Министърът на културата изпрати съболезнование до семейството и близките на голямата българска актриса Надя Тодорова, с която се прощаваме днес.
В съболезнованието на министър Рашидов се казва:
СКЪПО ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО,
УВАЖАЕМИ БЛИЗКИ,
С голяма тъга и болка изпращаме днес любимата на няколко поколения прекрасна българска актриса Надя Тодорова. Мнозина я наричаха голямата актриса на малките роли, защото по уникален начин умееше майсторски да извае живи, колоритни и запомнящи се образи, дори те първоначално да са били предвидени като епизодични.
За публиката обаче аз вярвам, че Надя Тодорова си остава голямата актриса, оставила още по-голяма следа в Златния фонд на българското кино и богата история на театралните сцени в Смолян, Габрово, Сливен и Пазарджик.
Признание за нейния талант бе обичта на публиката, и наградите, които тя получи, сред тях - най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век”.
Надя Тодорова доказа, че човек с много богата душевност, с вроден усет към детайла и голяма любов към професията може да премине директно от Университета на Живота към голямата сцена. Нещо повече - неповторимото й чувство за хумор нерядко е помагало на сценаристи и режисьори, сътворявайки култови реплики за едни от най-любимите ни филмови ленти. Навярно всички я обичаха най-много за това, че успяваше да направи най-трудното в изкуството – да накараш някого да се усмихне, без да нараниш някой друг. А това се удава само на добрите хора.
Надя Тодорова казваше, че „...няма значение къде и как ще умре човек, важното е как е живял.” Затова днес в родния й Асеновград нека да се опитаме в нейна чест да се усмихнем, макар и през сълзи, и да й кажем „Добре дошла у дома!”. Пред един достойно изживян живот забравата е безсилна.
ДЪЛБОК ПОКЛОН!
