Събитието е под патронажа на Министерството на културата
Изложба, посветена на 160-годишнината от рождението на Иван Мърквичка, ще бъде представена в Националната галерия /в Двореца на пл. "Княз Александър I"/. Това съобщиха от Националната галерия.
Експозицията е озаглавена "Иван Мърквичка /1856-1938/ и новата българска живопис" и ще бъде в залите на галерията от 17 май до 4 септември. Откриването ще се състои идния вторник от 18.00 часа. Изложбата е под патронажа на Министерството на културата.
Съдбата на Мърквичка е свързана с първите стъпки в изграждането на следосвобожденската българска култура. Неговите битови композиции са своеобразна емблема на времето.
Иван Мърквичка оставя ярка следа в многообразната картина на зараждащия се художествен живот. Той е сред основателите на първото ни художническо дружество, сред организаторите на първите изложби, сред инициаторите на първото специализирано списание за изкуство. Участва активно в създаването на Държавното рисувално училище през 1896 г. /Национална художествена академия/ и е негов първи директор и професор по живопис до 1921 година.
Изложбата, подготвена от изкуствоведа Бистра Рангелова в екип с Елица Терзиева и Боряна Вълчанова, е опит да се постави творчеството на Иван Мърквичка в контекста на сложния и богат на индивидуалности художествен живот в България в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Представени са 50 автори – повечето известни и високо ценени, а други - непознати дори и за специалистите. Голяма част от картините се показват за първи път.
Изложбата се осъществява с подкрепата на „Еуратек“ – официален представител на „Шкода“ за България.
ИВАН МЪРКВИЧКА
23 април 1856, с. Вадим, Добански окръг, Чехия – 16 май 1938, Прага, Чехословакия
Иван Мърквичка учи живопис в Прага при професорите Антонин Лхота и Ян Свертс и в Мюнхен при Ото Зайц. Запален от български студенти в Прага, приема поканата на правителството на Източна Румелия и през 1881 пристига в България двадесет и пет годишен. Назначен е за учител по рисуване в Мъжката гимназия в Пловдив. От това време датира дружбата му с Константин Величков, тогава министър на културата на Източна Румелия, а също и с художника Антон Митов. След Съединението през 1889 се премества в София. Когато през 1896 се открива Държавното рисувално училище, Константин Величков кани Мърквичка за първи негов директор и професор по живопис. Там той преподава до 1921. През 1923 се завръща в Прага и остава там до края на живота си, но често се връща в България.
Ранните му работи, които показва на две съвместни изложби с Антон Митов в Пловдив (1887 и 1889) и в София (1890), са в стила на ефектния академизъм и считани от по-старите автори за доста посредствени. Т. нар. Малък пловдивски пазар, 1883 и Хамалче (известна като Птицепродавец) представят плътна живопис с прецизиран детайл и множество фигури. В Циганска веселба, 1887 са използвани ефектите на нощното осветление. Мърквичка е първият и единствен художник, който така последователно прилага принципите на ефектния академизъм от края на ХІХ век - контрастно осветление, особени ракурси, профили и постановки на фигурите.
Творчеството на Мърквичка след 1894 обхваща два основни периода. Първият - до 1900 г., когато посещава Париж, е свързан изцяло с битовата живопис. Много от студиите му имат чисто етнографски характер и са преназначени да илюстрират издавания от Иван Шишманов "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (от 1888 насетне). Неговата задача е да предаде точно етнографските особености на костюма и антропологичния тип. През 1901 рисува хубавия портрет на Иван Шишманов на фона на томовете на Сборника. Художникът надраства битоописателността и създава творби като Ръченица, 1894, двата варианта на Задушница, 1890, в които е намерено обобщение и състояние, надхвърлящи рамките на етнографския документализъм. Лазарка, Мома от Пордим и Вакарелка, макар и по-скромни като задача, носят свежестта и спонтанната искреност на ескиза. Мърквичка не обръща толкова внимание на пейзажа, въпреки че има няколко чисти образци и го използва в големите фигурните композиции. При него интересът клони към огромното предимство на фигурите и техните действия.
След посещението в Париж през 1900, когато получава златен медал на Световното изложение, и под влияние на хърватските импресионисти от изложбите на дружество "Лада", палитрата му изсветлява, в работите влизат много светлина и въздух, живописецът използва ефектите на контрастната сянка и дори импресионистичната мазка.
Ескизите и скиците, които художникът прави при своите пътувания, носят свежестта на впечатленията от натурата, работени са темпераментно и леко, но винаги имат онази завършеност на детайла, която обученият в традициите на старата школа художник никога не си позволява да пренебрегне (При кладенеца, 1906, Момичета от Пордим, 1910-те, Македонка под бъзово дърво, 1910-те, Циганка, 1918).
Андрей Протич изтъква многостранните занимания на Мърквичка, това че творчеството му обхваща всички родове на рисунката и живописта и всички сюжети, които са могли да му дадат българската природа, българският живот и революционната епоха преди Освобождението на България и доскорошния турски режим в Македония (През кърджалийско време или Бежанци от Тракия, 1897, цялата серия Под игото, Отец Паисий, към 1898).
Художникът е автор на стилни барокови и неокласически портрети на видни официални, царски и църковни личности. Големият посмъртен портрет на Княгиня Мария Луиза, 1900, в тоалет на Десислава от Боянската църква участва във всички изложби на български художници в чужбина – в Сейнт Луис, 1904 и в Лиеж, 1905, на Юбилейната изложба на Държавното рисувателно училище, 1921 и на Юбилейната изложба на художника в Прага, 1937.
Мърквичка има голям принос за организирането на художествения живот у нас. Той дава инициативата за устройването на първата художествена изложба - Павилион на изящните изкуства на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив, 1892 и за участието на България в общи или национални павилиони на международни или местни изложби в Париж, Сан Франсиско, Ганд, Торино, Лондон и др. Той работи за създаване на по-добри условия за художествено творчество у нас като намира поръчки не само за себе си, но и за своите колеги и ученици – иконите и стенописите в храм-паметника „Св. Александър Невски“, илюстрации за книги, декоративните пана Българско земеделие за Министерството на земеделието (сега в Националната галерия). С Антон Митов създават и редактират първото списание "Изкуство" (1895-1899) и заедно с него, Константин Величков и Иван Шишманов основават първото художническо обединение – Дружеството за поддържане на изкуството в България (1893). След завръщането си в Прага продължава да следи и да помага на българските художници, включително и като един от организаторите на най-значителната българска изложба в чужбина – Пражката от 1926. През 1929 Българската Академия на науките и изкуствата, на която той е редовен член, издава неговата луксозна книга "България в образи".
Най-много творби на Иван Мърквичка притежава Националната галерия. Тук се пази и неговият художествен архив от маслени ескизи и етюди и стотици великолепни рисунки.
Доротея Соколова
