В галерията на Българския културен институт в Париж бе открита изложба на единадесет съвременни български художници: Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Милко Божков, Вихрони Попнеделев, Свилен Блажев, Николай Янакиев, Захари Каменов, Иван Стратиев, Димитър Петров, Ралица Стоицева и Мария Райчева. На откриването присъства и извънредният и пълномощен посланик във Френската република Ангел Чолаков.
Акад. Светлин Русев и Н. Пр. Ангел Чолаков
Изложбата „Художниците, пътят, посоката...” е резултат от съвместната работа на галерия „Средец“ на Министерство на културата и на Българския културен институт в Париж. Тя е посветена на Националния празник на България – 3 март. В експозицията са включени 22 голямоформатни живописни платна на художници, знакови за съвременното пластично изкуство на страната ни. Картините са създадени през последната година.
В словото си на откриването академик Светлин Русев отбеляза:
„Една изложба, дори и когато е съставена от десетина автори, може много да каже и за самите художници, и за тенденциите и проблемите на една национална култура, при условие, че те са важна част от нейното движение. Без претенции за цялостен поглед върху българската пластическа култура кураторът на изложбата - Мариана Каракостова, е покрила една много широка историческа и стилово-пластическа територия от развитието на съвременната българска живопис. От една страна, най-възрастният автор е представител на поколението, което се роди за творчески живот в началото на 60-те години на миналия век и тук участва заедно със свои ученици и художници, които формираха тенденциите на изкуството ни през 80-те и 90-те години и до голяма степен са едни от най-активните автори днес. Заедно с тях са представители и на най-младото поколение, което в определен смисъл можем да наречем техни ученици. Всъщност, исторически погледнато, това са автори, които покриват повече от половин век от пътя на българската живопис.
В стилово-пластическо отношение основното водещо начало в българската живопис - и в миналото, и днес, е авторската индивидуалност, богатството и разнообразието на художествената стилистика, уважението на националната традиция, съчетани с уроците на съвременното модерно изкуство. Затова не е случайно, че в нашето камерно представяне срещата на фигуративното начало, класическата простота и синтез са заедно с формулите на абстрактното изкуство и съвременната пластическа символика.
В определен смисъл тази изложба е един възможен диалог на българската душевност и език с високо култивирания френски зрител. Иска ми се да вярвам, че с азбуката на този език са написани послания, които са общовалидни за човешката душевност и духовност!“
Изложбата е организирана със съдействието на Министерство на културата.
