Напусна Ни Големият Български Композитор, Аранжор, Пианист Александър Бръзицов

Напусна Ни Големият Български Композитор, Аранжор, Пианист  Александър Бръзицов


Напусна ни композиторът Александър Бръзицов, съобщиха от Съюза на българските композитори.

Поклонението ще бъде на 2 април /събота/ от 12:30 часа в църквата „Свети Седмочисленици” в София.

Министърът на културата изказва искрените си съболезнования към семейството и близките на големия ни творец.

Пълният текст на съболезнованието можете да видите тук.

Поклон пред светлата памет на Александър Бръзицов!  

 

 

Александър Бръзицов завършва Художествената академия в София през 1971 г.

Първите му композиционни опити са оркестрови пиеси, написани в началото на 60-те години на 20-ти век, когато се увлича от джаз и свири на джем сешъни в София. През 70-те и 80-те е един от най-търсените аранжори. От началото на 70-те пише авторски забавни песни, с които печели награди от престижни фестивали за популярни песни. От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. Изпълнява длъжността директор на БНР (2001 г.) и е аранжор на Биг бенда на БНР.

 

Александър Бръзицов е автор на над 150 песни и оркестрови пиеси; музика към повече от 80 анимационни, игрални и телевизионни филми, към театрални постановки; над 400 аранжимента и др. Има издадени авторски албуми: 2 грамофонни плочи “Избрани песни” (1984 г., 1987 г.), CD “Прошепнати мечти” (Златните хитове на А. Бръзицов, “Рива Саунд”) и др.

Творчество

Музикално-сценични произведения:

 

“Кукленика” по Х. Кр. Андерсен, текст А. Береш ­– рок-опера (1990, НАТФИЗ, София; 1994, студиен вариант с “ФСБ” и солисти в БНР).

Наградени песни:

 

Сопот (Полша):

 

“Докога”, изпълнява Н. Рангелова (Втора награда, 1984 г.).

 

“Братиславска лира”:

 

“Докога”, изпълнява Н. Рангелова (“Сребърна лира”, 1983 г.).

 

“Златният Орфей”:

 

“Есенни плажове”, изпълнява Й. Христова (Втора награда, 1976 г.);

“Не оставай сам”, изпълнява група “Домино” (Втора награда, 1986 г.).

 

Младежки конкурс за забавна песен:

 

“Студентски романс”, изпълнява Боян Иванов (Първа награда, 1977 г.).

 

Бургас и морето”:

 

“Пътища обратни”, текст М. Стоянов, изпълнява Орлин Горанов (Първа награда, 1985 г.)

 

и др.

 

“Златен Орфей+”:

 

“По никое време”, изп. Ив. Балчева (Голямата награда, 1995 г.)

Музика към филми (игрални):

 

“Човекът в сянка”, (съвм. с К. Цибулка), реж. Я. Якимов (1967 г.);

“Фильо и Макензен”, реж. Д. Петров, Вл. Икономов, 7 сериен (1979 г.);

“Кръвта остава”, реж. Б. Пунчев (1979 г.);

“Приятели за вечеря”, реж. Я. Якимов (1980 г.);

“Кристали”, реж. Ат. Трайков (1982 г.);

“Пътят на музикантите” (съвм. със Ст. Димитров), реж. И. Кюлюмов (1984 г.) и др.

 

Александър Бръзицов е роден на 6 март 1943 г. в София. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. Майка му , Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на Националната опера. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър - квартет, в който свири в бирхалето на хотел "Рила", смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че през 1969 г. завършва "Приложна графика" в Художествената академия в София. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филми.
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и естрадни песни. Работил е с почти всички естрадни изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла радост", изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 70-те и 80-те години на 20 в., написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Есенни плажове" (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" (1986) в изпълнение на групата "Домино", първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна лира" за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно сърце" от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1978, 1979, 1980). Песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей +" през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика" по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от режисьора Здравко Митов.
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.
Има издадени две грамофонни плочи "Избрани песни" (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати мечти" (Златните хитове на А. Бръзицов, "Рива Саунд") и др. /Редакция "Справочна информация" БТА/.