На 97-годишна възраст ни напусна художничката Милка Пейкова, съобщиха от СБХ.
Милка Пейкова е сред плеядата български художници, оказали огромно влияние върху художествения живот в България не само като творци, но и като личности.
Работейки в областта на приложната графика съвместно със съпруга си Георги Ковачев - Гришата, тя има голяма заслуга за развитието на кирилския шрифт, оформител е на книги и пощенски марки. Автор е на над 180 портрета, сред които на Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов-Павлето.
Милка Пейкова е родена през 1919 г. в с. Павел, Великотърновско. Идва в София и започва работа в книжарница „Чипев“. През 1948 г. тя завършва Художествената академия, специалност "Живопис", при проф. Дечко Узунов.
Творби на Милка Пейкова са излагани в Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Лондон, Бон, Алжир. Носител е на български и международни награди за оформление на книги, шрифт, живопис.
През 2005 г. художниците Милка Пейкова и Георги Ковачев правят съвместна ретроспективна изложба, която бе открита в столичната галерия "Райко Алексиев". Това бе и първата съвместна експозиция на двамата художници, в която бяха показани живопис, гоблени, шрифтови табла, шрифтови картини с текст, авторски шрифт. През септември 2011 г. Милка Пейкова и Георги Ковачев – Гришата поканиха всички свои почитатели и приятели отново в изложбена зала "Райко Алексиев", където бе открита тяхната съвместна изложба „Нашето слънце своя път измина”.
„Съществува ли понятието „изложба за сбогом”? И ако да – каква ли вътрешна сила е необходима, за да се захванеш с организирането на едно подобно начинание? Не бих искала да определям изложбата на Георги Ковачев – Гришата и Милка Пейкова „Нашето слънце своя път измина” като „сбогуване”. Най-малкото, защото няма как да кажеш сбогом на едно подобно мащабно, богато и значимо творчество, каквото е тяхното. И освен това, защото то винаги ще остане живо за поколения напред”, писа тогава за тази тяхна обща изява изкуствоведката Румена Калчева.
Въпреки съвместното си съжителство, нито един от двамата забележителни творци не се повлиява от артистичните възгледи на другия, категорични са изкуствоведите. Милка Пейкова посвещава творческия си път на портрета, но не на обикновения, статичен и строг портрет. Тя успява да охарактеризира изобразяваната от нея личност, включвайки я в цяла композиция от разнообразни елементи. Образите излъчват светлина, те са просто себе си. Другата важна част от нейното творчество са и шрифтовите композиции, за което Николай Труфешев в том „Картинна галерия” от 1992 г. казва: „Платната й външно могат да ни се сторят декоративни, но всъщност в тях са закодирани тайни с богато смислово съдържание. Платна – енигми, ребуси, в които зрителят, уловил първата дума, захласнато търси останалите, докато накрая стигне до любим стих от Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Блок или Верлен. В тези творби съчетанието между текст, графичен израз, колорит въздействат едновременно върху сърцето и разума”. Тези работи звучат цялостно не само цветово, но и композиционно. Заедно с шрифтовете, съставени от двамата творци, те представляват днес една значима част от нашето типографско наследство.
През 2011 г. излиза нейната мемоарна книга „Дните предишни“, в която тя разказваше за забележителните срещи в живота си. Завършва я така: „И аз не зная! Ни отговора за смисъла на това, което написах, и смисъла на рисуването… Ни отговора за смисъла на живота… Не зная!“
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ!
Поклонението е в събота - 20 август 2016 г., от 11:30 ч. в ритуалната зала на Централни софийски гробища.
Милка Пейкова е сред плеядата български художници, оказали огромно влияние върху художествения живот в България не само като творци, но и като личности.
Работейки в областта на приложната графика съвместно със съпруга си Георги Ковачев - Гришата, тя има голяма заслуга за развитието на кирилския шрифт, оформител е на книги и пощенски марки. Автор е на над 180 портрета, сред които на Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов-Павлето.
Милка Пейкова е родена през 1919 г. в с. Павел, Великотърновско. Идва в София и започва работа в книжарница „Чипев“. През 1948 г. тя завършва Художествената академия, специалност "Живопис", при проф. Дечко Узунов.
Творби на Милка Пейкова са излагани в Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Лондон, Бон, Алжир. Носител е на български и международни награди за оформление на книги, шрифт, живопис.
През 2005 г. художниците Милка Пейкова и Георги Ковачев правят съвместна ретроспективна изложба, която бе открита в столичната галерия "Райко Алексиев". Това бе и първата съвместна експозиция на двамата художници, в която бяха показани живопис, гоблени, шрифтови табла, шрифтови картини с текст, авторски шрифт. През септември 2011 г. Милка Пейкова и Георги Ковачев – Гришата поканиха всички свои почитатели и приятели отново в изложбена зала "Райко Алексиев", където бе открита тяхната съвместна изложба „Нашето слънце своя път измина”.
„Съществува ли понятието „изложба за сбогом”? И ако да – каква ли вътрешна сила е необходима, за да се захванеш с организирането на едно подобно начинание? Не бих искала да определям изложбата на Георги Ковачев – Гришата и Милка Пейкова „Нашето слънце своя път измина” като „сбогуване”. Най-малкото, защото няма как да кажеш сбогом на едно подобно мащабно, богато и значимо творчество, каквото е тяхното. И освен това, защото то винаги ще остане живо за поколения напред”, писа тогава за тази тяхна обща изява изкуствоведката Румена Калчева.
Въпреки съвместното си съжителство, нито един от двамата забележителни творци не се повлиява от артистичните възгледи на другия, категорични са изкуствоведите. Милка Пейкова посвещава творческия си път на портрета, но не на обикновения, статичен и строг портрет. Тя успява да охарактеризира изобразяваната от нея личност, включвайки я в цяла композиция от разнообразни елементи. Образите излъчват светлина, те са просто себе си. Другата важна част от нейното творчество са и шрифтовите композиции, за което Николай Труфешев в том „Картинна галерия” от 1992 г. казва: „Платната й външно могат да ни се сторят декоративни, но всъщност в тях са закодирани тайни с богато смислово съдържание. Платна – енигми, ребуси, в които зрителят, уловил първата дума, захласнато търси останалите, докато накрая стигне до любим стих от Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Блок или Верлен. В тези творби съчетанието между текст, графичен израз, колорит въздействат едновременно върху сърцето и разума”. Тези работи звучат цялостно не само цветово, но и композиционно. Заедно с шрифтовете, съставени от двамата творци, те представляват днес една значима част от нашето типографско наследство.
През 2011 г. излиза нейната мемоарна книга „Дните предишни“, в която тя разказваше за забележителните срещи в живота си. Завършва я така: „И аз не зная! Ни отговора за смисъла на това, което написах, и смисъла на рисуването… Ни отговора за смисъла на живота… Не зная!“
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ!
Поклонението е в събота - 20 август 2016 г., от 11:30 ч. в ритуалната зала на Централни софийски гробища.
Съболезнователен адрес до семейството и близките на художничката Милка Пейкова изпрати и министърът на културата Вежди Рашидов.
В него се казва:
„С огромна болка научих скръбната вест за кончината на обичаната от всички нас Милка Пейкова. Напусна ни едно от големите имена на българската живопис с безспорен талант, иновативно мислене, силен и несломим дух и винаги преследваща нематериалната удовлетвореност от живота. Следата, която остави върху бялото платно на българското изкуство, не би могла да бъде заличена. Не мога да намеря подходящи думи за да опиша нейното дело, тьй като те биха били бледи в сравнение с това, което тя ни остави – славата по света за родната художествена школа и гордостта, че е била сред нас.
Милка Пейкова ще бъде запомнена от всички като прекрасен човек с непоправим оптимизъм и непризнаваща нищо друго, освен справедливостта. Тя силно подчертаваше любовта към свободата с всяка своя „картина по шрифтове“, които ще останат като наследство и пример на бъдещите поколения творци.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ!”
