И през 2016 година продължиха редовните проучвания на средновековен град Лютица, Община Ивайловград, Област Хасково. Проучванията са реализирани с финансовата подкрепа на Министерство на културата на Р България, Национален исторически музей и Община Ивайловград. Екипът е формиран от докторанти на Нов Български Университет, НАИМ–БАН, студенти от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и служители на Общински исторически музей Ивайловград, под ръководството на Филип Петрунов – уредник в отдел „Археология“ на НИМ.
Проучванията се състояха през месец юли, като работата бе разпределена на три сектора от средновековния град. Сектор до крепостната порта, сектор около средновековните храмове и сектор до крепостното водохранилище.
При проучванията са инвентирани над 100 предмета, документиращи живота на хълма от II век пр. Хр., късната античност, XI и XIII век. Паметникът е изключително ценен, както за националната ни история, във връзка със събитията при управлението на цар Калоян, така и за световната история, с оглед на активното участие на жителите на Лютица в граничната комуникация на Второто Българско царство с Латинската и Никейската империи и Атинското дукство през XIII век.
Сектор до крепостната порта
Работата до крепостната порта се концентрира на територията на голямата сграда южно от входа, разпростираща се на над 250 м. кв., като бяха изчерпани до скала заложените четири сондажа през 2015 година. В сондажите бяха събрани стотици фрагменти битова – кухненска и трапезна керамика от средновековието, както и огромно количество животински кости, които ще спомогнат да се направи подробна картина на видовете, обитавали тези територии, както и част от менюто на средновековните обитатели на Лютица.
От сектор „Порта“ са инвентирани 87 предмета основно от XI и XIII век, като най–представителни са находките от XI век, между които се открояват керамичен медальон с графит, изобразяващ Христос Пантократор, бронзов кръст носен на врата и моливдовул (печат) на протоспатарий Димитър – част от кореспонденцията циркулирала между Лютица и другите големи градски центрове на тема Ахридос. Моливдовулът с изображение на Св. Димитър, защитник на Солун, предизвика огромен интерес и бе публикуван от НИМ в десетки електронни медии.
Сектор „Базилика“
В сектора около средновековните храмове се работи в квадратите западно от късната еднокорабна църква от XIV век, върху останките на базиликата. Регистрирани са нови 20 гробни съоръжения – гробни камери, оформени от плочести камъни, разрушаващи фундаментите на базиликата. От гробните камери бяха събрани останките на над 30 индивида, които ще бъдат предадени в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките за установяване на пол, възраст и заболявания на обитателите на средновековния град. От сектора са инвентирани 9 предмета от мрамор бронз и керамика, без експозиционна стойност, но важни за попълване на картината, свързана с погребалните практики от XIV век. Насипите на гробните съоръжения са запълнени с пръст, наситена с керамични фрагменти, отнасящи се към VII – V век пр. Хр.
Кампанията по проучване на средновековния некропол през 2016 година завърши със злоупокойна молитва, изпълнена от Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Николай Величков, председател на Църковното настоятелство при църква „Св. Атанасий“ село Белополяне, Ивайловградска духовна околия – ритуал, извършен за първи път на мястото от началото на проучванията през 2002 година.
Сектор „Водохранилище“
Секторът е проучван за последно през 2005 година под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. Поради наличието на иманярски изкоп в близост до водохранилището, проучванията са възобновени. Засегнатите археологически пластове са от XIII век, като са достигнати нива от II век пр. Хр. Нарушените пластове и насипите от тях са изсипвани във водохранилището, за да не остават следи по терена, от което бяха събрани големи количества битова керамика и деструктирали градежи от крепостната стена, разположена в непосредствена близост до водохранилището. Водохранилището е оградено, с цел да се предпазят посетителите на средновековната твърдина от падане в широката над 3,5 метра и дълбока над 4 метра шахта. По интересна находка от сектора е тетраобол (сребърна монета) на Истиея на остров Евбея около 196–146 година пр. Хр., върху лицевата страна е изобразена глава на нимфата Истиея в профил надясно, с вдигната на кок коса, венец от лозови листа, огърлица и обеца на ухото. От задната страна е изобразена отново нимфата, седяща на предната част на кораб, държаща меч кръстовиден стилис в знак на победа. Във връзка с иманярския изкоп е подадено искане за комисия, която да констатира нерегламентираните интервенции по терена и да изготви препоръки към Община Ивайловград и РУ Ивайловград за опазване на паметника и прилежащите му охранителни зони до изоставеното село Рогозово, където също са установени иманярски интервенции в късносредновековния некропол южно от селото.
На терена на средновековния град Лютица през 2016 година са направени 32 ситуационни заснемания и 4 стратиграфски профила. Документирани са над 100 движими културни ценности, включващи човешки останки, предмети от керамика, желязо, кост, броз и сребро. Изработена е геодезическа картина на новоразкритите структури и са направени нови аерофотографски заснемания на археологическите проучвания. Направени са консултации на терен с антрополог от ИЕМПАМ–БАН, водещи специалисти от музей „Земята и Хората“ – София и РИМ Велико Търново.
