На 14 юли (четвъртък) от 18:00 часа в Национална галерия „Двореца” на пл. „Княз Александър І“ се открива впечатляваща изложба, която представя пред столичната публика и многобройните гости на София творчеството на художника Георги Велчев (1891 – 1955), класик на морския пейзаж. Тя се организира от Национална галерия, Художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна и Художествен музей „Георги Велчев”.
Автопортрет, Канада, ок. 1927 г.
|
Изложбата в Национална галерия „Двореца” на пл. „Княз Александър І“ е и първото мащабно представяне на Георги Велчев в София, като тя ще продължи до 28 август 2016. Ще бъдат експонирани около 100 творби, разкриващи всички периоди, стилови насоки и характерни мотиви от творчеството на художника. Почти до края на ХХ век той остава малко известен на специалистите и ценителите на изкуството. С възстановяването на неговия музей във Варна през 1996 г. започва по-активно популяризиране на творчеството му, припомнят от Националната ни галерия. Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на 20 век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 г. във Варна. От 1910 до 1920 (с две прекъсвания поради Първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Още в най-ранните си творби от 1917 - 1920 г. проявява склонност и към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации. Той е в едно поколение с художниците Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в началото на 20-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство една обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.  Парк Монсо, Париж, 1920 г. От 1920 до 1922 г. Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека. През 1923 г. той пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Изложбите му в Карлсруе и Висбаден са добре приети, той пътува и рисува в планините на Тирол, посещава Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен. В този период Велчев е европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на новото изкуство в самите му центрове. През 1924 г. вече е в Ню Йорк, където пребивава до 1931 г. и устройва осем изложби. Пътува и до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се върне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Велчев е от породата на страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда. В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава и неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места. Създава в картините си поезията на слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. В този тип картини той е съпоставим с художници като Никола Танев и Данаил Дечев. Но най-силно творецът е привлечен от морето като изобразителен мотив. Предпочита да интерпретира изпълнената с богата символика среща между морската шир и самотния скалист бряг. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков. Художникът постига и изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда. Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.  Арката, 1942 г. Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и на 16 април 1955, на 64-годишна възраст, умира беден и изоставен. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи обаче скептицизъм и разочарование. Музеят на Георги Велчев съществува от 1961 г., когато родната къща на художника и около 240 негови творби са дарени на града от брат му Владимир Велчев и сестра му Павлина Велчева. След продължителен период, в който музеят не функционира, през 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло от изкуствоведа Румен Серафимов. Тогава за първи път са показани и творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 и 1924 г., които представят художника в една по-различна и истинска светлина. От 2008 г. музеят е филиал на Художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна. Куратори на изложбата са Боян Боев – уредник на ХМ „Георги Велчев“ и Румен Серафимов – уредник в ХГ „Борис Георгиев“. |
