По повод на тиражираните в медиите интерпретации на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и 2 от Закона за защита на потребителите и на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката относно отказ от ползване на топлинна енергия в жилищните сгради, Министерство на икономиката, предоставя своето становище, имайки предвид, че то не следва да се приема като официално тълкуване на закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове единствено органът, издал нормативния акт може да предоставя задължително тълкуване.
С чл. 62 на Закона за защита на потребителите се въвежда обща забрана за доставка на стоки, както и доставката на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление и цифрово съдържание или услуги срещу заплащане, когато не са поискани от потребителя. Като в случаите, когато потребителят не е поръчал стоките или услугите, той не дължи възстановяването или заплащането им.
Съгласно чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, когато клиентите в сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Собствениците и титуляри на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея са информирани, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект. Същите са и предварително запознати с факта, че сградата е в режим на общо управление на общите части, в това число и на сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване. Тези лица сключат договори при общи условия или при специални такива с топлопреносното дружество и заплащат за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за отопление на уредите в общите части.
Решение № 5 на Конституционния съд от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009г. (обн., ДВ, бр. 34 от 04.05.2010г.) определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд, при съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо, всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Имайки предвид Решение № 5 на Конституционния съд от 22 април 2010г. собствениците и титулярите на вещни права на конкретни имоти са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата от което следва да поемат приспадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях.
Гражданите, в качеството си на индивидуални потребители имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
Потребителите имат право на пълен отказ от ползване на топлинна енергия в сградата съгласно чл. 153, ал. 2 на Закона за енергетиката, което става чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция. В този случай, собствениците и титулярите на вещно право в сграда - етажна собственост прекратяват сключените договори с общи условия с топлопреносното дружество и повече не получават услугите за централно отопление и горещо водоснабдяване.
Предвид, че решенията на Конституционния съд са общозадължителни за всички държавни органи, юридически лица и гражданите, Министерство на икономиката счита, че няма противоречие между разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите и чл. 153, ал. 6 от Закон за енергетиката.
Потребителите могат да се отказват от предоставянето на услугата за ползване на топлинна енергия в индивидуалните си имоти и да прекратяват договорите си с топлопреносното предприятия. Когато потребител е заявил отказ от предоставяне на услугата, но въпреки това топлопреносното предприятие продължава да доставя топлинна енергия в индивидуалния имот на отказалия се потребител, то тогава следва да се приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Във всички случаи обаче, потребителят ще трябва да заплати приспадащите му се разходи за отдадената топлинна енергия в сградната инсталация като част от неговите задължения за поддръжка на общите части в режим на етажна собственост.
