Среща-разговор с поета, писателя и драматург Стефан Цанев ще се проведе днес – 16 ноември 2016 г., в Българския културен институт /БКИ/ в Братислава. Тя ще започне от 17:30 ч. в сградата на БКИ на ул. „Йесенскехо” 7 в словашката столица.
Именитият наш творец и интелектуалец, който тази година навърши 80 години, гостува в Братислава като специален гост на VI Фестивал на свободата в Братислава, провеждащ се в столицата на Словашката република от 8 до 20 ноември 2016 г. и с българско участие.
Фестивалът е под патронажа на г-н Марек Мадярич, министър на културата на Словашката република. Събитията с българско участие са под патронажа и на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Словашката република Маргарита Ганева.
Стефан Цанев е добре познат на българската публика - автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Неговата поезия е превеждана на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жана д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Киев, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Москва, Питсбърг - САЩ, Вилнюс, Хага, Никозия, Букурещ, Гюргево, Измир, Истанбул и др.
През последните години особено нашумяха и неговите "Български хроники", които авторът нарича поема. Това страстно четиво кара всички ни да се замислим за българската съдба и за собствената ни гражданска отговорност. А ето какво написа самият Стефан Цанев за своите „Български хроники”:
„Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците – да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични – всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря – изследванията им са ценни сами по себе си, но вторачени в своето дърво, те не виждат гората (кой го беше казал?). Писането на „Хрониките“ бе самотна одисея. Нямах екип, нямах сътрудници, нямах консултанти, нямах асистенти – сам търсех и четях книгите (над 200 000 страници), сам се ровех в архивите, сам подбирах фактите, сам ги систематизирах и обработвах, от стотици страници изстисквах една (писането беше най-лесното нещо). Отдадох всичките си сили, безпощадно. Пет години: от началото на 2005-а до края на 2009-а, всеки божи ден, няма неделя, няма Великден, от разсъмване до мръкнало, че и нощем, че и насън – свръх съсредоточаване, свръх натоварване на мозъка. Още в началото ме поведе идеята на Паисий, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести. Съзнателно търсех диалог с читателя, споделях с него, спорех, предизвиквах го – не му преподавах уроци, не му четях лекции, а го правех свой събеседник, свой съучастник, свой спътник в лутането из мъглата на вековете; обявих скуката за духовна чума, скучното писане – за интелектуално убийство, използвах езика на поезията и похватите на драматургията: докато историците описват безпристрастно историческите факти – аз изобразявам личностите, историците споменават личностите покрай събитията – аз разкривам събитията чрез съдбата на личностите. В това е разликата. Без личности историята е мъртва”.
В рамките на VI Фестивал на свободата в Братислава в панела „Чрез театъра сближаваме Европа” ще се проведе и Кръгла маса на тема: "Идеалите на революцията и реалността" на 17.11.2016 г. от 17:00 ч. в Театър "Мала сцена" STU на ул. „Достойевскехо рад” № 7 в словашката столица. Основен гост и тук ще е поетът, писателят и драматургът Стефан Цанев, който е в Братислава не за първи път, припомнят от Българския културен институт. Неговата пиеса "Другата смърт на Жана д`Арк" вече е поставяна преди години от режисьора Щефан Коренчи, който отново посяга към този текст заедно с още една пиеса на Стефан Цанев - "Адът това съм аз". Писателят и драматург Стефан Цанев идва по покана на Института "Паметта на народа", Посолството на Република България в Словашката република, БКИ - Братислава и Театър "Мала сцена" STU, където ще му бъде връчена и наградата на 6-ия Фестивал на свободата - за запазване на паметта на народа и за приноса му към демократичните промени през ноември 1989 г. Официален гост на събитието е политикът и народен представител г-н Ян Будай, активист на "Нежната революция" в Словакия, както и гости на Фестивала на свободата.
На 17 ноември 2016 г. от 19:00 ч. в Театър "Мала сцена" STU на ул. „Достойевскехо рад” № 7 в Братислава е и премиерата на пиесата на Стефан Цанев - "Дева Жана и Чайка". Основната тема на обединените в едно представление на две едноактни пиеси на българския драматург - "Втората смърт на Жана д`Арк" и "Адът - това съм аз", е творецът и неговата съвест. Представлението възниква по повод 27-та годишнина от "Нежната революция" и 25-тата годишнина от основаването на независимия Театър a.ha. Преводът на пиесите на Стефан Цанев на словашки език е дело на Емил Кудличка и Катарина Седлакова, музиката е на Милош Яноушек. Режисьор на спектакъла е Щефан Коренчи. В "Дева Жана и Чайка" участват актьорите Мирка Партлова, Мирослав Малек, Андрей Ковач, Юдита Хансман.
Организатори на театралното събитие са: Институт "Паметта на народа", Посолството на Република България в Словашката република, БКИ - Братислава и Театър "Мала сцена" STU.
От Българския културен институт в словашката столица припомниха, че в рамките на VI Фестивал на свободата в Братислава бе открита и изложбата "Каменни сърца" на изложба на скулптора Никола Диков. Тя бе наредена само преди броени дни в пространствата на Театър "Мала сцена" STU на ул. „Достойевскехо рад”.
Скулпторът Никола Диков е роден през 1951 г. Завършва Националната художествена академия в София. Замисълът на настоящия цикъл, с който творецът се представя в Братислава, е донякъде парадоксален - живата органична материя, с която отъждествяваме живота - сърцето, е изведена като поредица от рисунки, които притежават различни пластически характеристики. Така основното метафорично съдържание на този анатомичен орган изведнъж придобива индивидуален смислов и психологически пълнеж. В някои рисунки сърцето е "меко", в други става "като камък", понякога в него се появяват и белезите на техническата цивилизация, а друг път то се разпада и е "разбито" или пък се появяват белезите и раните на драматични колизии, разкъсващи го на части.
