Министърът на културата Вежди Рашидов изказва съболезнованията си по повод кончината на проф. Никола Корабов. В съболезнованието на министър Рашидов се казва:
СКЪПО ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО,
УВАЖАЕМИ БЛИЗКИ,
Скърбя заедно с Вас от загубата на един от най-забележителните творци в българското кино - режисьор, сценарист, актьор, педагог, но преди всичко - личност с активна гражданска позиция – проф. Никола Корабов. Зная, че за широката публика той е професор Корабов, но за Вас е бащата, съпругът и дядото, който със своята загриженост и уверено и топло присъствие сплотява семейството. Съжалявам за тежките обстоятелства, за това, че сега в душите Ви зейва огромна бездна, но се надявам да Ви стане поне малко по-леко от факта, че проф. Корабов няма да бъде забравен.
Динамичните времена, в които Никола Корабов имаше шанса да живее и работи, може би предопределиха и фокуса на творчеството му, в центъра на което той постави характера на българина, неговата душевност и разликата му с другите балкански и европейски народи.
Никола Корабов не подминаваше болезнените теми от делника и скритите болки на съвремието ни. Не пестеше истината, дори с цената на последствията - филмът му „Свобода или смърт” стана достояние на масовия зрител години след заснемането си. Но ако е вярно, че до определен момент човек работи за името си, след което името му започва да работи за него, името на Никола Корабов рядко имаше почивен ден. То се свързва с кинокласики – образци на изящното филмово майсторство, като „Тютюн”, „Иван Кондарев”, „Юлия Вревска”, „Никола Вапцаров”...
Най-високото отличие на Министерството на културата, награда на Министерството на културата за цялостен принос в българското киноизкуство, Първа награда на Фестивала на българския игрален филм във Варна, Специалната награда на журито в Сан Ремо, Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2009 г. – това са само част от множеството престижни награди и отличия, наред с обичта, уважението и признанието на публиката.
Убеден съм, че и множеството млади таланти, които Никола Корабов е възпитал в тайните на актьорската игра пред камерата, няма да забравят една от най-важните заръки на професора си: златното съкровище на киното се крие в черпенето от духовността на българската нация. Вярвам, че и утре има кой да продължи да върви по пътя на създателя на едни от най-обичаните филмови класики, да довърши и надгради започнатото от него.
Надявам се, че след време болката от липсата ще утихне и за това ще помогне голямото наследство, което Никола Корабов оставя в „Златния фонд” на българското кино. Там той ще бъде вечно жив, за да влиза отново и отново в един необясним съюз със зрителя си и той ще го разбира, ще го усеща зад сюжета, зад конфликта, зад събитието...
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
Опелото на кинорежисьора Никола Корабов /1928-2016/ е на 12 ноември от 14.30 ч. в църквата "Св. София", съобщава Съюзът на българските филмови дейци /СБФД/.
