Проектите в областта на общественото здраве, които се реализират в рамките на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа, се превръщат в елемент от националната ни здравна политика. Това заяви заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков на пресконференция във връзка със започналата днес, 22 февруари, 15-та среща на Здравната мрежа на Югоизточна Европа.
Срещата в София е част от ангажиментите на страната ни по времена нейното председателство на Здравната мрежа, което започна от 1 януари тази година и ще продължи до 30 юни 2007 г. Това утвърждава ролята на страната ни като фактор на стабилността в региона, повишава отговорностите и ангажиментите й за неговото развитие и е признание за постигнатото от нея в областта на общественото здраве.
Форумът ще продължи три дни и в него участват представителите на страните, включени в Здравната мрежа - Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора и Хърватска. В работата на срещата се включиха и представители на Европейската комисия, Съвета на Европа, Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, на основните партньори и донори.
На 15-та среща се обсъжда ходът на проектите, които страните осъществяват едновременно. Те са седем, като предстои стартирането на още един. Проектите са определени въз основа на общите здравни приоритети за региона. Всяка страна е координатор на един от проектите, като България е регионален координатор на проекта “Създаване на регионални мрежи и системи за събиране и обмен на социална и здравна информация” .
Пред финализиране е проектът по изграждане на информационна система в областта на психичното здраве за събиране, проследяване и анализ на лечението на пациентите в страните от Югоизточна Европа, съобщи д-р Михаил Околийски, регионален координатор по проекта на изграждането на регионални мрежи и системи за събиране и обмен на социална и здравна информация. Той уточни, че се очаква тази информационна система да бъде изградена до края на 2008 г. Чрез нея ще се даде възможност за проследяване на лечението на хората с психични проблеми, за измерване на ефикасността на методите, които се използват за това лечение, и тяхното въздействие, както и за социалната реинтеграцията на пациентите.
Успешно се осъществява и проектът за подобряване на психиатричната помощ в общността. В неговите рамки през 2004 г. бе открит пилотен дневен център за психично здраве в Благоевград и с дейността си той доказва необходимостта от нов подход в тази област. Изграждането на дневни центрове за психично здраве е залегнало в националната здравна политика. На 15-ата среща се обсъжда превръщането на проекта за психично здраве в Югоизточна Европа в дългосрочна регионална програма за сътрудничество, обясни д-р Христо Хинков, координатор за България на проекта.
Изключително важно е да съществуват такива регионални проекти, защото за здравните заболявания няма граници, каза д-р Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология и координатор за България на проекта за укрепване на надзора и контрола върху заразните заболявания. Сред постиженията по този проект тя открои новата Наредба за граничния здравен контрол, приетия Национален пандемичен план, адекватната реакция на страната ни при възникналото разпространение на птичи грип в близки региони. На 15-ата среща предстои приемането на Декларация относно регионалните действия за готовност и реагиране при възникване на епидемии и прилагане на международните здравни регулации.
Предвижда се до края на тридневния форум да бъде обсъдена съвместна позиция върху дискусионния документ на Европейската комисия за здравна стратегия „Здраве в Европа – стратегически подход”. Тя ще обхваща действията, механизмите и политиката в сферата на здравеопазването и е подготовка за декларацията на министрите на здравеопазването от страните-членки на мрежата, които ще се съберат на среща през юни тази година.
