Министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си към близките и приятелите на една от най-обичаните пазителки на фолклорното наследство на България, голямата българка, Славеят на македонската песен – Любка Рондова, по повод нейната кончина.
В съболезнованието на министър Вежди Рашидов се казва:
„Скъпо опечалено семейство, уважаеми близки и приятели, тъгувам заедно с Вас от загубата на еднa от най-големите пазителки на фолклорното наследство на България, легендарната българска певица, филоложка, педагожка и общественичка Любка Рондова.
Изпитанията в живота на Любка Рондова започват от нейното детство, но вместо да я направят плаха или да я озлобят към несправедливата съдба, те я превеждат по трънливия път на емигранта, за да съумее да се изгради тя като високообразован човек, владеещ няколко езика. Може би тъкмо тези изпитания, както и будното българско семейство, в което се ражда, й помагат толкова добре и отрано да осъзнае значението на родовата памет, а по-късно и усърдно да заработи в тази насока през целия си живот.
Какво по-голямо доказателство за силата на българската култура, за мощта на българския фолклор от факта, че Любка Рондова успява благодарение на тях да преодолее загубата на близки, познати, на детството си и в следвоенна София да подреди един нов живот; живот, изпълнен с песни, танци и вяра – вярата, подкрепата и обичта на всички хора, докоснати по един или друг начин от нейния талант. На тях, нейните бъдещи приятели, тя изпява песните на своя живот, тръгнали от огнището на баба Велика в село Шестево и достигнали до най-стария в България Ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“ – София, създаден през 1945 г., в който работи като солист и филолог десетилетия наред.
Всяка среща с композитори, поети, колеги музиканти, режисьори и професионалисти от киното, телевизията и радиото написва своята нота, която обогатява по уникален начин петолинието на живота на Любка Рондова. Десетките млади хора, които й се доверяват, усещат със сърцето си как българската култура и българският фолклор, като нейна душа, са били и са смисълът на живота на Любка Рондова.
Надарена със сценично и творческо дълголетие, Любка Рондова цял живот обогатява репертоара си с непознати и незаписвани преди това песни. Благодарение на нейните усилия образци от сборниците на братя Миладинови, Кузман Шапкарев, както и от различни други източници достигнаха до широк кръг слушатели. Не са малко и авторските мелодии, създадени по текстове на български поети. Концертите, които е изнесла на няколко континента, нямат брой. Любка Рондова е удостоена и с редица държавни отличия, ордени и медали, но както самата тя казва „...нищо не може да се сравни с обичта на публиката, която е моята най-голяма награда и надежда”. А една от най-големите й гордости е това, че има българчета, кръстени на името на една от най-нежните и лирични песни, които изпълнява – „Смиляна”. Песните на Любка Рондова носят любовта и болката, мъката и надеждата на българите от нейния край и са блестящ пример за прекрасния български диалект, който тя нарочно запазва, за да подчертае богатата изразност и топлина, които бликат от него.
С дългогодишната си дейност, певческа и обществена, все в областта на културата и с големия си принос в популяризирането и опазването на народните традиции, Любка Рондова успя да направи достояние на нашия народ богатството на песенното творчество на българите от Македония.
Животът на Любка Рондова бе урок по патриотизъм, който тя сама разказваше простичко така: ”Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят”.
Убеден съм, че Любка Рондова също не бе дошла случайно на този свят, нейният урок по родолюбие ще се помни, докато се помнят и пеят нейните песни, докато има фолклорни празници, докато има национални събори като „Копривщица” и „Рожен”, докато заедно поддържаме огъня на българщината жив. Дълбок поклон пред паметта на Любка Рондова!”
Биографична справка
- Любка Рондова
София, 15 март /БТА/
Любка Рондова е родена на 24 август 1936 г. в с. Шестево, Костурско, в днешна Северна Гърция. През гражданската война в Гърция /1946-1949/ 10-годишната Любка, заедно с двамата си братя, е прогонена в чужбина без родителите си, заедно с още 28 000 деца, повечето от които българчета.
Тя тръгва на училище в Полша, завършва гимназия в Чехия, а през 1962 г. се дипломира като филолог във Философско-филоложкия факултет на Карловия университет в Прага. Владее гръцки, полски, чешки и руски език. След двадесетгодишна раздяла семейството й се събира в Прага от четирите посоки на света - Австралия, Узбекистан, Чехия и Полша, и се изселва завинаги в София.
В България Любка Рондова е работила като преводач, екскурзовод, отговорен редактор в "Проблеми на рекламата" на отдел "Научна информация и квалификация" към Министерството на културата /1984-1991/. Била е началник на отдел "Култура" и секретар на Съвета за духовно развитие в район "Васил Левски" /дн. "Оборище"/ в София.
В продължение на 30 години от 1960 г. до 1989 г. Любка Рондова е солистка в Ансамбъла за народни песни и танци "Гоце Делчев" към Съюза на македонските културно-просветни дружества в София, създаден през 1945 г., с който записва и изпява едни от най-хубавите си песни. Повече от 40 години певицата работи за съхраняването на българските традиции, а песните й "Смиляна", "Биляна платно белеше", "Кальо, Калино девойко", "Църна чума в Македония", "На гости ти дойдох, Кито моме", "Цъфнало цвеке шарено", "Болен ми лежи", "Айде слушай, калеш бре Ангьо" са станали нейна визитна картичка в България и по света. Певицата най-много се гордее затова, че е запазила костурската песен. "Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят", са думи на Любка Рондова, определящи целия й живот.
Тя представя и богатството на песенното творчество на българите от Македония, като изпълнява десетки песни от сборниците на братя Миладинови и на Кузман Шапкарев. Певицата има самостоятелни и сборни плочи с български и гръцки народни песни в "Балкантон", нейни записи се пазят в Българското национално радио, Радио-Благоевград и Българската национална телевизия. Тя е участвала в редица събори, фестивали и фолклорни празници в България, сред които националните събори "Копривщица", "Пирин пее", "Рожен пее".
По време на Дните на българската култура в САЩ и Канада през 80-те години на 20-ти век Любка Рондова изнася 17 концерта пред българска и американска публика, а по време на едномесечното й турне в Австралия през 1988 г. радио "Аделаида" записва няколко нейни изпълнения. През 1995 г. "Грами" издава на аудиокасета нови записи на певицата, а през 2001 г. е издаден албумът й "Смиляна", в който е събрано най-доброто, създадено от нея в периода от 1980 г. до 2000 г.
Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни Любка Рондова създава и свои авторски песни по стихове на поети, с които е участвала в изданията на "Пирин фест". През 2015 г. е премиерата на филма "Родени във въздуха" на журналистите Цветан Томчев и Максим Караджов.
За дългогодишната си певческа и обществена дейност в областта на културата и за приноса й в популяризирането и опазването на народните традиции Любка Рондова е отличена с редица държавни отличия, ордени и медали. Тя е носител на орден "Кирил и Методий" - втора степен, на златен медал "Петко Войвода" на Съюза на тракийските дружества в България. На 18 май 2002 г. е удостоена с орден "Стара планина" - първа степен, за изключителния й принос към българската култура и по повод на 40 години творческа дейност.
(Редакция "Справочна информация", БТА)
/ПП/
