Промяната в мисленето ще реши въпроса със заплащането за авторските права, категоричен е Георги Дамянов, директор на Дирекция "Авторско право и сродните му права" в Министерството на културата
Ползвателите на защитени музикални и аудио-визуални произведения и софтуер у нас масово смятат, че не трябва да се заплаща за тяхното ползване, защото имат достъп до тях по интернет, по кабел и сателит. Това обаче не е вярно - трябва да се промени мисленето на хората, като авторите и другите правоимащи да могат да получават справедливо възнаграждение за положения от тях творчески труд, каза в интервю за БТА Георги Дамянов, директор на Дирекция "Авторско право и сродните му права" в Министерството на културата.
Министерството на културата е извършило общо 554 проверки в цялата страна през 2016 г.
През тази година Министерството на културата е извършило 554 проверки в цялата страна по спазването на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. От тях 252 са на ползватели, които разпространяват радио- и тв програми, на кабелни и платформени оператори. Проверките за публично изпълнение на живо и на запис на музикални произведения в хотели, ресторанти, дискотеки и други заведения са общо 253, извършени са и шест проверки на организатори на концерти на наши и чуждестранни изпълнители. Проверките за публично изпълнение са съсредоточени според сезона съответно върху обекти основно по зимните или морските курорти, но се извършват проверки и в цялата страна. Останалите проверки са за използване от фирми на нелицензиран бизнес софтуер - 16, 18 проверки на лицензирани производители на оптични дискове и матрици, проверени са и девет сайта за неразрешено предлагане на достъп до защитени произведения.
Общо са съставени 332 акта за административни нарушения, издадени са и 221 наказателни постановления и две заповеди за принудителни административни мерки срещу кабелни оператори, както и 11 задължителни разпореждания. Юристите на дирекцията са се явили на над 100 съдебни дела през изминаващата година. Изготвени са 78 експертизи и справки, възложени на дирекцията "Авторско право и сродните му права" от полицията, съда и прокуратурата, идентифицирани са над 20 000 заглавия - най-вече звукозаписи.
Заведенията в страната, които ползват защитено съдържание, са стотици хиляди и на практика не сме в състояние да ги обхванем физически. Затова разчитаме на двете сдружения за колективно управление на авторски и сродни права в областта на музиката да сключват рамкови споразумения с организациите, най-вече в сферата на туризма. Доколкото ни е известно, "Музикаутор" и ПРОФОН имат такива споразумения с Българската хотелска и ресторантьорска асоциация /БХРА/. Като резултат от това очакваме голяма част от членовете на БХРА да уредят отношенията си с двете дружества относно ползването на музика, като за Министерството на културата остане по-малката част от заведенията, които да бъдат обхванати с нашия скромен административен капацитет, отбеляза Г. Дамянов. В двата завода за производство на оптични дискове - в София и Пловдив, са извършени 18 проверки за уредени права върху съдържанието на произвежданите дискове. Процедурата е следната - продуцентът на звукозаписа или аудиовизуалното произведение, което ще се отпечатва върху диска, подава документи в Министерството на културата. Тук стриктно се проверяват сключените договори с всички автори и изпълнители, договореният тираж, територията и срокът, за които са отстъпени правата, като при законосъобразност се издава удостоверение, което продуцентът представя в съответното предприятие за производство на дискове. През 2016 г. от Министерството на културата са обработени 1 334 заявления и са издадени удостоверения за прехвърляне на права и възлагане на производство на оптични матрици и дискове. Установено е, че през последните 3-4 години в България не се произвеждат и не се внасят нелицензирани дискове. Някои продуценти ги поръчват в други страни от ЕС, главно в Чехия, където не се изискват допълнителни формалности, освен декларация за уредени права, доколкото става дума за единен пазар, отбеляза Г. Дамянов.
Много добър пример за публично-частно партньорство в областта на защитата на авторските и сродни права е сътрудничеството между Министерството на културата и една сравнително нова неправителствена организация в сектора - ТЕРАПРО, с членове български телевизионни оператори, местни представителства на чуждестранни оператори, както и кабелни оператори. Нейната цел е да защитава правата на притежателите на права върху телевизионни програми. Сътрудничеството с Министерството на културата се изразява в подаване от ТЕРАПРО на сигнали за нередовни кабелни оператори от цялата страна, помощ на инспекторите на Министерството на културата за намиране на абонати, при които да се извършат проверки в София, Варна, Кърджали, Бургас и други градове. От ТЕРАПРО извършват предварителни проверки за препредаваните програми и след това подават сигналите до Министерството на културата.
Проверките по спазване на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ се правят съвместно от Министерството на културата и МВР. Това е много важно взаимодействие и сътрудничество, изградено през годините на съвместна работа. От полицията никога не се отказва съдействие. Инспекторите от Министерството на културата предварително уведомяват писмено поделенията на МВР в страната кога предстоят проверки, като оттам осигуряват полицаи, които да работят заедно с тях. Взаимодейства се главно с "Икономическа полиция", а в София, като най-голям "обект", имаме много добра координация със СДВР, каза Георги Дамянов.
Компенсационните възнаграждения за празни носители и при копиране не са данък
В публичното пространство се поставя въпросът за компенсационните възнаграждения за празните носители и при копиране. Това не е данък, а задължение на вносителите и производителите на празни носители като дискове, флашки, външни хард дискове и други, както и вносителите на копирни машини, които следва да плащат част от приходите си като компенсация на авторите и носителите на сродни права за това, че ползватели не купуват техни записи и книги, а ги качват на празни носители или ги копират. Въпросът е уреден в чл. 26 на ЗАПСП. Министерството на културата е наясно какво трябва да се промени в закона, за да проработи той ефективно в тази си част - правила, ред, по който да се събират и да се изплащат компенсационните възнаграждения, необходимият за отчисляване процент. Тези условия трябва да се договорят между вносителите и производителите на носители, от една страна, и сдруженията за колективно управление на авторски и сродни права, от друга. Въпросът опира не толкова до желанието на Министерството на културата да се подобрят законовите разпоредби, а до убеждаването на комисиите в Народното събрание и на депутатите индивидуално, т.е. на онези, които приемат законите, че този механизъм, който работи в цяла Европа, трябва да се въведе и у нас. Призивът ми е сдруженията за управление на права и авторите да лобират в Народното събрание за подкрепа за необходимите промени в полза на авторите и другите правоимащи. Най-важното е в парламента да има разбиране и тези предложения да бъдат приети, каза Георги Дамянов.
Националният фонд "Култура" се попълва от държавния бюджет
Националният фонд "Култура" е създаден, за да отпуска на конкурсен принцип субсидии за проекти, които се осъществяват от частни лица или организации в цялата страна. Средствата в него са основно от държавния бюджет - 200 000-300 000 лв. годишно. В публичното пространство често се задава въпросът каква част от глобите, които събира Министерството на културата за нарушенията на Закона за авторското право и сродните му права, влизат в него. Според нашите изчисления за три години - от 2013 до 2015 г., в Министерството на културата са постъпили 75 400 лв. от глоби. По закон половината от тях постъпват във фонд "Култура", т.е. в него са влезли 37 700 лв. за това време. Другата половина отива в държавния бюджет. Сумата и без друго не е голяма, а като се раздели на две, намалява още повече. Но тя трябва да се приема само като допълнение към средствата във фонд "Култура", който се захранва основно от държавния бюджет. Просто, ако парите за култура се увеличат в бюджета, то тогава ще има и повече средства за фонда, обясни Георги Дамянов. Той припомни, че през 2011 г. бяха направени промени в ЗАПСП - увеличиха се глобите за нарушения на правата. Сумите бяха от 300 до 2000 лв., а през 2011 г. нараснаха от 2000 до 20 000 лв. Когато глобите бяха по-ниски, нарушителите ги плащаха и доброволно внасяха дължимите глоби, като в бюджета на Министерството на културата постъпваха повече средства. Рядко се стигаше до обжалване на административния акт в съда. След увеличението на глобите всяка санкция вече се обжалва в съда. Така се удължава периодът на приключване на административното производството и голяма част от средствата, които трябва да влязат в бюджета на Министерството на културата след положително съдебно решение, отиват за събиране от НАП и оттам - в централния бюджет. Истинското решение на проблема със средствата, постъпващи във фонд "Култура", е увеличаването на средствата за култура в държавния бюджет, коментира шефът на Дирекция "Авторско право".
Друг обществено обсъждан въпрос е наистина ли само петима инспектори на Министерството на културата правят проверките за спазването на ЗАПСП в цялата страна. Отговорът е "да". Цялата дирекция "Авторско право" е от 12 души, от тях петима са инспектори, двама - юристи, които изготвят наказателните постановления, явяват се на дела в съда и т.н. Не може да се увеличи броят на служителите, и в частност на инспекторите, защото, както е известно, администрацията е обект на постоянни съкращения, каза Г. Дамянов.
Глобите са мярка за предотвратяване на нарушенията, но съдът най-често ги намалява
Много често съдиите намаляват наложените от ресорния заместник-министър на културата глоби и имуществени санкции. Така се действа дори при наложен минимален размер - ако сме определили глоба от 2500 лв., съдията я намалява до възможно най-ниската, предвидена в закона - 2000 лв. А целта на Министерството на културата е преди всичко превантивна - да се предотвратяват нарушенията. Тоест, целта е, когато някой оператор или собственик на заведение е глобен и след това осъден, колегите му да предпочетат избягване на високата санкция, като сключат договор с правоносителите, спазвайки закона. Това е другата причина за относително малките приходи от глоби в Министерството на културата и съответно във фонд "Култура", коментира Дамянов.
По думите му, в публичния сектор и при кабелните оператори действа "синдромът Андрешко" - да наказват, когото хванат, а аз "ще се спотайвам", докато не ме проверят, и тогава ще сключа договор. В последните 3-4 години България попада в Списък 301 на американския търговски представител, където са включени страните, които не предоставят достатъчно условия за защита на правата на интелектуална собственост. Основният проблем, който се изтъква за поставянето ни в списъка, са преди всичко проблемите в областта на съдебната система. Преди няколко години, в изпълнение на тези препоръки, бяха изпратени двама американски прокурори, работещи в областта на интелектуалната собственост, които да разясняват на прокурори от страната как районните прокуратури да работят при тези нарушения по Наказателния кодекс. Имаше предложения за създаване на специализирани прокурорски звена, които да работят само в тази област, но това на практика не се получи, каза Дамянов. По думите му, Министерството на културата печели около 80 на сто от делата, но останалите около 20 на сто нямат положителен край, тъй като част от съдебните състави не са наясно със ЗАПСП. Често, особено в провинцията, делата се решават на базата на "местен патриотизъм" - особено когато се отнася за нарушения от кабелни оператори или при публичното изпълнение на музикални произведения. В съдебните решения с отмяна често се изтъкват нелепи аргументи. За заведенията, където звучи музика от радио, в съдебно решение се твърди, че това не е "организиране" на публично изпълнение, както е записано в закона. А законодателят има предвид озвучаването на всяко публично място - за целта е донесена уредба, радиоапарат, компютър и т.н., като в този смисъл е организирано слушането на музика, коментира Г. Дамянов. Според него най-големият проблем, свързан със Списък 301, е пиратството в интернет, което не е само в България, а и в целия свят не може да бъде овладяно. Дори при най-големите "играчи" на пазара има неуредени права. И все пак относно музиката в интернет проблемът по-лесно може да се реши, защото и сега съществуват много легални платформи за "стрийм" на музика, докато за филмите легализирането им в мрежата е много трудно, тъй като има много носители на права. Дори и големите холивудски студиа все още не могат да предложат решение на проблема.
Една от най-важните препоръки от американска страна за укрепване на защитата на интелектуалната собственост в страната е да се подобри дейността на съдебната система в областта. Надявам се, че това ще се постигне с осъществяването на реформата в съдебната система, каза директорът на "Авторско право”.
Той отбеляза, че Министерството на културата не работи толкова в областта на пиратството в интернет, тъй като няма необходимите технически възможности. Това е сфера главно на отдел "Компютърни престъпления и интелектуална собственост" към ГДБОП. Министерството на културата е направило девет проверки в тази област през 2016 г. Става дума за предоставяне на нерегламентиран достъп на неограничен кръг ползватели до интелектуален продукт - снимки или други произведения, без съгласието на авторите им да бъдат качвани в интернет. Инспекторите изпращат предупреждения до сайтовете нарушители да свалят съответните произведения и те в повечето случаи го правят.
Законодателството ни отговаря на всички изисквания, слабостта е в прилагането му
В областта на авторскоправното законодателство отговаряме на европейските и международните изисквания - всички директиви на ЕС, без една, и всички международни договори на СОИС са въведени в нашето законодателство. Слабостта ни е в прилагането на законите, най-вече от страна на съдебната система. Това е голямата пречка за отпадането на България от Списък 301, което може да стане всеки момент, без да се извършват някакви "революционни" действия, отбеляза Георги Дамянов. Препоръката от американска страна е нарушенията на авторските права по-често да се квалифицират като престъпления и за тях да се прилага Наказателният кодекс, за да бъдат наказанията възпиращи. Други препоръки от американската страна са насочени към подобряване на законодателството и подобряване на работата на звеното "Компютърни престъпления и интелектуална собственост" към ГДБОП.
Малко са и заведените граждански дела у нас, а в Европа това е най-често използваният способ за защита на авторските права, които по своята природа са частни права. Ако се спечели дело в гражданския съд, носителят на права получава обезщетение за нарушеното си право. Това е сериозна възможност, която обаче у нас рядко се използва от правоимащите, отбеляза директорът на Дирекция "Авторско право" в МК. В административния процес глобата отива в централния бюджет. През тази година трябваше да въведем в нашето законодателство Директивата 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските права и мултитериториалното лицензиране. Срокът беше 10 април, но документът предизвика противоречиви становища - най-вече сред дружествата за колективно управление на авторските и сродните им права и на ползвателите. Така се забавихме с подготовката на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Закъсняваме с осем месеца и има опасност ЕК да наложи глоба на България, която е в рамките на 834 000 евро. Надявам се да я избегнем - скоро да има работещ парламент, който бързо да приеме необходимите промени в ЗАПСП, каза в заключение Георги Дамянов.
