Българският културен институт в Прага е инициатор на проекта „Иван Мърквичка – българският чех”, с който се отбелязват 160-тата годишнина от рождението на художника и 120 години от основаването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия), чийто пръв директор е Мърквичка. В началото на ноември 2016 г. в галерията на Института ще бъде открита изложба с непоказвани и малко известни картини, ценни документи и фотографии на големия художник. Събитието е под патронажа на министъра на културата Вежди Рашидов и се организира от Посолството на Република България в Чехия, Българския културен институт, Софийската градска художествена галерия и Националната художествена академия в партньорство с Народната галерия в Прага, Западночешката галерия в Пилзен, Регионалния исторически музей – София, Държавна агенция „Архиви”. Изложбата е реализирана с подкрепата на програма „Комуникационна стратегия на Република България за Европейския съюз”.
С името на Иван Мърквичка се свързва както началото на академичното художествено образование в следосвобожденска България, така и огромният брой значими произведения, които художникът създава по време на своя близо 40-годишен престой у нас. Емблематични негови творби от десетилетия красят сградите на най-висшите ни държавни институции, музеи, галерии. И до днес той продължава да е все така известен и почитан сред широката общественост в България и по-малко познат в родната Чехия. С проекта за Иван Мърквичка екипът на Българския културен институт в Прага цели именно да осветли неговото име пред чешката аудитория и да обогати информацията за последните години от неговия живот.
Българският културен институт вече има натрупан опит с друг подобен проект за основоположника на българската печатна графика Йозеф Питер, представен в София и Прага през 2015 г. Важно е да се отбележи, че Йозеф Питер пристига в България в началото на ХХ век именно по покана на Иван Мърквичка. Ето защо проектът „Йозеф Питер” е своеобразен преход към този за Мърквичка. Дори в различни аспекти те се допълват.
Още в началото на изследователските търсения екипът на института се натъква на албум за проф. Мърквичка, издаден от негови приятели в Прага по случай 80-годишния му юбилей. Пожълтелите от времето страници разкриват много интересни факти и ценна информация. Сред тях е и вестта, че скоро след окончателното си завръщане през 20-те години на миналия век в родната вече Чехословакия Мърквичка излага свои произведения в град Пилзен. Установен е контакт със Западночешката галерия, а наред с това е потърсено партньорство и с Народната галерия в Прага, с която Българският културен институт добре си сътрудничи. След щателно проучване специалистите от двете чешки галерии установяват, че във фондовете им се съхраняват картини, графики и рисунки на Мърквичка.
От хранилището на Народната галерия са извадени за заснемане с работна цел единадесет негови творби, сред които и два автопортрета. След предварителния оглед се оказва, че част от произведенията се нуждаят от сериозна реставрация.
Любопитна творба е издирена в архива на Западночешката галерия в Пилзен. Тя е запазена в много добро състояние и носи названието „Портрет на дама в черно кожено палто”.
Всички тези произведения на Иван Мърквичка, както и негови творби от фонда на Софийската градска художествена галерия ще станат достояние на широката общественост през ноември в Прага. Редом до тази ценна колекция от платна посетителите на галерията на Българския културен институт ще се запознаят с фотоси, документи и материали за Иван Мърквичка от Държавния архив – София, Регионалния исторически музей – София, както и от неговия личен архив.
Специален каталог, подкрепен финансово от Министерството на културата, съпътства изложбата. Изданието е триезично (на български, чешки и английски език). То разглежда големия художник през призмата на европейските измерения на неговата личност и творчество.
В контекста на проекта за Мърквичка е важно да се отбележи, че българската държава в лицето на културния ни институт от 2001 г. се грижи за гроба на именития художник в Прага. По инициатива на Института тази юбилейна година е белязана и с цялостно обновяване на надгробната плоча с помощта на опитния реставратор Антоанета Теменугова.
