Преструктуриране на здравната мрежа в страната съобразно реалните здравни потребности на населението по региони, при отчитане на европейските норми и показатели, предвижда проектът на актуализирана Национална здравна карта. Той бе представен днес, 11 декември, от министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски пред Съвета по координация, контрол и изпълнение на инфраструктурите проекти с национално значение към Министерски съвет.
Основната цел на актуализираната Национална здравна карта (НЗК) е да се повиши ефективността на здравната система, като на българските граждани се осигури равнопоставеност и достъп до своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ.
Окончателният вариант на НЗК ще бъде утвърден на заседание на Министерския съвет в края на януари 2007 т. По разпореждане на премиера ще бъде разработена и Национална програма за преструктуриране на лечебните заведения. Ще се изготви и средносрочна програма за публично-частно партньорство, която включва предоставянето на концесии за дейности и за обекти в системата на Министерството на здравеопазването.
Предложението за актуализация на НЗК е изработено от Междуведомствена група, сформирана със заповед на министър-председателя, която се ръководи от заместник-министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев. Проектът се базира на направен анализ на здравния и демографски статус на населението по региони, на състоянието и функционирането на здравната мрежа и доколко тя отговаря на реалните здравни потребности на населението в региона. Изводите от този анализ, заедно с прилагането на европейските стандарти и показатели за здравно обслужване, дават възможност да се определи действителната необходимост на населението по региони от съответния обем и видове лечебни заведения и медицински дейности и да се осигури адекватен достъп на хората до тях.Актуализираната НЗК е разработена на базата на 6-те региона за икономическо планиране на страната. По този начин развитието на здравната система е съобразено с регионалният подход в икономическото планиране. Това позволява на следващ етап ефективно да се използват средствата от структурните фондове на ЕС.
В центъра на новата НЗК се поставя пациентът и необходимостта му от адекватен достъп до медицински услуги и подобряване на качеството им. Досега в центъра на НЗК бяха поставени броят и видът на лечебните заведения и лекарите.
Един от основните акценти в проекта на актуализирана НЗК е състоянието на болничната мрежа и нейното преструктуриране. В момента у нас има 262 болници (от които 125 многопрофилни) с общо 45 537 легла. Данните сочат, че осигуреността с болнични легла на 10 000 души население у нас е 59 – еднаква със стойността на този показател в ЕС. Анализът показва, че няма драстични несъответствия с ЕС на осреднените показатели за брой болници и брой легла, но има диспропорции по отношение на тяхното географско разпределение, видове медицински дейности и ресурсно обезпечаване.Легловият фонд в страната е достатъчен и той не трябва да бъде намаляван или увеличаван, но задължително трябва да се преструктурира. С новата карта се предлага да се определят потребностите на населението от основни видове легла (терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични), а част от леглата, разкрити към настоящия момент, но не съответстващи по териториално разпределение на нуждите на хората от региона, да бъдат преструктурирани в легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.Предлага се преструктурирането на болничните легла да стане съобразно осреднените норми и показатели в ЕС - броят легла за активно лечение по региони да е 4,3 на 1000 жители, хоспитализациите за една година да са 175 на 1000 жители, средният престой на преминал болен в стационар да е 7 дни, а използваемостта на легловата база – 80%. Въвеждат се и нови критерии и задължителни изисквания за структура за лечебните заведения за болнична помощ.
Осъществено по този начин, преструктурирането на болничната система няма да доведе до сътресения в нея. То ще се реализира без закриване на лечебни заведения. По този начин ще се усъвършенства здравната система така, че тя да отговори по-адекватно на реалните нужди на населението от съответния регион.
За прилагането на тези нови принципи се предлагат и съответни промени в здравното законодателство. Целта е да се създаде нова нормативна рамка, която да осигурява условия за реализиране на реформата.
Още две други виждания за промени в НЗК целят подобряване на управлението и финансирането на здравната система, съответно – на медицинското обслужване на хората. Едно от внесените за обсъждане предложения е НЗК да има задължителен характер, а не препоръчителен, както досега. Предлага се и с НЗК да се определя максималният брой лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, с които НЗОК ежегодно сключва договор, а не минималният брой (както досега).
