Напусна ни композиторът Александър Бръзицов, съобщиха от Съюза на българските композитори.
Поклонението ще бъде на 2 април /събота/ от 12:30 часа в църквата „Свети Седмочисленици” в София.
Министърът на културата изказва искрените си съболезнования към семейството и близките на големия ни творец.
Пълният текст на съболезнованието можете да видите тук.
Поклон пред светлата памет на Александър Бръзицов!
Александър Бръзицов завършва Художествената академия в София през 1971 г.
Първите му композиционни опити са оркестрови пиеси, написани в началото на 60-те години на 20-ти век, когато се увлича от джаз и свири на джем сешъни в София. През 70-те и 80-те е един от най-търсените аранжори. От началото на 70-те пише авторски забавни песни, с които печели награди от престижни фестивали за популярни песни. От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. Изпълнява длъжността директор на БНР (2001 г.) и е аранжор на Биг бенда на БНР.
Александър Бръзицов е автор на над 150 песни и оркестрови пиеси; музика към повече от 80 анимационни, игрални и телевизионни филми, към театрални постановки; над 400 аранжимента и др. Има издадени авторски албуми: 2 грамофонни плочи “Избрани песни” (1984 г., 1987 г.), CD “Прошепнати мечти” (Златните хитове на А. Бръзицов, “Рива Саунд”) и др.
Творчество
Музикално-сценични произведения:
“Кукленика” по Х. Кр. Андерсен, текст А. Береш – рок-опера (1990, НАТФИЗ, София; 1994, студиен вариант с “ФСБ” и солисти в БНР).
Наградени песни:
Сопот (Полша):
“Докога”, изпълнява Н. Рангелова (Втора награда, 1984 г.).
“Братиславска лира”:
“Докога”, изпълнява Н. Рангелова (“Сребърна лира”, 1983 г.).
“Златният Орфей”:
“Есенни плажове”, изпълнява Й. Христова (Втора награда, 1976 г.);
“Не оставай сам”, изпълнява група “Домино” (Втора награда, 1986 г.).
Младежки конкурс за забавна песен:
“Студентски романс”, изпълнява Боян Иванов (Първа награда, 1977 г.).
Бургас и морето”:
“Пътища обратни”, текст М. Стоянов, изпълнява Орлин Горанов (Първа награда, 1985 г.)
и др.
“Златен Орфей+”:
“По никое време”, изп. Ив. Балчева (Голямата награда, 1995 г.)
Музика към филми (игрални):
“Човекът в сянка”, (съвм. с К. Цибулка), реж. Я. Якимов (1967 г.);
“Фильо и Макензен”, реж. Д. Петров, Вл. Икономов, 7 сериен (1979 г.);
“Кръвта остава”, реж. Б. Пунчев (1979 г.);
“Приятели за вечеря”, реж. Я. Якимов (1980 г.);
“Кристали”, реж. Ат. Трайков (1982 г.);
“Пътят на музикантите” (съвм. със Ст. Димитров), реж. И. Кюлюмов (1984 г.) и др.
Александър Бръзицов е роден на 6 март 1943 г. в София. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. Майка му , Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на Националната опера. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър - квартет, в който свири в бирхалето на хотел "Рила", смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че през 1969 г. завършва "Приложна графика" в Художествената академия в София. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филми.
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и естрадни песни. Работил е с почти всички естрадни изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла радост", изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 70-те и 80-те години на 20 в., написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Есенни плажове" (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" (1986) в изпълнение на групата "Домино", първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна лира" за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно сърце" от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1978, 1979, 1980). Песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей +" през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика" по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от режисьора Здравко Митов.
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.
Има издадени две грамофонни плочи "Избрани песни" (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати мечти" (Златните хитове на А. Бръзицов, "Рива Саунд") и др. /Редакция "Справочна информация" БТА/.
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че през 1969 г. завършва "Приложна графика" в Художествената академия в София. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филми.
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и естрадни песни. Работил е с почти всички естрадни изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла радост", изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 70-те и 80-те години на 20 в., написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Есенни плажове" (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" (1986) в изпълнение на групата "Домино", първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна лира" за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно сърце" от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1978, 1979, 1980). Песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей +" през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика" по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от режисьора Здравко Митов.
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.
Има издадени две грамофонни плочи "Избрани песни" (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати мечти" (Златните хитове на А. Бръзицов, "Рива Саунд") и др. /Редакция "Справочна информация" БТА/.