МЗ отчита успешно едногодишно изпълнение на туининг-проекта между България и Австрия
Защита на здравето на потребителите от опасни химикали и безопасността на генно-модифицираните, новите и облъчените храни на пазара, в съответствие с изискванията на ЕС е основната цел на туининг-проекта по Програма ФАР „Генно-модифицирани храни, нови и облъчени храни и химикали”. Той стартира през декември 2005 г. и ще приключи през октомври 2007 г. Едногодишното му изпълнение бе отчетено днес, 7 декември, на пресконференция в Министерството на здравеопазването.Безопасността на храните е една от приоритетните области за присъединяването на България към ЕС.
МЗ е компетентният орган по контрол на ГМ, облъчени и нови храни, а също и по химични вещества и препарати по отношение на тяхната класификация, пакетиране, етикетиране и забраните и рестрикциите за търговия и употреба на химикали. Защитата на общественото здраве се осигурява чрез адекватна система за здравен контрол.
Изпълняваният туининг-проект е на стойност 1,05 млн. Евро. Той се реализира от Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите с техните структури – Националният център по опазване на общественото здраве, 28-те Регионални инспекции по контрол и опазване на общественото здраве, Националният център по радиобиология и радиационна защита и др. Техни партньори са експерти от Австрийската агенция по околна среда към Федералното министерство за защита и мониторинг на околната среда на Австрия, както и специалисти по законодателство и държавен контрол от други австрийски и германски институции.
Проектът включва създаването на ефективна система за прилагане на новото законодателство чрез изграждане на инспекционна мрежа, обучение на специалистите, изготвяне на наръчници и ръководства, консултиране по организацията и изпълнението на аналитичния лабораторен контрол. Реализацията на проекта ще допринесе за усъвършенстване на системата на здравен контрол в България върху търговията с химични вещества, препарати и продукти, облъчените, генно-модифицираните и новите храни. По този начин ще се гарантира защитата на здравето на потребителите.
За подобряване на системата за здравен контрол в областта на храните и химикалите със средства от европейските фондове до края на 2007 г. България ще получи лабораторно оборудване на обща стойност близо 2,4 млн. Евро. Около 1,5 млн. евро са предвидени за оборудване за изпитване на химикали. То ще бъде доставено в Националния център по опазване на общественото здраве и четири РИОКОЗ - София, Стара Загора, Варна и Велико Търново. 500 000 евро е стойността на договореното оборудване за детекция и контрол на облъчени храни, което е предназначено за Националния център по радиобиология и радиационна защита. Оборудване за 400 000 евро ще получат Столичната РИОКОЗ и НЦООЗ за лабораториите за детекция на ГМ-храни.
Компонентът за генно-модифицирани храни включва подобряване и укрепване на прилагането на европейското законодателство за ГМ-храни и на системата за контрол и инспекция на ГМ-храни. Изпълнението на компонента предвижда обучение на инспекторите по контрол на храните, оборудване на лабораториите с необходимата техника за детекция на ГМ-храни, обучение на лабораторните специалисти и подобряване на вътрешната и международната система за обмен на информация между всички органи, ангажирани в оценката на риска и прилагането на законодателството на ГМ-храни.
Реализацията на компонента за облъчени храни цели да се подобри прилагането на европейското законодателство в България, да се укрепи системата за контрол и инспекция на облъчените храни на пазара и на системата за одобрение и инспекция на облъчвателните съоръжения в България. Програмата по него включва обучение на инспекторите по храни и на лабораторните специалисти, както и оборудване на лабораториите с необходимата техника за детекция на облъчени хран.
Основната цел на компонента за нови храни е подобряване прилагането на европейското законодателство, на системата на контрол и инспекция на новите храни на пазара и обучение на експертите от МЗ за извършване на оценка на риска и управление на новите храни. По него до момента са обучени 18 български експерти за извършване оценка на безопасността и управление на новите храни. Обучени бяха и 67 експерта от всички 28 РИОКОЗ и МЗ по контрол и пробовземане на нови/ГМ храни и инспекционни практики.
В рамките на туининг-проекта бе разработен механизъм за връзка с потребителите чрез обща стратегия за повишаване на информираността на обществото по въпросите на ГМ-храни, облъчените и новите храни и химикалите. Извършена е подготвителна работа по създаването и функционирането на информационен център по отравяния.
През 2004 г. в сила влезе нова законодателна рамка за всички 25 страни-членки на ЕС относно генно-модифицираните храни. Основните европейските политики са стриктни стандарти за безопасност на храните, опазване здравето на хората и защита правото на информиран избор на потребителя. Регламент 1829/2003 се отнася до храни, съдържащи или състоящи се от ГМО (напр. царевица), както и храни, произведени от ГМО (напр. царевично нишесте), които сами по себе си не са живи ГМО. Регламентът се прилага за храни и фуражи и третира въпроси за опазване здравето на потребителя, безопасността и етикетирането на храните. Продуктите, разрешени за пускане на пазара, са включени в Регистъра на Общността за ГМ храни и фуражи, достъпен за широката общественост.
Европейското законодателство въвежда редица изисквания за използването и пускането на пазара на ГМ-храни. Според европейско законодателство всеки ГМО трябва да получи одобрение от Европейската комисия преди да бъде пуснат на пазара като семенен материал или използван в храни и фуражи на пазара на ЕС. Одобрението се дава при определени условия, осигуряващи защита здравето на потребителя. Продуктът трябва да е безопасен и да не застрашава човешкото здраве или здравето на животните, да е безопасен и за околната среда. ЕС определя етикетирането като най-важното средство за гарантиране свободата на избора, която се изисква от европейското законодателство. Когато ГМО се използват като храни, това трябва да бъде посочено ясно върху етикета. По този начин всеки потребител има правото и възможността да направи “информиран избор”. Изключение от това правило са храни, които съдържат генетично-модифициран материал под 0.9% и когато се докаже, че това е в резултат на техническо неизбежно замърсяване с ГМО. Този праг се прилага само за съдържание на разрешени в ЕС ГМО. Обозначението върху етикета на храната е необходимо дори и когато храната е произведена от ГМО, но не съдържа генетично-модифициран материал в готовия за консумация вид. Всички производители, доставчици и дистрибутори трябва писмено да информират купувачите си за съдържание на ГМО в произведените или предлагани от тях храни. За целта всички лица по хранителната верига трябва да въведат системи за поддържане и предоставяне на информация и документация относно наличието или отсъствието на ГМО в храните. Това задължение е посочено в Регламент на (ЕС) 1830/2003.
С присъединяването на страната ни към Европейския съюз в обхвата на здравния контрол се включат проверки за изпълнение на изискванията за етикетиране на храните, които съдържат ГМО, разрешени от ЕС. Съгласно европейските разпоредби ще се изисква и доказване от страна на операторите на храни на технически неизбежното присъствие на ГМО, ако това наличие не е отразено върху етикета на храната.
За хармонизиране на българското законодателство с регламентите на ЕС в началото на 2006 г. бяха направени промени в Закона за храните, с които се въвеждат процедури за прилагане изискванията на цитираните регламенти на ЕС. Тези нормативни изисквания влизат в сила от датата на членство на Република България в ЕС - 1 януари 2007 г. Считано от тази дата у нас стават валидни и дадените от Европейската комисия разрешения за пускане на пазара на ГМ-храни, които легално ще се предлагат на българския пазар, при условие, че са етикетирани в съответствие с нормативните изисквания.
При контрола на разрешените ГМО на пазара инспекторите по храни имат за основна задача да проверяват дали етикетирането съответства на европейските регламенти EC 1829/03 и 1830/03, да контролират документацията на фирмите и да вземат проби от ГМ-храни за лабораторни анализи. Разрешените ГМО са преминали през стриктна оценка на риска от страна на Европейската агенция по безопасност на храните и тези храни са безопасни. При съмнение за наличие на пазара на неразрешени ГМ-храни инспекторите вземат проби, които се изследват лабораторно. Ако такъв случай има в една от страните членки, Европейската Комисия уведомява всички страни членки да увеличат изпитванията на тези продукти на пазара, да изпратят доклад по резултатите и да предприемат съответните мерки за изтеглянето на тези продукти от пазара.
Една от основните функции и задачи на Министерство на здравеопазването и неговите териториални структури - Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), е провеждането на държавен здравен контрол, в това число и контрол върху храните. В изпълнение на своите задължения и на основание на Закона за храните, Закона за здравето и нормативните актове за прилагането им, МЗ чрез 28-те си РИОКОЗ извършва регулярен текущ контрол на пуснатите на пазара храни за съответствие с изискванията на тези нормативни документи. Проверките обхващат и съдържанието на генетично модифициран материал (ГМ материал), както и спазването на изискванията при етикетиране на храните. На контрол подлежи и спазването на нормативните изисквания при производството и вноса на храни у нас.
С направените през 2003 г. изменения и допълнения в Закона за храните се въведе процедурата за разрешаване пускането на пазара на нови храни, в това число и генетично-модифицирани храни, както и изискванията за осигуряване на тяхната безопасност. Такива храни или хранителни съставки се пускат на пазара с разрешение на министъра на здравеопазването, след оценка на възможните рискове за човешкото здраве. Тя се извършва от Комисия по новите храни, съставена от независими експерти, хабилитирани лица в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, биологията, агрономството, храненето, хранителните технологии и др.
С Наредба на Министерския съвет за изискванията за етикетирането и представянето на храните се установяват специфични изисквания за обозначаването на храни или хранителни съставки, произведени от или съдържащи ГМО.
В края на 2004 г. в Столична РИОКОЗ бе оборудвана лаборатория за извършване на анализи на храни за съдържание на ГМ-материал. Изследванията се извършват с апарат за количествен PCR анализ в реално време за определяне съдържанието на генетично модифицирани организми или рекомбинантна ДНК в храни. За провеждане на анализите се използват сертифицирани референтни материали, произведени от Института за референтни материали и изследвания на ЕС в Белгия. През този период стартира контролът на пазара за наличие на храни, съдържащи ГМ-материал. Апаратът, чрез който се взимат проби за анализ, е на стойност 140 000 лв. и е достатъчен за нужните на страната ни (обикновено страните-членки на ЕС също разполагат с по един такъв апарат). Предвижда се финансиране от ФАР за оборудване на референтна лаборатория за анализ на ГМ-храни, която ще бъде базирана в Националния център за опазване на общественото здраве към МЗ.
При провеждания здравен контрол основно се вземат проби от храни, произведени от или съдържащи соя и царевица и техни производни продукти, поради това, че тези две хранителни суровини потенциално могат да съдържат ГМ-материал. Регулярно през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. се провежда контрол на храните, българско производство и от внос, съдържащи соя зърно, соеви изолати, соеви концентрати, царевично зърно, царевично брашно, месни продукти.
Облъчените храни не са радиоактивни храни или храни, които са станали радиоактивни вследствие на обработката им с йонизиращо лъчение. Облъчването на храни е процес, при който храната се излага на йонизиращо лъчение, за да се унищожат вредните бактерии и други болестотворни организми и да се удължи срокът й на годност. Облъчването носи полза за потребителите, защото спира процесите на разпространение на болестите, предавани чрез храни, и повишава тяхната безопасност. То обаче не е заместител на добрите производствени, хигиенни и селскостопански практики, а се прилага заедно със съвременната добра хигиенна практика.
Облъчването на храни в ЕС е регулиран процес и се прилага само когато съответства на технологичните изисквания и/или способства за защита на здравето на потребителите. В ЕС съществува т.нар. позитивен списък на храни, които на този етап са разрешени за третиране с йонизиращи лъчения (Директива 1999/3/EC). Списъкът е доста кратък и съдържа само изсушени ароматни билки, подправки и зеленчукови смеси, разрешени за обработка с йонизиращи лъчения.
Процесът на облъчване на храни е регламентиран с Рамкова Директива 1999/2/EC на ЕС, която урежда хармонизацията на законодателството на страните-членки по храни и хранителни съставки, третирани с йонизиращи лъчения.
На разрешителен режим са и съоръженията за облъчване на храни, които получават разрешение от компетентните органи на страните-членки само ако спазват всички изисквания на европейското законодателство. На етикета на облъчените храни трябва да бъде обозначено “облъчено” или “третирано с йонизиращо лъчение”.
Съгласно европейските законодателни изисквания, страните-членки трябва да извършват проверки на облъчвателните съоръжения по отношение на категориите и количествата третирани продукти, както и на пазара за наличието на облъчени храни. Резултатите от проверките се изпращат в Европейската комисия.
България е хармонизирала законодателството си за облъчване на храни с това на ЕС. През 2002 г. МЗ прие Наредба № 6 за списъка на храни, разрешени за третиране с йонизиращо лъчение и условията и реда на третирането им съгласно европейското законодателство. През 2003 г. бе създадена Национална лаборатория за контрол на облъчените храни към Националния център по радиобиология и радиационна защита. Нейна основна цел е упражняване на контрол върху облъчените храни на пазара, включително вноса и реекспорта на облъчени храни и хранителни съставки, както и инспекция на облъчвателните съоръжения. Чрез вземането на проби от пазара производителите и търговците на облъчени храни се стимулират да ги етикетират правилно, като по този начин се защитават правата на потребителите за получаване на информация. До момента в МЗ не е постъпвала молба за регистрация на съоръжение за облъчване на храни.
С подкрепата на австрийските партньори по туининг-проекта ще се подобри прилагането на европейското законодателство за облъчени храни у нас. Български експерти бяха обучени по извършване на инспекции на облъчвателни съоръжения и контрол на пазара. Националната лаборатория ще получи модерно оборудване за детекция на облъчени храни и лабораторните специалисти ще бъдат обучени по съответните лабораторни методи.
Съгласно европейското законодателство “нови храни” са храни и хранителни съставки, които нямат съществена история на консумация в Европейската общност преди 15 май 1997 г. За да се осигури максимална защита на човешкото здраве, преди да бъдат пуснати на европейския пазар новите храни се подлагат на оценка на безопасността. Разрешение за продажба получават само продуктите, считани за безопасни за човешкото здраве. Разпоредбите за процедурата за даване на разрешение за пускане на пазара на нови храни и нови хранителни съставки се съдържат в Регламент 258/97 от 27 януари 1997 г.
България е хармонизирала законодателството си с правото на ЕС по отношение на новите храни. Компетентният орган за оценка на безопасността и управление на новите храни е Министерство на здравеопазването. Към министъра на здравеопазването е създадена експертна комисия за извършване на оценка на безопасността на нови храни, за които има подадени заявления за пускане на пазара. Тя включва 15 хабилитирани лица, специалисти в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, молекулярната биология, молекулярната генетика, храненето, хранителните технологии, агрономията, животновъдството и екологията. Когато Комисията има положително становище и нито една от страните-членки на ЕС няма възражение по това становище, кандидатът се уведомява, че може да пусне продукта си на пазара.
Досега в България не е подавана молба за пускане на нови храни на пазара. Новите храни, които вече са разрешени в ЕС, ще бъдат продавани и в България след присъединяването й към ЕС, защото са преминали оценка на безопасността и се считат за безопасни за консумация.
С помощта на австрийските партньори ще се подобри прилагането на европейското законодателство по нови храни в България чрез обучение на експертите от МЗ, Комисията по оценка на безопасността на новите и ГМ-храни.
