Назряло е времето да се потърсят ефективните пътища за дългосрочното развитие на българското здравеопазването по един действително европейски модел, който да го направи по-ефективно и по-добре финансирано, по-прозрачно като финансиране, а пациентите и гражданите да бъдат много повече в центъра на вниманието на самата здравна реформа.
Това каза премиерът Сергей Станишев в началото на дискусия-среща в Министерския съвет с 35 директори на лечебни заведения от София и страната, която се проведе днес, 7 март. В нея участваха министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски и заместник-министрите на здравеопазването, както и министърът на финансите Пламен Орешарски. В срещата участваха директорите на университетските болници в София, Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора, директори на областни болници, ректорите на медицинските университети във Варна и Плевен.
Държавата не може да бяга от своите отговорности и трябва да потърси начините за постигане на баланс между двата елемента – на пазарност и на солидарност и ангажименти от страна и на държавата, и на цялото общество, така че пациентите да получат качествено и достъпно здравеопазване, подчерта премиерът.
Министър-председателят отбеляза постигнатото от Министерството на здравеопазването за финансовото стабилизиране на болниците. Той открои изготвения ясен и системен анализ на състоянието на болничната помощ чрез Националната здравна карта. Това беше доста голяма по обем и дълбочина работа, в резултат на която сега разполагаме с цялостна картина на състоянието на болничното здравеопазване, на мрежата на болниците, на това доколко достъпна е болничната помощ и по какъв начин пациентите могат да я получат, каза г-н Станишев. Според него е постигната и повече прозрачност в работата на НЗОК по отношение на лекарствената политика.
Премиерът допълни, че всички предприети мерки бяха правилни и успешни, но не са достатъчни. Според него трябва да се върви напред, да се изясняват спорните моменти и да има една дългосрочна стратегия, която да се изпълнява стъпка по стъпка.
Реалният процент от брутния вътрешен продукт, който се ползва от цялото общество, от гражданите в т.ч., за здравеопазване, е доста по-висок от 4,3%. Първото условие е как да направим управлението на този ресурс по-ефективно, за да се постигне по-добър резултат, каза още министър-председателят. Една реформа и модернизация се нуждаят от средства, но трябва да се знае какъв ще бъде ефектът от тяхното изразходване, подчерта той.
Премиерът Сергей Станишев постави на дискусия и държеше да чуе мнението на представителите на лекарското съсловие – директори на водещите болници в страната, по редица спорни въпроси и сектори. Това са темите за ролята на НЗОК и за това дали да има една каса или няколко; за официалното регламентиране на доплащането; за остойностяването на клиничните пътеки; за ролята на Българския лекарски съюз; за здравната вноска - дали да се върви към нейното увеличаване и как това да стане; за структурата на болничните заведения в България.
Един от основните въпроси, които министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски постави за дискусия, беше за националната здравна карта. Тя бе разработена от междуведомствен екип и бе представена за обсъждане от Министерството на здравеопазването в началото на годината. Все още открит остава въпросът за нейния характер – дали тя да е задължителна или препоръчителна, подчерта министър Гайдарски.
Участниците в срещата подкрепиха политиката на МЗ за разработването на Национална здравна карта като един от инструментите за преструктуриране на здравната мрежа. Директорите на водещите болници у нас се обединиха около виждането, че картата трябва да прецизира на национално и областно ниво необходимия ресурс за осигуряването на гражданите на качествена и достъпна медицинска помощ. Параметрите на картата ще позволят да се премине и към реално преструктуриране на болничната помощ, като се разкрият недостигащите сега болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.
Да се промени методиката за акредитация на лечебните заведения, поискаха директорите на болници. Според тях това също ще допринесе за подобряване на качеството на медицинското обслужване. Преструктурирането на здравната мрежа трябва да става на основата на ясни критерии и правила, отбеляза в отговор премиерът.
Статутът на университетските болници, тяхното финансиране и по-справедливото заплащане на извършваната от тях специализирана и високотехнологична лечебна дейност бе също сред основните темиq дискутирани на срещата. Директорите на университетските болници предложиха на правителството да се въведат специални механизми, които да осигурят допълнително финансиране на тези лечебни заведения. Те се аргументираха с особеното им място в здравната система. Университетските болници поемат най-тежките пациенти, случаи с усложнения, които не могат да бъдат лекувани на другите нива на здравната система, извършват високотехнологични и скъпи изследвания, необходими са им скъпи лекарства и консумативи. Сред вариантите за промени във финансирането директорите посочиха въвеждането на коефициент на заплащане на стойността на клиничните пътеки, създаването на специален фонд за високотехнологично лечение, определянето им на специален бюджет.
Болничните мениджъри да се страна в сключването на националния рамков договор с НЗОК, тъй като те носят отговорността за дейността на болниците и за тяхното финансово състояние. За тази промяна в нормативната уредба и практика се обявиха всички изказали се по време на срещата директори.
Сред приоритетите на националната политика трябва да бъде развитието на медицинската наука и висшето медицинско образование, изтъкнаха ректорите на медицинските университети. Изключително остър става проблемът със застаряването на преподавателския състав, с квалификацията, специализацията и продължителното обучение на лекарите. Въвеждането на стимули в тази област, напасването на Закона за лечебните заведения и Закона за висшето образование са едни от пътищата, по които може да се търсят решенията.
Развитието на фондовете за доброволно здравно осигуряване и въвеждането на втори стълб в системата на здравно осигуряване у нас също бяха поставени на обсъждане днес. Сред дискутираните теми бяха и публично-частното партньорство, приватизацията на лечебните заведения, както и по-ефективното и прозрачно функциониране на НЗОК.
Министър-председателят Сергей Станишев пое ангажимент екипът на МЗ да даде отговори за пътищата за решаване на проблемите, поставени от директорите на болници.
