницата на Севт III, един от владетелите на древното Одриско царство. Освен ценните артефакти, символизиращи величествения статус на Севт, в гробницата бе открита и бронзова глава с пронизващи очи, гъста коса и къдрава брада. Главата на владетеля и другите находки от царската гробница, заедно с още прочути тракийски съкровища от България, са част от голямата нова изложба в Лувъра в Париж, открита на 16 април, отбелязваше „Уолстрийт Джърнъл“. В материала се посочваше, че експозицията - една от най-големите по принцип на тракийско изкуство, показва силата, начина на живот и постиженията на изкуството на древна Тракия – регион, разположен между Черно и Егейско море. Така се предоставя и възможност на посетителите да видят на едно място някои от най-ценните тракийски артефакти, открити на територията на България. Показани са и съкровища със сложно орнаментирани златни, сребърни и бронзови предмети – включително и тези, открити в Панагюрище, Рогозен и Борово. „Одриското е царство е било е истинска регионална сила, замесена и във войни с македонското царство и с Атина и Спарта“, разказва д-р Александър Баралис, един от петимата куратори на изложбата в Лувъра /трима от Франция и двама - българи/, цитиран в „Уолстрийт Джърнъл“. Одриската аристокрация е била способна да изгради и някои много впечатляващи гробници, отбелязва още Баралис. Изложбата представя вътрешността на няколко тракийски гробници, които демонстрират вярванията на одрисите, те илюстрират и икономическото развитие, както и художествените умения на този древен народ. Посетителите могат да научат и как са били устроени техните градове и да хвърлят поглед към тяхната култура и образование. Одрисите са имали „невероятно високи постижения“, обяснява Тотко Стоянов, един от българските куратори, цитиран в публикацията на „Уолстрийт Джърнъл“. Периодът, обхванат от изложбата в Лувъра, маркира и апогея на тракийската култура на Балканите, посочва Стоянов, който е професор по археология в Софийския университет.
Един от акцентите в експозицията е бронзовата глава на владетеля Севт III. Тя е била от статуя в естествен ръст, смята доц. Милена Тонкова – друг български куратор, която е ръководител на секцията „Тракийска археология“ в Националния археологически институт с музей при БАН. Смята се, че тази глава е уникална, отбелязва тя. Главата е и перфектен, превъзходен образец на античната култура. „Очите на тази глава са запазени, което е голяма рядкост. Това прави статуята много реалистична и изглежда, че всъщност царят гледа нас.“ Това е и първото визуално изображение на тракийски владетел, главата бе открита близо до входа на гробницата, обяснява още доц. Тонкова. Сред останалите изложени предмети от гробницата са и златният венец на Севт, а също и шлем, чаши и съдове. Специална стая в изложбата в Лувъра е посветена само на тракийския владетел, писа още „Уолстрийт Джърнъл“.
