Възстановка на кабинета на Пейо Яворов, сребърната лира на Иван Вазов, ръкописи и вещи на български творци са представени в художествено-документална експозиция
На 8 ноември т. г. от 17:30 ч. в Музея за история на София Националният литературен музей /НЛМ/ открива уникална юбилейна изложба „Литература и памет“ с ръкописи и лични вещи на български поети и писатели. Експозицията е посветена на 40-годишнината от създаването на Националния литературен музей и може да бъде посетена от гражданите и гостите на София до 4 декември т.г. Изложбата представя най-интересните материални свидетелства от домовете на творците при Националния литературен музей.
Посетителите ще могат да се запознаят с творческия и житейски път на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Емилиян Станев, Димитър Димов, Владимир Башев и др. Тук е експонирана и сребърната лира – дар на Иван Вазов за първия му юбилей през 1895 г., мастилницата на Алеко Константинов и неговото свидетелство за адвокатска правоспособност, чашата, с която са кръщавани всички деца на П. Р. Славейков и неговото паче перо, пишещата машина „Адлер“ на сина му Пенчо Славейков, както и ръкописи от кореспонденцията между Пенчо Славейков и Мара Белчева.
В част от експозицията е направена и възстановка на кабинета на Пейо Яворов с неговите лични вещи и ръкописи, грузинска му кама, подарък от Гоце Делчев, тук са и портфейлът на поета със снимка на Лора, пистолетът, с който се прострелва Лора Каравелова и пистолетът, с който се самоубива Пейо Яворов. Посетителите ще видят още и ръкописа на „В полите на Витоша“, бинокъла, подарен на Пейо Яворов от Тодор Александров и още много интересни документални свидетелства от неговия жизнен и творчески път.
Художествено-документалната експозиция включва също свидетелство за успех на Елин Пелин от IV клас от 29 юни 1894 г., вещи от кабинета на писателя, сред които и часовникът му, спрял в часа, в който той е починал.
Представени са и предсмъртният бележник на Христо Смирненски, първото издание на „Моторни песни“ от 1940 г. на Никола Вапцаров и вещите на поета, предадени след неговия разстрел на близките му.
Интерес предизвикват още ловните принадлежности на Емилиян Станев, ръкописни фрагменти на Димитър Димов от романа „Тютюн“ и от неговите лекции по анатомия, автошаржовете на Димов, рисувани в Испания и др.
Експозицията включва вещи и писалищни принадлежности на последния председател на СБП до 1944 г. Стилиян Чилингиров, неговият сръбски орден „На Белия орел“ V ст., който той е получил за спасяването от унищожение на 70 000 тома от Сръбската национална библиотека през 1915 г., подготвителните бележки за книгата „Синовете на вдовицата. Масонство и масони“ на Иван Богданов, ръкописи на поета Владимир Башев и др.
Откриването на изложбата ще премине под акомпанимента на цигулковото дуо Йосиф Радионов и Ангел Станков, носители на десетки международни награди и почетни граждани на София.
На 10 и 11 ноември 2016 г. Националният литературен музей организира юбилейна научна конференция с международно участие „Литературната памет – личности, събития, идеи“. В края на първия ден на форума – на 10 ноември от 18 ч. Музеят организира представяне на театралната постановка „Нирвана“ от Константин Илиев с участието на актьори от Благоевградския театър.
Още за личния свят на творците в експозицията на НЛМ
Изложбата на Националния литературен музей „Литература и памет“ ни пренася в личния свят на най-известните български поети и писатели с документалните свидетелства, които представя.
Тук ще видим снимки на Иван Вазов в работния му кабинет от 1895 г., първото издание на романа „Под игото“ на английски език и първото издание на български език. (Романът „Под игото“ е публикуван в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (1889–1890). Като самостоятелна книга той излиза за първи път през 1894 г. на английски език в превод на Уилям Морфил.). Представен е албум, в който Вазовата майка Съба събира снимки и картички на европейски творци, показан е и орденът „Св. св. Кирил и Методий“, с който Вазов е награден за юбилея си през 1920 г., както и телефонът на поета, който е бил един от първите в България. Той му е бил подарен от министър Стоян Омарчевски през 1920 г. „Не мога да свикна с тая дяволска работа. Смущава ме... Той ми е най-неприятният подарък, който ми се поднесе за юбилея. Да могат да го дигнат, ще ми направят едно голямо добро… Аз не ще мога да отида при новото. Не ще мога да свикна с него…“, казва поетът, който е признавал само епистоларната форма.
Сред вещите на Петко Р. Славейков ще видим неговата сребърна лъжичка за причастие с инициалите „П.Р.С.“, а също и табакерата му с гравирана от вътрешната страна 1865 година, седефената му броеница, кутийката му за енфие, часовника му с два циферблата, а също и негова снимка като министър на вътрешните работи във втория кабинет на Петко Каравелов през 1884 г. Ще бъдат показани също и басни и стихотворения на Петко Р. Славейков, периодични издания, на които той е основател, издател и редактор.
Във възстановката на Яворовия кабинет посетителите ще видят още неговото бюро, масичката му с орнаменти, настолната му лампа, неговия стол, потретите на Лора и Яворов, тяхната сватбена снимка, фотография на Яворов с трупата на Народния театър и др.
Във възстановка на част от житейския свят на Пенчо Славейков ще видим масичката му с неговата пишеща машина, негови художествени произведения, вещи от писалищната му маса, негови снимки, сред които с д-р Кръстьо Кръстев, личния му екземпляр от „На острова на блажените“, вещи и принадлежности на неговата житейска спътница Мара Белчева.
Представени са и литературните кръгове - редакционният състав на сп. „Звездица“ (1900–1904), литературен кръг „Мисъл“ – Пенчо Славейков, П. Яворов, П. Ю. Тодоров и д-р Кръстев, Българановците – Александър Божинов, Елин Пелин, арх. Пенчо Койчев, редакторите на сп. „Барабан“ и др.
Посетителите ще могат да видят и „Микроскопична енциклопедия“ от Ведбал (Христо Смирненски) с рисунки на Тома Григоров, прошение от Димитър Иванов (Елин Пелин) до Председателя на Управителния съвет на трупата „Сълза и смях“ от 18 септември 1897 г., снимки на редакторите и сътрудниците на списание „Златорог“, снимки на жените творци от Клуб на българските писателки с председател Евгения Марс.
Изложбата показва и железничарско фенерче DAIMON на Никола Вапцаров, неговата легитимация от 1939 г. като огняр в Софийското депо на БДЖ, тетрадката „Сампа“ с последните преписи на осем Вапцарови стихотворения в затвора преди разстрела му, „Кафявата тетрадка“ с ръкописа на стихотворението „История“ и негови снимки.
Експозицията представя и картини от домовете на българските поети и писатели, сред които - творби на Сергей Ивойлов, Илия Петров, Борис Шивачев, Иван Мърквичка, Георги Евстатиев, Борис Георгиев, Никола Михайлов, Иван Пенков, Константин Щъркелов и др.
