От 22 ноември и 1 декември 2006 г. влизат в сила промени в Наредба 36, с които се забранява предлагането на пазара на козметични продукти, съдържащи определени рискови за здравето на потребителите съставки
Защита на здравето на потребителите, осигуряване на безопасни и висококачествени козметични продукти, усъвършенстване на държавния здравен контрол и подобряване на информираността на потребителите са основните цели, към чието постигане е насочено въвеждането на изискванията на Европейския съюз в областта на козметиката у нас. Българското законодателство по отношение на козметичните продукти, тяхното производство, търговия и контрол, напълно съответства на европейските норми.
Това съобщи на проведената днес, 14 ноември, пресконференция д-р Димитър Димитров, началник отдел “Държавен здравен контрол” в МЗ. В пресконференцията участваха д-р Ефталия Кирилова от МЗ, проф. Стоянка Узунова, д-р Каролина Любомирова и инж. Антон Тачев от Националния център по опазване на общественото здраве, и инж. Гинка Лалева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация “Етерични масла, парфюмерия и козметика”. Пред журналисти бяха представени изискванията на европейските директиви към козметичните продукти, тяхното въвеждане у нас, както и осъществяваният в тази област държавен здравен контрол.
Националното ни законодателство по козметиката е хармонизирано с европейските директиви в тази област - 76/768/ЕЕС, 95/17/ЕС, 80/1335/ЕЕС, 82/434/ЕЕС, 83/514/ЕЕС, 85/490/ЕЕС, 93/73/ЕЕС, 95/32/ЕС и 96/45/ЕС. В Европейския съюз тази материя е една от най-динамично развиващите се области на правото. До момента Директива 76/768/ЕЕС има 7 изменения и над 40 адаптации към техническия прогрес.
Основният национален нормативен документ у нас, който въвежда нормативни изисквания към козметичните продукти, производителите и вносителите им и контролната дейност, съобразно принципите на законодателството на ЕС, е Наредба № 36, посочи д-р Димитър Димитров. Наредбата действа от декември 2005 г., като урежда изискванията към производството, опаковането, етикетирането, рекламирането, пускането и предлагането на пазара на козметични продукти.
Козметичен продукт е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло - кожа, коса, нокти, устни и др., изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
Основното и най-важно изискване към козметичния продукт е да не причинява увреждане на човешкото здраве, когато се прилага при нормални и разумно предвидими условия на употреба и са взети под внимание неговото предназначение, етикетиране, инструкциите за употреба и унищожаване, както и всички други указания, предоставени от производителя или вносителя.
Д-р Димитров подчерта едно от най-важните изисквания, въведено за защитата правата на потребителите - че при продажбата им в търговската мрежа козметичните продукти трябва да имат върху опаковката неизтриваема и лесна за четене информация за продукта. Тя трябва да съдържа данни за наименованието и адреса на производителя или вносителя, предпазните мерки при употреба, предназначението, начина на употреба, списъка на съставките, както и минималния срок на трайност на продукта. Когато размерите на първичната и вторичната опаковка не позволяват върху нея да бъде изписана необходимата информация, тя може да бъде поднесена под формата на листовка, етикет, лента или картичка. В този случай върху първичната и вторичната опаковка се посочва информация в съкратен вид или се изписва символ. Информацията се изписва задължително на български език. При продажба на козметични продукти от внос се допуска тя да бъде изписана на отделна брошура, етикет, лента или картичка, придружаваща единичната опаковка.
При етикетирането, рекламата и предлагането за продажба на козметичните продукти не се допускат текстове, наименования, изображения, търговски марки, фигури и други знаци, сочещи характеристики, които продуктите не притежават, включително за профилактика и лечение на болести. Съгласно европейското и българското законодателство т.нар. медицинска козметика не съществува – т. е. един продукт може да бъде или само „козметичен”, или само „лекарствен”, но не и двете едновременно.
Всеки козметичен продукт има т. нар. досие. Най-важната част от него е оценката на безопасността. Тя се основава на токсикологичната характеристика на всяка съставка, нейната химична структура и ниво на експозиция. Оценката на безопасността на произвежданите у нас козметични продукти се извършва само от лица с висше образование по медицина и призната специалност по токсикология или кожни и венерически болести или висше образование по фармация и призната специалност. Освен това оценителите трябва да имат професионален опит в областта на козметиката. Те носят пълна отговорност за достоверността и изчерпателността на оценката.
За извършване на оценката на безопасността не е необходимо да се провеждат клинични изпитвания върху хора, разясни д-р Димитров. На практика те могат да се извършват по желание на производителя, главно с цел доказване на определен ефект, за който претендира козметичният продукт (напр. „антикариесна” паста за зъби, „противопърхотен” шампоан, крем „против бръчки”, „слънцепредпазни” продукти и т.н.) и същевременно обективизиране на безопасността му за здравето.
Пускането в търговската мрежа на козметичните продукти местно производство или от внос се извършва след предварително уведомяване на съответната Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) от производителя или вносителя. Информацията се събира в изградения в МЗ национален регистър на уведомленията за пускане на пазара на козметични продукти.
Контролът по спазване на нормативните изисквания към козметичните продукти е възложен на органите на държавния здравен контрол. Основните дейности, които извършват регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве по отношение на козметичните продукти, са контрол на продукта на пазарна, на производствените предприятия, на складовете за търговия на едро и обектите за търговия на дребно. РИОКОЗ вземат и проби за анализ и лабораторни изпитвания на козметичните продукти по химични и микробиологични показатели. На контрол подлежат и местата на използване на козметичните продукти за професионална употреба - бръснаро-фризьорски и козметични салони.
През 2005 г. РИОКОЗ са извършили 268 проверки в 68 предприятия за козметика, 9675 проверки в 3160 обекти за търговия и съхранение на козметични продукти, 21 816 проверки в 6200 бръснаро-фризьорски и козметични салони, съобщи д-р Ефталия Кирилова, държавен експерт в МЗ. В момента тече проверка на фризьорски и козметични салони по спазване на изискванията към продуктите за професионална употреба. През 2005 г. МЗ е взело 1304 проби, от които са направени 5599 анализи.
От началото на 2005 г. досега в МЗ са постъпили 7 жалби от граждани за козметични продукти. При извършените проверки 4 от тези сигнали са били основателни. Става въпрос за продукти, за които не са постъпили уведомителни документи в РИОКОЗ. По случаите са съставени актове и заповеди за изтегляне от пазара. „Документацията им не е била изрядна, но това не означава, че са били опасни за здравето на хората”, уточни д-р Кирилова. През миналата година за нарушаване на режима за производство на козметични продукти МЗ е разпоредило затварянето на едно предприятие. То се е намирало в Смолянския регион и е извършвало т. нар. „гаражно производство” на крем.
От ноември 2005 г. България е пълноправен участник в Европейската система за бърз обмен на информация за опасни стоки, пуснати на пазара (РАПЕКС/RAPEX). Администрирането на системата у нас се извършва от Комисията за защита на потребителите, която в случаите на установени проблеми в ЕС с пуснати на пазара козметични продукти уведомява Министерство на здравеопазването. МЗ задължително проучва всеки сигнал (нотификация), като извършва проверка в националния регистър на уведомленията за пускане на пазара на такива продукти. При констатиране на нарушения контролните органи налагат санкции, включително могат да забранят продажбата на пазара, както и да разпоредят изтегляне на всеки козметичен продукт, който носи риск за здравето на потребителите. До момента в МЗ са постъпили 22 писма от Комисията на защита на потребителите за 51 козметични продукта на пазара, на базата на които са направени 16 977 проверки.
От 22 ноември и 1 декември 2006 г. влизат в сила две забрана за пускане и предлагане на пазара на козметични продукти, които съдържат определени рискови за здравето на потребителите съставки, обърна внимание д-р Димитров. Измененията в документите на ЕС са въведени през юли тази година, а в българското законодателство те са в сила от септември с промени в Наредба 36. В момента в списъка на веществата, забранени за влагане в козметични продукти, влизат 1233 съставки. Последните промени, които влизат в сила от 22 ноември, респективно 1 декември, обхващат 22 багрила, използвани основно в бои за коса. Към тези дати производителите и вносителите трябва да спрат производството на продукти с тези вещества и да изтеглят от пазара количествата, ако има такива. Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве в страната започват проверки по изпълнението на тези нови изисквания.
От януари 2007 г., с влизането на страната ни в ЕС и превръщането на границата ни във външна за общността, МЗ и органите на държавния здравен контрол ще засилят контрола върху козметичните продукти, внос от страни, които не са членки на ЕС. В тази насока МЗ активно се сътрудничи с Агенция „Митници”.
