След откриването на изложбата от 18.30 часа ще бъде връчен Железният орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков – 2016”
На 27 април /сряда/ от 18.00 ч. в Национална галерия - Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство (на бул. „Черни връх“ № 2 в столицата) ще бъде открита изложбата „От дистанцията на времето“. Експозицията е на групите „Кукув ден” и „ДЕ“ и ще продължи до 5 юни т.г. Куратор е Орлин Дворянов.
„От дистанцията на времето“ е първата изява от проекта „Другото изкуство на София“, който включва поредица от изложби, презентации и прожекции с артефакти и документации от алтернативния художествен живот на София от края на ХХ век.
Изложбата представя две от най-старите „авангардни“ ъндърграунд формации, функционирали от края на 70-те и основно през 80-те години на ХХ век в София – група „Кукув ден“ и тандема „ДЕ“. Концепциите на двете групи са различни, но дейността им тече паралелно до началото на прехода и по своеобразен „авангарден“ начин се включва в неговото осъществяване.
Представени са картини, колажи, инсталации, както и документални материали – фотографии, видеозаписи, текстове, които отразяват духа на десетилетието преди и по време на промените.
„Другото изкуство на София“ се изпълнява от сдружение „Изкуство в действие“ в партньорство с Центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС и е съфинансиран по програма „Култура“ на Столична община за 2016 г.
След откриването на изложбата от 18.30 часа ще бъде връчен и Железният орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков – 2016”. „Съвременността ни се разтегли като локум в един двадесет и пет и повече години преход с изоставено очакване да се скъса. Повече от 25 години се разтягаха всякакви локуми, включително и в съвременното ни изкуство – ние преглъщахме, с убеждението че има и друго, че трябва да има друго, че трябвало да има и друго. Дали са останали острови на съпротива, оцелели в търпение и постоянство през тези 25 и отгоре години, дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90-те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на експорт-импортното и „проектното” в изкуството. Има ли художествен авангард, какво стана със заявеният такъв преди четвърт век?” – такива въпроси си задава авангардистът д-р Венцислав Занков в навечерието на връчването на осмия орден за съвременно изкуство. Сред носителите на Железния орден досега са: Дан Тенев, Росица Гецова и Спартак Дерменджиев, Руен Руенов, Д-р Галентин Гатев, Веселина Сариева и др.
Група „Кукув ден“ се смята за една от първите „авангардни“ интелектуални групи в България, свързани с развитието на българското съвременно изкуство. Появява се в средата на 70-те години на ХХ век, като нейни основатели са студенти от Художествената академия, Консерваторията и Софийския университет.
Групата функционира до 1991 г. За периода на съществуването си малобройните й основни членове организират помежду си закрити изложби, пърформанси и дискусии за съвременно изкуство по теми, върху които тоталитарната власт е наложила идеологическо табу. Те снимат любителски филми, провеждат ежегодни тематични карнавали, а три години преди политическата промяна издават за по-широк кръг свои приятели ръчно списвана културно-информационна брошура с шеговит характер. Тяхното творчество не е пряко насочено срещу политическата конюнктура, но отразява необходимостта за младите автори от лична художествена позиция и свободна изява във време, подвластно на цензура и спуснати „отгоре“ правила.
За да оцелее в тоталитарните условия, групата поставя себе си в състояние на „вътрешна емиграция“, в която членовете й обменят артистични идеи и информация и търсят варианти за духовното си оцеляване в рамките на затворения приятелски кръг.
Група „ДЕ“ („Динамична естетизация“) възниква през 1984 г. като творчески колектив, насочен към участие в свързани с естетизирането на градската среда конкурси.
Скоро след създаването ѝ участниците в групата – художниците Добрин Пейчев и Орлин Дворянов – се обособяват като акционистки тандем. Двамата автори си поставят за цел да осъществят преки художествени намеси в публичното пространство и предприемат рискования за времето си проект „Дело срещу преходността“. Във връзка с неговото провеждане те реализират продължителна серия от изложби, пърформанси и акции в природна и градска среда. В действията си често въвличат свои приятели, а също студенти и ученици. Емблематични за група „ДЕ“ са акциите: „Мостове на изкуството“ (София, 1988), „Дванадесет крачки към светлината“ (с. Лозенец, 1988), „Пътят към вечното дърво“ (Габрово, 1988), „Мост на изкуството“ (Ловеч, 1989), „Разтварянето на пирамидата“ (София, 1989), „Мост към небето“ (София, 1989), „Отричане на шаблона“ (1989-1992) и др.
