„България е заинтересована от засилване на икономическото сътрудничество с Финландия“. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Любен Петров по време на среща с Матти Антонен, заместник-министър на външните работи и отговарящ за външноикономическото сътрудничество на Финландия. „Съществуват редица възможности за разширяване и задълбочаване на търговско-икономическите отношения между двете страни. Постигнатите обеми в двустранната ни търговия и инвестиции са далеч от пълния си потенциал“, добави заместник-министър Петров.
„Заинтересовани сме от засилване на търговията, привличане на стратегически инвестиции и активно участие на финландските компании в реализацията на проекти с общоевропейско и национално значение, свързани с инфраструктурата, енергетиката, транспорта, околната среда, телекомуникациите“, изтъкна заместник-министър Петров. Потенциал съществува и в традиционно силните за България сектори като хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, винопроизводството, текстилната и обувната промишленост, машиностроенето. По думите на зам.-министър Петров добри възможности предоставят и сравнително по-новите, но развиващи се с много бързи темпове сектори в българската икономика като ИКТ и аутсорсинга на бизнес процеси, които създават висока добавена стойност. Той посочи, че насърчаването именно на високотехнологичните сектори в икономиката ни са приоритет в провежданата от българското правителство политика.
Зам.-министър Петров отбеляза още, че потенциал за разширяване на сътрудничеството между бизнеса от двете страни има в областите на научните изследвания, технологиите и иновациите, и разработването на съвместни проекти. Ценен за България би бил и финландският опит при взаимодействието между наука и бизнес и прилагането на научните постижения и изследвания в реалната икономика. Съществува потенциал и по линия на насърчаването на малките и средните предприятия и междуфирменото коопериране.
От своя страна заместник-министър Антонен посочи, че страната му има интерес от разширяване на сътрудничеството с България в секторите на енергетиката, електронното управление и земеделието. Той допълни, че подобряване на икономическите ни връзки може да бъде постигнато и в контекста на възможностите за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги, произтичащи от членството на двете страни в Европейския съюз.
По данни на БНБ акумулираните преки чуждестранни инвестиции в България от Финландия за периода 2001-2015 г. са в размер на 68,2 млн. евро. Двустранният стокообмен е непостоянен, със силно изразено отрицателно салдо за България, което обаче от 2009 г. насам постепенно намалява до 2012 г., когато отново започва да расте. През 2015 г. тенденцията е за леко намаление на стокообмена, износа и увеличение на вноса. Водещо място в българския износ за Финландия заемат медни руди, слънчогледови семена, медикаменти, а също така и машиностроителната продукция и изделията на металообработващата промишленост. Българският внос от Финландия в основната си част се формира от продукти на стоманодобивната промишленост, различни видове хартия и хартиени производни, транспортна техника.
