Ръководството на Министерството на здравеопазването одобри проект на Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в България за периода 2007-2011 г. Предстои тя да бъде утвърдена от Министерския съвет и се очаква да заработи от месец май тази година. Това съобщи на пресконференция днес, 22 март, д-р Тонка Върлева, началник на отдел „Превенция и контрол на СПИН и туберкулоза” в МЗ, секретар на Националния координационен комитет по СПИН и туберкулоза и член на УС на Борда на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
Целта на програмата е да се ограничи разпространението на туберкулозата в страната, да се реализира адекватен епидемиологичен надзор, съвременна диагностика и ефективно лечение на това заболяване, като се укрепи инфраструктурата, управлението и координацията на отделните елементи от здравната ни система. Неин приоритет е и подобряването на качеството на предлаганите здравни услуги, със специална насоченост към рисковите групи.
Програмата е съобразена с насоките в „Глобалния план за спиране на туберкулозата 2006 – 2015 г.” на Световната здравна организация. Тя обединява усилията на различни министерства, ведомства и неправителствени организации, защото само със съвместни действия може да се постигне подобряване на контрола на туберкулозата у нас.
Туберкулозата е сред социално-значимите заболявания, на които МЗ обръща сериозно внимание, защото тя се превръща в социален, медицински и икономически проблем за обществото. Заболяването води до намалена трудоспособност, повишена инвалидизация и смъртност и оказва неблагоприятно въздействие върху финансовата и социална стабилност на човека, семейството му и обществото като цяло.
Общата заболяемост у нас е 40 на 100 000 души население, като тенденцията през последните години е за задържане и постепенното й намаляване. Този показател за Европа през 2005 г. е 50 на 100 000 души и много по-висока в съседни на България страни – например в Румъния тя достига 98 на 100 000 души, каза доц. Донка Стефанова, ръководител на Клиниката по туберкулоза при Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести ”Св. София”.
По данни на Националния център по здравна информация (НЦЗИ) през 2005 г. в България са регистрирани нови 3101 болни с туберкулоза, а през 2006 г. – 3010 души. Причините за заболеваемост, които доц. Стефанова изтъкна, са икономическият показател на населението и психо-социалния стрес. Тревожно е обаче нарастването на заболяемостта при децата – през 2005 г. новооткритите деца до 17-годишна възраст са 227, което представлява 7,3% от общия брой пациенти с туберкулоза, а през 2006 г. те са 285, т.е. 9,5%. Един от факторите за това е, че децата най-често са в контактна среда – родители, социална среда и др., обясни доц. Стефанова. Именно затова голяма част от програмата е насочена именно към децата, като предстои да бъде засилен и контролът по реимунизациите, каза доц. Стефанова. Смъртността у нас запазва изключително ниски стойности, като повечето от смъртните случаи на болни от туберкулоза са вследствие на съпътстващи заболявания, основно сърдечно-съдови.
Значителни са финансовите и материални ресурси, отделяни у нас за изследване и лечение на туберкулозата. Затова профилактиката, превенцията и контролът на това заболяване са едни от приоритетните задачи на обществото като и на здравната ни система. Конкретни мерки и действия за решаването на тези проблеми са заложени в разработената Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г.
Националната програма се състои от 7 компонента, като за реализацията на дейностите по тях са разчетени общо над 84 млн. лв. Финансирането ще е със средства от държавния бюджет (през МЗ и общините), както и от безвъзмездната помощ, която страната ни ще получи от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Общата сума, която Фондът ще предостави на България за борба с туберкулозата през следващите 5 години, е 15 486 685 евро, т.е. над 30 млн. лв., обяви д-р Тонка Върлева.
В рамките на изпълнението на Националната програма се предвижда да се изгради съвременна информационна система за надзор на туберкулозата. Сред основните задачи е и разработването на Национален план за мониторинг и оценка на туберкулозата.
Ще се реновират и дооборудват част от специализираните лечебни заведения. Ще се подобрят условията в двете бази за лечение на болни с мултирезистентна туберкулоза в София и Габрово.
Ще бъде укрепена инфраструктурата на микробиологичните лаборатории за диагноза на туберкулозата. В съответствие с изискванията на СЗО ще бъде създадена рационална функционираща лабораторна мрежа, която ще играе ключова роля за подобряване на диагностиката на туберкулозата. Тя ще включва Националната референтна лаборатория по туберкулоза, която бе разкрита през 2006 г., и три нива лаборатории, като ще бъдат осигурени дооборудване, диагностикуми, консумативи, а така също ще бъде повишена квалификацията на работещите в тях. Ще бъдат създадени между 30 и 50 лаборатории за диагностика на туберкулозата, съобщи д-р Тонка Върлева. Основен акцент, на който наблегна д-р Върлева е, че диагностиката на туберкулоза ще бъде безплатна за всички граждани у нас, без значение от здравноосигурителния им статус.
В рамките на програмата над 3500 общопрактикуващи лекари и медицински сестри ще бъдат обучени за ранно откриване и контрол на туберкулозата. Патронажните сестри ще следят пряко за лечението на туберкулозата, каза още д-р Върлева. Съвместната работа на личните лекари, патронажните сестри към специализираните лечебни заведения за туберкулоза и сътрудниците от рисковите групи ще разшири скрининга на домакинствата и контактните на пациентите-заразоносители за оценка на риска от инфектиране, ще подобри насочването на съмнителните случаи за диагноза и лечение, ще осигури директно наблюдавано лечение по време на продължителната фаза.
Важен елемент и съвременно предизвикателство за контрола на туберкулозата е коинфекцията туберкулоза/ХИВ. Данните от 2005 г. за България сочат, че при много от новорегистрираните случаи с ХИВ е установена туберкулозна инфекция. Ето защо ще се изгради механизъм за тясно сътрудничество между програмите за ХИВ/СПИН и туберкулоза, включващ общо планиране, управление и свързана система за мониторинг и оценка.
Лечението на пациентите с туберкулоза у нас е напълно безплатно и е в съответствие с препоръките на СЗО. Необходимите медикаменти се осигуряват от МЗ по реда на Наредба №34 от 25.11.2005 г., като годишно те са на стойност близо 1,3 млн. лв., съобщи д-р Тонка Върлева. По линия на Националната програма ще се работи за оптимизиране на системата за снабдяване с противотуберкулозни лекарства от първи ред за осъществяване на директно наблюдаваното лечение. Предвижда се подобряване на условията за лечението на болните с туберкулоза в интензивната фаза в част от специализираните лечебни заведения, с цел покриване на хигиенните норми и намаление риска за разпространение на инфекцията. Лечението на болните е продължително, над 6 месеца, обясни доц. Стефанова.
Множествената лекарствена резистентност (MDR-TB) е важен проблем и потенциално много сериозно предизвикателство за контрола на туберкулозата, тъй като съществуващите условия за лечение на пациентите с MDR-TB крият висок риск за незадоволителни лечебни резултати и разпространение на инфекцията. За целта ще се подобрят условията в създадените две звена за лечение в София и Габрово. Ще се осигурят средства за доставяне на противотуберкулозни лекарства от втори ред и инициативи за стимулиране спазването на продължителното лечение от тези пациенти.
Отделен компонент в Програмата включва мерки за намаляване на трансмисията на туберкулозата в затворите у нас, като основните са за ранна диагностика на заболяването сред тази рискова група. Д-р Тонка Върлева заяви, че за тази цел се предвижда да се подобри инфраструктурата и да се дооборудват с рентгенови апарати двете специализирани болници за лечение на лица, лишени от свобода, и на медицинските центрове към 13-те затвора.
Компонентът за ограничаване разпространението на туберкулозата сред ромската общност и уязвимите групи цели да ограничи разпространението на туберкулозата сред ромите, интравенозните наркомани, лицата с алкохолна зависимост, бежанците и търсещите убежище, както и сред децата, обхванати от социални домове и дневни центрове. Задачата е да се постигне ранно диагностициране, подпомагане лечението на пациентите с туберкулоза, изследване и профилактика на контактните лица и създаване на подкрепяща среда за лицата, живеещи с туберкулоза.
Особено място в Програмата се обръща на специфичната имунопрофилактика и химиопрофилактика, които са се утвърдили в България като важно средство за намаление на заболяемостта от туберкулоза, особено при децата. Разширяването на дейността, с особена насоченост към рисковите групи, ще се осъществи чрез обучение и методично ръководство на общопрактикуващите лекари от специализираните екипи в пневмофтизиатричните лечебни заведения по техниката на извършване на имунизацията и реимунизацията с БЦЖ-ваксина и ППД-туберкулин, както и за проверката на туберкулиновата алергия (проба Манту).
В програмата са заложени средства за редовно снабдяване с Изониазид за провеждане и контрол на унифицирана специфична химиопрофилактика на инфицираните лица – с хиперергичен кожен туберкулинов тест на Манту, контактните на болни с туберкулоза и лицата, живеещи с ХИВ/СПИН.
Успешната реализация на Националната програма зависи изключително много и от действия за промоция на здравето. Предвидените в този компонент мерки целят да се подобри информираността на населението за проблемите, свързани с туберкулозата, за факторите за развитие и разпространение на болестта, необходимостта от изследване и лечение, както и за здравните и социални последици за човека и общността, сред която живее. Основните области, в които ще бъде насочена дейността, са за намаляване на риска от заразяване и разпространение на туберкулозата, здравни знания и хигиенна култура на болните от туберкулоза и семействата им, повишаване на информираността и нагласите сред рисковите групи за приемане на предлаганите им социални и здравни услуги. Доц. Донка Стефанова препоръча да не се злоупотребява с тютюнопушене, наркотици и диети, като изтъкна, че е правилното хранене е от изключителна важност за овладяването на болестта.
24 март е обявен за Световен ден за борба с туберкулозата. През 2007 г. той преминава под мотото „Има ли я някъде, туберкулозата е навсякъде”. С него се отправя послание за споделена отговорност и обединяване на усилията за повишаването на инвестициите в научни разработки и програми за надзор и контрол на заболяването.
