От 29 ноември до 1 декември министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски е на посещение в Брюксел, където ще участва в тематична среща по здравните услуги и в заседанието на Съвета на министрите на Европейския съюз по заетостта, социалните въпроси, здравеопазването и защитата на потребителите. Участието на министър Гайдарски е по покана на комисаря по здравеопазването и защита на потребителите на ЕС Маркос Киприану.
На среща на 29 ноември ще бъдат обсъдени действията на Общността в областта на здравните услуги, във връзка с дебата по създаване на общностно законодателство в ЕС за обхвата на здравните услуги.
България изразява пълна подкрепа на четирите области от здравни услуги, които могат да бъдат хармонизирани на европейско ниво – предоставяне на здравни услуги в чужбина (телемедицина, дистанционно поставяне на диагнози, лабораторни анализи), лечение в чужбина (случаите, когато пациентите отиват да се лекуват в държава-членка, в която не плащат здравни осигуровки), постоянно присъствие на доставчик на услуги от друга държава-членка на ЕС и временното движение на медицински специалисти.
Създаването на законодателство на Общността в областта на здравните услуги е тема, която предстои да бъде разглеждана в продължение на няколко години. Тя засяга всяка страна-членка и в контекста на присъединяването на България към ЕС страната ни има активна позиция не само в стартиралите консултации, но и в по-нататъшните решения на работните групи по здравеопазване в Европейската общност.
На 30 ноември и 1 декември министър Гайдарски ще участва в заседанието на Съвета на министрите на ЕС по заетостта, социалните въпроси, здравеопазването и защитата на потребителите.
На него ще се разгледа решението на Европейския парламент и на Съвета за създаване на втора Програма на Общността в областта на здравето (2007-2013 г), която ще продължи действащата към момента Програма на Общността за обществено здраве (2003-2008).
Новата програма ще обърне внимание на социално-значимите заболявания, които според Европейския здравен доклад на СЗО за 2005 г. носят най-голямо бреме. В тях се включват незаразните болести - исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб, алкохолни разстройства, хронични белодробни заболявания, както и пътни злополуки. В доклада са включени и седем водещи рискови фактора – тютюнопушене, алкохол, високо кръвно налягане, висок холестерол, наднормено тегло, ниска употреба на плодове и зеленчуци и др. Програмата ще наблегне на подобряване на здравословния начин на живот сред децата и младите хора, както и на културата за предпазване от заболявания.
На заседанието министър Гайдарски ще изрази подкрепата на България на поставените в програмата цели. Нашата страна смята, че те ще постигнат реални резултати, тъй като обхващат всички необходими проблемни аспекти в областта на здравеопазването и предлагат варианти за решението им чрез сътрудничество между държавите-членки, възползвайки се от всички други политики и фондовете на ЕС, което е гаранция за успех.
В рамките на заседанието ще бъде дискутирана основната тема по време на Финландското председателство „Здраве във всички политики”. Възникналите нови предизвикателства пред Европа - променена демографска структура на населението, разпространение на затлъстяването и ролята му за хроничните заболявания, влошаване на менталното здраве, повишено консумиране на алкохол и др., определят необходимостта опазването на общественото здраве да се разглежда не като самостоятелна, а като мултисекторна политика. Акцентът се поставя върху извеждането на водещата роля на здравния сектор в програмирането на „Здраве във всички политики”. Това ще съдейства за засилване системата на общественото здраве, на превенцията и промоцията, за подобряване на качеството и управлението на дейностите.
На заседанието на Съвета на министрите ще бъде дебатирана и Стратегията на ЕС за намаляване на вредите, свързани с алкохола. Предвижда се да се приеме Европейска стратегия, която да подпомогне страните-членки в действията им по намаляването на вредите от алкохола. Докладът се отнася до вредната за човешкото здраве употреба и злоупотреба с алкохол в Европа, които са причина за повече от 195 000 смъртни случая годишно в ЕС.
Приоритетните области за действие са защита на младите и децата, намаляване на злополуките и смъртните случаи от пътни произшествия, причинени от злоупотреба с алкохол, превенция на вредите сред възрастните и намаляване на вредоносните икономически ефекти, повишаване на вниманието на обществото върху вредите от злоупотребата с алкохол.
Заедно с определените приоритети Европейската комисия е идентифицирала областите, в които да се подпомагат страните-членки за намаляване на злоупотребата с алкохол. Сред тях са финансиране на проекти чрез Програмата по обществено здраве и останалите програми за изследвания, обмяна на добри практики в различни аспекти, като например намаляване на употребата на алкохол от младото население и др. Предлага се заинтересованите страни да създадат Форум „Алкохол и здраве”. ЕК посочва и областите, в които индустрията може да подпомага действията на страните членки и Общността за намаляване на вредите от алкохолната употреба, в частност при рекламата и маркетинга.
България прие заключенията на Съвета от юни 2006 г., както и акцента, който се постави върху двата основни факта - нуждата от съвместни действия на всички страни-членки срещу вредите, свързани с употребата на алкохол, и прилагането на национални подходи и решения за справянето с проблема. България подкрепя и усилията за създаването на Стратегия на ЕС за намаляване на злоупотребата с алкохол.
На срещата в Брюксел министър Гайдарски ще представи политиката за ограничаване употребата на алкохол в България. В проекта за Национална здравна стратегия на България 2007-2013 г. е заложено разработването на Национална програма за ограничаване злоупотребата с алкохол. Злоупотребата с алкохол е широко разпространена и в нашата страна. В последните години тя продължава да нараства, особено в по-младите възрастови групи – най-много сред 15-24 г. и при двата пола. Намалява възрастовата граница на начална употреба, нараства рисковото пиене. Увеличават се последиците от рисковото пиене, заболяемостта, смъртността, рязко се е увеличил броят на пътно-транспортните произшествия след употреба на алкохол.
Приетите от Асамблеята на Световната здравна организация през май 2005 г. нови „Международни здравни правила” са също в дневния ред на заседанието на министрите от ЕС. Това е международен документ с изключителна важност за общественото здраве и в частност за ограничаване разпространението на опасни заразни болести. Международните здравни правила на СЗО са задължителни за спазване от страните-членки, въпреки че не изискват ратификация.
Особено важна е ролята на Европейския център за контрол на заболяванията в Стокхолм за България с оглед координираното въвеждане на Международните здравни правила в законодателствата на страните-членки на ЕС и необходимостта от провеждане на обща политика и мерки по тяхното изпълнение. Една от основните особености на новите правила е разширяването на надзора не само в областта на заразните болести, а и за събития, заплашващи общественото здраве от токсичен, биологичен или нуклеарен характер. Това поставя нови, много по-сериозни изисквания към националните органи, прилагащи Международните здравни правила.
На заседанието на Съвета на министрите ще бъдат обменени мнения за мобилността на пациентите и развитието на системите за оказване на лечение в ЕС. Работната група на високо ниво към ЕК има за цел да поддържа и развива постоянен механизъм на сътрудничество между страните-членки на ЕС в сферата на здравните услуги и лечението. Предстои да се установи широка европейска мрежа за оценка на здравните технологии и общи правила за предоставяне на лечение.
Особено внимание ще се обърне на трансграничното лечение, правата на пациентите, медицинските специалисти, оценка на въздействието на здравето и на здравните системи, информираност и безопасност на пациентите. Координираното въвеждане на електронното здравеопазване е от съществено значение за по-нататъшното развитие на националните здравни системи.
България ще работи за утвърждаването и прилагането на общите принципи и ценности, които укрепват национални здравни системи в ЕС.
