Венцислав Занков, един от най-провокативните, мислещи, четящи и пишещи родни художници, е в главната роля в новия български трилър „Една нощ с Борис Павлович”. Премиерата е на 25 януари от 19.30 часа в кино „Люмиер”. НДК е копродуцент на филма.
Актьорите Венцислав Занков и Ники Стоичков са отличници в Майсторския клас по кинорежисура на Георги Дюлгеров, но Венци Занков има вече сериозен опит в киното, за който през годините е споделял рядко. Зад гърба си има кратка роля в отличавания с множество награди „Суламит” на реж. Христо Христов, а за втори път се пробва много успешно като актьор и миналата година спечели наградата на Филмовата академия за ролята си във филма „Семейни реликви”.
Режисьор и сценарист на „Една нощ с Борис Павлович” е Георги Светломиров. Музиката е в изпълнение на Софийска филхармония. Финалната сцена е снимана в Литературен клуб „Перото” в НДК.
Историята във филма:
Изпадналият в дълбока депресия писател – Борис Павлович, се решава на фундаментален експеримент. След като си поръчва пица, той заключва младия разносвач в дома си, поставяйки го пред избор. Борис му връчва пистолет с дилемата, или да го застреля, или той ще застреля него. Това води до дълга нощ, през която младежът търси начин да се измъкне от ситуацията, без никой да бъде наранен.
Вижте повече за филма на http://noblink.media/site/catalogue/night-with-boris-pavlovic/
Facebook страница на филма Една нощ с Борис Павлович / A Night with Boris Pavlovich
Участват:
Ники Стоичков
Венцислав Занков
Режисьор:
Георги Светломиров
Оригинален сценарий:
Георги Светломиров
Продуценти:
Георги Светломиров
Ники Стоичков
Калин Илиев
Национален дворец на културата
Венцислав Занков (1962) е завършил скулптура в НХА-София през 1988. От тогава до днес стои зад множество инициативи и кураторски проекти, сред които дискусионен клуб „На тясно” в Хамбара (2004-2008), вестник „39 грама” (2005-2008), Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (основана 2009), Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (учреден 2010), „Всичко за мъжа” (2004-2008), „10 години видеоарт в България”, по идея на Аделина Попнеделева (2006), „White, male, straight” (2002), [Zet_maG] e-zine за изкуство и култура (основан 1999), [Elektrik_BG] мейлинг лист за изкуство, култура и комуникации (от 1999) и др.
В периода 1997-2008 е хоноруван, а от 2009 редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. През 2010 е преподавал скулптура и в НХА.
През 2015 г. завършва „Филмово и телевизионно изкуство” в Нов български университет.
Участвал е в множество групови изложби и други събития. Сред последните му самостоятелни изяви са: „Последният будоар” - скулптура, кръв, видео, галерия „Райко Алексиев” - СБХ, София (2011); „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”, галерия „Ракурси”, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда”, с подкрепата на столична програма „Култура” 2011.
Автор на късометражния филм „Сутрешно кафе“. Зад гърба си има кратка роля в отличавания с множество награди „Суламит” на реж. Христо Христов. През 2016 г. е отличен с наградата на Филмовата академия за ролята си във филма „Семейни реликви” на реж. Иван Черкелов.
Венцислав Занков е автор и на множество публикации в периодичния печат и в интернет.
