На 22 март т. г. в 18:00 ч. в Галерия „Квадрат 500” на пл. „Св. Александър Невски“ в София ще бъде открита изложбата „Майстори на чешката авангардна фотография”.
За първи път пред българска публика ще бъдат показани подбрани от държавни и частни колекции творби на световноизвестните фотографи Франтишек Дъртикол, Яромир Функе, Ярослав Рьослер и Еуген Вишковски. Проектът се осъществява в сътрудничество с Музея на изкуството в Оломоуц, чешкия Институт за творческа фотография и Чешкия институт в София, съобщиха от Националната ни галерия.
Изложбата ще бъде официално открита в присъствието на куратора Щепанка Биелешова.
Всеки от четиримата майстори на чешката авангардна фотография има свой собствен стил, но и нещо, което ги свързва – а това е следвоенният период в тогавашна Чехословакия, ексцентричността и провокацията. А ето и какво пише авторът на изложбата Владимир Биргус: „Самостоятелна Чехословакия, възникнала в края на Първата световна война върху руините на Австро-Унгария, е етнически силно разпокъсана държава, в която наред с чехи и словаци живеят и много германци, унгарци, русини и хора от други националности, съставляващи около една трета от тринайсет милиона и половина души население. Тя обединява промишлено развитата чешка земя с аграрна Словакия и изоставащата Подкарпатска Рус. Въпреки това е просперираща демократична република с богат културен живот. Редица чешки авангардни творби са създадени още преди Първата световна война – от всички тях ще припомним новаторската абстрактна живопис на Франтишек Кубка и кубистичните скулптори на Отто Гутфройнд, картините на Йозеф Чапек и Емил Фила и отделни кубистични сгради на архитекта Йозеф Хохола и Йозеф Гочар. В периода между войните Чехия е и един от основните центрове на функционализма и сюрреализма, там възникват оригиналните чешки авангардни направления поетизъм и артифициализъм. Прага, която до този момент живее в сянката на Виена и Будапеща, бързо се променя в модерна европейска метрополия. В период, когато в съседни страни постепенно на власт идват фашистки или подкрепящи фашизма режими, Чехословакия остава до 1938 г. преден пост на демокрацията, а след като Хитлер идва на власт - и убежище за много немски и австрийски емигранти, между които са известните творци братята Ман, Джон Хартфилд, Стефан Цвайг и Оскар Кокошка.
Чешката фотография, която в началото изостава от новите течения в чешката живопис, скулптура и музика, бързо достига международно ниво с творбите на своите най-добри представители. В междувоенния период в Чехословакия възникват много фотографски творби, които не са само обикновена имитация на чужди образци от Франция, Германия, Съветския съюз или САЩ, а изразително допринасят за развитието на художествената фотография. Някои от тях едва неотдавна получиха своето признание. Работите на Франтишек Дъртикол, Ярослав Рьослер, Яромир Функе и Еуген Вишковски не са изолирани от чешката междувоенна фотография. Други забележителни модерни творби са създадени от Индржих Щирски, Франтишек Вобецки, Йозеф Судек, Мирослав Хак, Вилем Райхман, Вацлав Зикмунд. По време на немската окупация през Втората световна война и след настъпването на комунистическия тоталитаризъм през 1948 г. авангардното изкуство е потиснато, а неговите творци са преследвани. Признаването отвън на пионерите в чешката модерна фотография става постепенно – въпреки че работи на Дъртикол и Функе са показвани в известни галерии и музеи още през 70-те години, първата монография на Ярослав Рьослер излиза чак през 2001 г., а Еуген Вишковски все още очаква цялостно международно признание.“
Франтишек Дъртикол (1883, Пршибрам – 1961, Прага).
Завършва Научно-изследователския институт за фотография в Мюнхен (1901-1903). През 1907 – 1909 г. има собствено фотоателие в Пршибрам, от 1910 до 1935 г. управлява престижно студио за портретна фотография в Прага. Автор е на портретите на много популярни личности, но най-известен е със своите актове, в които се проследява развитието от сецесионен пикториализъм и символизъм към модерна фотография, реагираща на различни авангардни течения. В последния етап на своята фотографска работа създава композиции от изрязани фигури с издължени форми, символично изразяващи различни теми от будизма. През 20-те и 30-те години получава редица престижни награди на фотографски прегледи, има много самостоятелни изложби в Европа и САЩ, излизат публикациите му Le nus de Drtikol (Libraire des arts décoratifs, Париж, 1929) и „Жена в светлината“ (Žena ve světle, E. Beaufort, Прага, 1938). През 1935 г. затваря своето студио и се занимава с живопис и пропагандиране на будизма. След години на пренебрегване неговите творби са международно преоткрити през 70-те години на ХХ век.
Яромир Функе (1896, Скутеч – 1945, Прага).
Не завършва обучението си по медицина, право и история на изкуството. Интензивно се занимава с фотография от началото на 20-те години. От 1931 г. преподава фотография в Професионалното училище и Училището за художествени занаяти в Братислава, от 1935 до 1944 заедно с Йозеф Ем е преподавател във фотографския отдел на Държавното училище за графични изкуства в Прага. Член е на Фотоклуб Прага, Чешката фотографска общност, Кино-фотографската група на ляво ориентираните интелектуалци в организацията „Ляв фронт“ и на Съюза на изящните художници „Манес“. В периода 1939 – 1941 г., заедно с Йозеф Ем, е редактор на ежемесечника „Fotografický obzor“. Подготвя и няколко портфолиа за пражките църкви и книги за градовете Лоуни и Колин. В творбите си оригинално развива концепции на редица авангардни направления. Забележителна е и неговата публицистична и организаторска дейност.
Ярослав Рьослер (1902, Смилов – 1990, Прага).
През 1917 – 1920 г. се обучава в пражкото фотостудио на Франтишек Дъртикол, където с прекъсвания работи като асистент до 1925 г. През 1923 като единствен професионален фотограф е приет в авангардната група „Devětsil“. В периода 1926 – 1926 г. и след това от 1927 до 1935 г. живее в Париж, където работи в няколко студиа за рекламна фотография. От 1936 до 1951 управлява свое ателие в Прага, по-късно след извършената от комунистите национализация до 1964 г. е служител. Той е един от пионерите на абстрактната и конструктивистка фотография, занимава се и с колажи, рисунки и фотограми. Към експерименталната свободна творба се връща отново през 50-те години.
Еуген Вишковски (1888, Двур Кралове над Лабем – 1964, Прага).
Първия фотоапарат получава от баща си през 1902 г. През 1910 г. завършва обучението си по немски, френски и психология във Философския факултет на Карлово-Фердинандовия университет в Прага (днешния Карлов университет). В годините 1910 – 1912 преподава в гимназии в Прага, от 1912 г. - в Държавната реална гимназия в Колин, в периода 1937 -1948 г. е отново в Прага. Сериозните му занимания с фотография започват в средата на 20-те години във фотоклуб в Колин. Участва в няколко значими изложби, между които е и Международната изложба на фотографията в Прага през 1936 г. В началото се повлиява предимно от теми на стила Neue Sachlichkeit (Нова вещественост), в творбите от 30-те години вече се усеща влиянието на конструктивизма и функционализма, по-късно и сюрреализма. Публикува изключително важни и оригинални теоретични статии.
За повече информация:
