Министър Вежди Рашидов се срещна днес с посланика на Държавата Израел в София Н. Пр. г-жа Ирит Лилиан, с която обсъдиха актуалното развитие на двустранните отношения в областта на културата и някои конкретни арт проекти за следващите две години.
Двамата очертаха добрите перспективи и за сътрудничество в областта на оперното изкуство и по-специално размяната на спектакли във фестивалите на открито – във Велико Търново на историческия хълм Царевец и в крепостта Масада в Израел, в близост до Мъртво море. За целта ще бъде организирана и среща между директорите на двете национални опери, които да договорят размяната на свои грандиозни спектакли.
Както е известно, през 1985 г. на историческия хълм Царевец във Велико Търново се провеждат за пръв път представления на открито на операта „Ивайло" от Марин Големинов, постановка на режисьора Пламен Карталов. Това слага началото и на една уникална художествена проява в България - организирането на ежегоден летен оперен фестивал на открито. След 21-годишно прекъсване единственото по рода си културно събитие в България бе възстановено през 2008 г. по повод на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България и оттогава фестивалът „Сцена на вековете” на историческия хълм „Царевец” в старата столица се утвърди като едно от емблематичните културни събития във Велико Търново, като привлича хиляди меломани от цялата страна и от чужбина.
Фестивалът в подножието на величествената крепост Масада, построена от Ирод Велики близо до най-ниската точка на Земята – Мъртво море, вече се наложи като един от най-висококачествените и престижни оперни фестивали на открита сцена в света, на който гостуват великолепни спектакли и се изявяват световноизвестни диригенти, оперни режисьори и певци, а стотици автобуси докарват хиляди туристи и меломани. С всяко свое издание фестивалът в Масада се разраства, като тази проява е и един отличен пример как трябва да се развива културен туризъм.
През 2016 г. ще бъде подписана и новата Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между правителствата на двете страни, в която също ще бъдат включени конкретни проекти за културен обмен между България и Израел.
Министър Вежди Рашидов и посланикът на Израел в София Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан по време на срещата си днес обсъдиха и осъществяването на един голям проект, свързан с името и творчеството на големия скулптор Борис Шац (1867 – 1932), който предстои да се реализира през 2016 и 2017 г.
Борис Шац е един от създателите на Държавното рисувално училище в София /днес - Национална художествена академия/, който има изключителни заслуги и за развитието на пластичното изкуство в Израел. Именитият творец е сред бащите на българското пластично изкуство, през 1906 г. той заминава за Ерусалим и открива училището за изкуство и занаяти "Бецалел", което по-късно прераства в прочутия Музей на Израел.
Предвижда се организирането на ретроспективна изложба на творби на Шац, както и издаването на книга с негови писма до български художници. Също така бе обсъдена и идеята за организиране на изложба на млади български и израелски творци, която да бъде представена в двете страни. Проектът е посветен на 120 години от създаването на Националната художествена академия и 150 години от рождението на големия скулптор.
Държавното рисувално училище в София е създадено през 1896 г. след подписването на Указ от княз Фердинанд и с този акт е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. Сред инициаторите за откриване на първото българско художествено училище, наречено Рисувално училище, се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.
Борис Шац /истинското му име е Залман Дов Барух/ е роден през 1867 г. във Ворно, Литва. Художественото си образование получава във Вилнюс в школата на Пруднев, по-късно в периода 1887 - 1888 г. той учи изящни изкуства във Варшава. През 1889 г. заминава за Париж и постъпва в академията по живопис на проф. Кормон. В столицата на Франция Борис Шац осъществява и мечтата си - да учи скулптура при Марк Антоколски. През 1895 г. Борис Шац е поканен в България. Тук той се сближава с Иван Мърквичка и Антон Митов. С подкрепата на проф. Иван Шишманов и благодарение на усилията на тогавашния министър на народната просвета Константин Величков през 1896 г. Мърквичка, Митов и Шац са сред инициаторите за откриването на първото българско художествено училище. Първият преподавател по скулптура в него е именно Борис Шац. Той е и сред първите ваятели в Следосвобожденска България с академична школовка, която е получена в големите художествени центрове на Европа и техният принос е, че успешно пренасят у нас непознатия дотогава на българската художествена традиция модел на академичната европейска скулптура. Цели единадесет години от живота на твореца са свързани с България. Успоредно с преподаването в Рисувалното училище Борис Шац изпълнява не само личните поръчки на княз Фердинанд, но и официалните поръчки на двореца, в това число и ескиз (1901) на паметник на героите от Освободителната война, албум за коронацията на руския цар Николай II, както и прочутата рамка на портрета на княгиня Мария Луиза, нарисуван от Мърквичка. Този внушителен по размери параден портрет представя Княгинята като приемница и носителка на средновековната българска царска традиция. Тя седи на величествен трон, облечена е със средновековни царствени одежди, а зад нея е изобразена Богородица Одигитрия, която едновременно сякаш я благославя и приема в лоното на Светата Църква. Портретът на Мария Луиза е разработен като своеобразно политическо послание, което утвърждава приемствеността между средновековното българско царство и новата династия, която се родее с Бурбоните. Посланието е подкрепено и от импозантната рамка, специално изготвена за портрета от скулптора Борис Шац. Той съчетава български декоративни елементи с 20 релефа, изобразяващи представители на различните етнически групи в страната – българи, евреи, турци, гърци, роми, изобразени са и скърбящи ангели, както и Св. Цецилия – патрон на Княгинята, на рамката е и надписът: ”Аз умирам, но от небето винаги ще бдя над България”. Портретът на Мария Луиза е представен на Световното изложение в Париж през 1900 г., на което Мърквичка получава златен медал. На изложението „Париж 1900” медал за рамката получава и Борис Шац. Портретът на Мария Луиза е представен и на Световното изложение в Сейнт Луис (1904), в юбилейните изложби на Рисувалното училище в София (1906, 1921), в Посмъртната изложба на Борис Шац (1934) и в Юбилейната изложба на Мърквичка в Прага (1937). Постъпва в художествения отдел на Народния музей (сега Национална галерия) през 1947 г. като дар от царската колекция. През 1996 г., след реставрация на живописта и рамката, е показан в изложбата на Националната галерия „140 години от рождението на Иван Мърквичка”. През 2012 г. творбата е включена в българската част на изложбата, „Париж 1900”, организирана от Пти Пале и показана в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Борис Шац участва и в организирането на международния конкурс за построяване на "Паметника на Освободителите" в София. През 1906 г. той заминава за Ерусалим, където открива художественото училище "Бецалел", на което става и директор /по-късно то прераства в Музея на Израел).
През месец март 2012 г. българският министър на културата Вежди Рашидов се срещна с директора на прочутия Музей на Израел в Йерусалим Джеймс Снайдер. Сред темите на разговора им бе и „българската връзка”, която стои в основата на създаването на уникалния Музей на Израел. Както е известно, концепцията за Музея принадлежи именно на известния скулптор Борис Шац, който е живял и творил и в България и е един от основоположниците на нашата Национална художествена академия. „Гордеем се, че такъв именит творец ни свързва”, каза тогава директорът на Музея на Израел Джеймс Снайдер по време на разговора си с министър Рашидов. На свой ред министър Рашидов изрази пред ръководството на Музея своето възхищение от паметта, с която Израел пази историята и цени културното си наследство, като го експонира по уникален начин.
Музеят на Израел в Йерусалим е изключително богат, тук се намира и най-голямата колекция от библейски артефакти. Той е разположен на площ от 80 дка и притежава уникални колекции от творби на изкуството. Тук се намира и Храмът на книгата, където се съхраняват уникалните свитъци от Мъртво море от І век пр.н.е. Музеят притежава над 500 000 експоната, от праисторията до наши дни, в това число и редица произведения на съвременното изкуство. През годините той се утвърди като най-голямата и авторитетна културна институция на Държавата Израел и се превърна в един от водещите световни музеи.
