„Към края на юни очакваме само от НАП и от „Митници" близо 1 млрд. и 50 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година." Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за предаването „Панорама" по БНТ. Той допълни, че най-добрата мярка за борба срещу корупцията е „да си събереш парите в бюджета, защото когато този милиард и половина за същия период на миналата година не е бил в бюджета, той е бил в някой друг, който нарушава правилата и не е свикнал да си плаща".
Министърът на финансите обясни, че бюджетът събира приходи, но те все още са по-малко от разходите в годишен план, тъй като годишният закон за бюджета е планиран с около 2,5 млрд. лв. дефицит. „За излишък ще говорим на 31 декември. Дотогава мога да ви уверя, че усилията да продължим със събираемостта няма да бъдат прекратени нито за миг. Знаете, че постоянно предприемаме и промени в нормативната уредба, и промени в организацията на работа на приходните администрации". Той заяви, че досега не е бил свидетел на такава добра координация между институциите - сега има прекрасно сътрудничество между службите на МВР, ДАНС, прокуратурата и службите на МФ и усилията им са съсредоточени в една посока - събираемост.
„Ако питаме откога нямаме централен банкер, като стожер на финансовата стабилност - от лятото на миналата година нямаме", така министър Горанов коментира оставката на Иван Искров. „Грехът за КТБ е най-вече на собствениците на КТБ и на тези, които са управлявали", каза още Горанов и допълни, че „няма как Иван Искров да избяга от отговорността за това, че дванадесет години е бил начело на институцията и под неговия мандат се е случил този проблем". Той посочи и поуката от казуса - че когато имаме сраствания на политици, банков сектор и реален бизнес, обикновено се стига до история като КТБ. За избора на нов управител на БНБ, министър Горанов заяви, че той не е предрешен и поясни, че изборът на централен банкер протича в българския парламент с гласа на народните представители и впоследствие подуправителите се предлагат от управителите. Според него няма нищо лошо в това, в политическия процес управляващите партии да заявят предпочитанията си и да гласуват за тях в българския парламент.
В отговор на въпрос министърът на финансите изрази мнение, че здравеопазването традиционно е заподозряно в свръхразходване на средства и в последните години постоянно се налага актуализация на бюджета. „Аз много внимателно ще продължа да наблюдавам месец по месец изпълнението на бюджета на касата. Тъй като основният риск е в един момент под риск да се постави цялата здравна система заради липса на ресурси," допълни още Владислав Горанов.
За проблемите в сектор „Енергетика" министър Горанов коментира, че големият проблем е системното декапитализиране на НЕК от няколко години насам. Трупането на дефицити не може да продължи докрай - „ако някъде има грешка, тя трябва да се реши - или чрез намаляване на разходите, или чрез увеличаване на приходите," категоричен е финансовият министър.
На въпрос за евентуалните щети за България, ако Гърция излезе от еврозоната, Владислав Горанов отговори, че в краткосрочен план пазарите вероятно ще бъдат силно обезпокоени от подобно действие и като цяло доверието в еврозоната може да бъде разколебано, но в дългосрочен план, след като премине през сегашните процеси, тя ще бъде по-силна. По думите му, каквото и да е решението, това в никакъв случай не бива да се разбира като подтик Гърция да напусне еврозоната, или не, но със сигурност не може години наред цяла Европа да се занимава с този проблем. Според българския финансов министър икономиите не са универсално решение за дългови кризи и „тук със сигурност вина имат тези, които са допуснали Гърция да задлъжнее толкова много".
Цялото интервю на министъра на финансите Владислав Горанов в предаването „Панорама" можете да намерите тук.
