Министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнования на близките и семейството на големия български актьор Никола Анастасов, който си отиде тази нощ на 84-годишна възраст.
В съболезнованията на министър Рашидов към близките на един от най-популярните и талантливи български актьори се казва:
„С огромна болка научих за кончината на един от най-обичаните от поколения зрители български актьори – Никола Анастасов. Разбира се, всяка смърт е ненавременна, но това в пълна сила важи за неговата, защото той имаше още много какво да ни каже, да ни даде със запомнящите си роли, да сподели и своя огромен професионален опит и талант с младите си колеги. За Никола Анастасов театърът обаче бе не само живот, но и мисия. Театралната му енергия и любов нямаха граници, на сцената той винаги се раздаваше докрай, без остатък. Но същевременно всички ще го запомним и с великолепните му изяви в киното, като филмите с неговото участие отдавна са заели достойното си място в „Златния фонд” на Българското кино.
Даваме си сметка, че българската култура претърпя днес поредната тежка загуба. Изгубихме не само голям, легендарен актьор – един от основателите на Държавния сатиричен театър, но и прекрасен, много чувствителен, фин и деликатен човек. Разбира се, ще ни липсва много и неговата усмивка. А както си спомняме, навремето още самият Георги Калоянчев нарече Никола Анастасов «Усмивката на Сатиричния театър».
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!”
Поклонението ще е на 12 август /петък/ от 10:00 до 13:00 часа във фоайето на Сатиричния театър "Алеко Константинов" в София.
Никола Анастасов е роден е на 22 април 1932 г. в София. Преди да постъпи да учи актьорско майсторство, Никола Анастасов мечтаел да стане инженер, припомня БТА. Кандидатствал е за специалност "Хидромелиорации" в Машинно електротехническия институт (МЕИ) /днес - Технически университет/, защото през тези години в България са се строяли много язовири, но късметът и бъдещето в живота му са били на друго място. През 1951 г. Никола Анастасов започва да учи актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов".
Влизането му във висшето театрално училище става случайно. Още като ученик след неволното си запъване по време на рецитиране на стихотворение той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил" и не го прави, докато не решава какъв именно иска да стане. За приемането му в Театралния институт той споделя по-късно: "И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!" Никола Анастасов печели изпитната комисия със своята непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: "Абе имало късмет момчето, хайде да върви!" Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъде блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.
През 1955 г., след завършване на образованието си, дебютира с ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на театъра във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година той играе на сцената на Варненския драматичен театър. В Държавния сатиричен театър (днес - Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов") е от неговото създаване през 1957 г. Но след първите 3 сезона той напуска театъра. По същото време е поканен да гастролира в театър "Трудов фронт" (днес - Малък градски театър "Зад канала"), където пресъздава ролята на гимназист, изгубил ума си "От много любов" в пиесата на Климент Цачев. С тази пиеса критиката го забелязва и скоро след това актьорът се връща завинаги на сцената на Държавния сатиричен театър. Творческата му биография включва над сто роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Емблематични са ролите му в спектаклите "Сако от велур", "Римска баня", "Суматоха", "Сватба" "Щръклица", "Рейс", "Новото пристанище", "Вражалец", "Кошница", "Убийство в експреса", "Лека форма на тежка депресия" и др. Играл е и в над 25 филма: "Последният рунд" (1961), "Неспокоен дом" (1965), "Горещо пладне" (1966), "Рицар без броня" (1966), "Семейство Калинкови" (1966), "С пагоните на дявола" (1967), "Бялата стая" (1968), "Последният войвода" (1968), "Господин Никой" (1969), "Осмият" (1969), "Признание" (1969), "Герловска история" (1971), "Тримата от запаса" (1971), "Нако, Дако и Цако - моряци" (1974), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи (1976), "Нако, Дако и Цако - шофьори" (1976), "Неочаквана ваканция" (1981) и др. Лентата "Тримата от запаса" Никола Анастасов определя за особено скъп за него, тъй като в него преоткрива своя добър приятел Георги Парцалев.
Никола Анастасов озвучава и главната роля в култовата аудиодраматизация на "Мечо Пух" от 80-те години на 20 век. В телевизионния театър запомнящо е участието му в постановката на Българска национална телевизия "Криворазбраната цивилизация" по класическата пиеса на Добри Войников, в която играе ролята на Димитраки. Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмиваше до сълзи зрителите. Макар и с македонско потекло, Никола Анастасов се слави като голям популяризатор на шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър. За себе си Никола Анастасов споделяше: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а също и: "намирам смях във всяко нещо". Неговият именит колега Георги Калоянчев намира и най-точното определение за него - "усмивката на Сатиричния".
Никола Анастасов е удостоен с ордените "Народна република България" втора степен през 1982 г., "Стара планина" първа степен за цялостното му творчество и по повод 70 години от рождението му - на 11 ноември 2002 г., с наградата "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура - на 23 май 2005 г., както и с високото отличие "Златен век" с огърлие и почетна грамота за изключителните му заслуги към националната ни култура през 2012 година. На 27 март 2015 г. е отличен и с наградата "Икар" за изключителен принос към българската сцена.
Съветът на Никола Анастасов към всички бе да спазват любимия му девиз: "Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!"
Влизането му във висшето театрално училище става случайно. Още като ученик след неволното си запъване по време на рецитиране на стихотворение той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил" и не го прави, докато не решава какъв именно иска да стане. За приемането му в Театралния институт той споделя по-късно: "И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!" Никола Анастасов печели изпитната комисия със своята непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: "Абе имало късмет момчето, хайде да върви!" Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъде блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.
През 1955 г., след завършване на образованието си, дебютира с ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на театъра във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година той играе на сцената на Варненския драматичен театър. В Държавния сатиричен театър (днес - Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов") е от неговото създаване през 1957 г. Но след първите 3 сезона той напуска театъра. По същото време е поканен да гастролира в театър "Трудов фронт" (днес - Малък градски театър "Зад канала"), където пресъздава ролята на гимназист, изгубил ума си "От много любов" в пиесата на Климент Цачев. С тази пиеса критиката го забелязва и скоро след това актьорът се връща завинаги на сцената на Държавния сатиричен театър. Творческата му биография включва над сто роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Емблематични са ролите му в спектаклите "Сако от велур", "Римска баня", "Суматоха", "Сватба" "Щръклица", "Рейс", "Новото пристанище", "Вражалец", "Кошница", "Убийство в експреса", "Лека форма на тежка депресия" и др. Играл е и в над 25 филма: "Последният рунд" (1961), "Неспокоен дом" (1965), "Горещо пладне" (1966), "Рицар без броня" (1966), "Семейство Калинкови" (1966), "С пагоните на дявола" (1967), "Бялата стая" (1968), "Последният войвода" (1968), "Господин Никой" (1969), "Осмият" (1969), "Признание" (1969), "Герловска история" (1971), "Тримата от запаса" (1971), "Нако, Дако и Цако - моряци" (1974), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи (1976), "Нако, Дако и Цако - шофьори" (1976), "Неочаквана ваканция" (1981) и др. Лентата "Тримата от запаса" Никола Анастасов определя за особено скъп за него, тъй като в него преоткрива своя добър приятел Георги Парцалев.
Никола Анастасов озвучава и главната роля в култовата аудиодраматизация на "Мечо Пух" от 80-те години на 20 век. В телевизионния театър запомнящо е участието му в постановката на Българска национална телевизия "Криворазбраната цивилизация" по класическата пиеса на Добри Войников, в която играе ролята на Димитраки. Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмиваше до сълзи зрителите. Макар и с македонско потекло, Никола Анастасов се слави като голям популяризатор на шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър. За себе си Никола Анастасов споделяше: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а също и: "намирам смях във всяко нещо". Неговият именит колега Георги Калоянчев намира и най-точното определение за него - "усмивката на Сатиричния".
Никола Анастасов е удостоен с ордените "Народна република България" втора степен през 1982 г., "Стара планина" първа степен за цялостното му творчество и по повод 70 години от рождението му - на 11 ноември 2002 г., с наградата "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура - на 23 май 2005 г., както и с високото отличие "Златен век" с огърлие и почетна грамота за изключителните му заслуги към националната ни култура през 2012 година. На 27 март 2015 г. е отличен и с наградата "Икар" за изключителен принос към българската сцена.
Съветът на Никола Анастасов към всички бе да спазват любимия му девиз: "Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!"
