„Това решение от страна на г-н Искров трябваше да бъде взето. Аз съм удовлетворен, че този ход, който той отдавна трябваше да направи, съвпада времево с избора на нов управител". Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в интервю пред радио „Фокус". Горанов допълни, че няма смислен отговор в обществото - защо и по каква причина системата на банковия надзор не сработи, така че се стигна до кризата с КТБ. „Няма как с формални обяснения да се даде отговор на въпроса - защо допуснахме пред очите на Банковия надзор да се случи кризата с Корпоративна търговска банка", заяви финансовият министър. Той допълни, че не може да приеме тезата, че Иван Искров като ръководител на институцията, не е могъл да знае и не е трябвало да знае за случващото се в Банковия надзор и поднадзорните лица, каквото е Корпоративна търговска банка. Според министър Горанов за напред е необходимо така да бъде структуриран Банковият надзор, че „да е гарантирано пред обществото, че подобни слабости никога не могат да бъдат повторно допуснати."
На въпрос дали Димитър Радев остава фаворитът му за поста на управител в БНБ, министър Горанов потвърди: „Многократно сме заявявали тази позиция. Затова простият отговор е „да". Няма никаква причина да си сменяме позицията". Той обясни, че е направен много задълбочен анализ и са обсъдени много различни кандидатури преди официално ГЕРБ, министър-председателят и финансовият министър да подкрепят открито номинацията на Димитър Радев. „Смятам, че това е най-добрият възможен вариант. Имаме цялостна визия и стратегия за съвместната ни работа", заяви министърът на финансите.
По другата актуална тема от деня за финансирането и реформите в здравеопазването, министър Горанов отбеляза, че през 2015 г. разходите растат с бързи темповете и се очертава дефицит, който няма как да се покрие от здравноосигурителни вноски. „Отсега алармирах, тъй като надзорният съвет към НЗОК не взима никакви мерки в това отношение, че е възможно в последните месеци на годината Здравноосигурителната каса да не може да финансира своите ангажименти. Оценката за дефицит от 200 млн. лв. е само констатация от страна на надзорния съвет на касата, без да се предприемат каквито и да било мерки". Той добави, че след като постъпленията от здравноосигурителни вноски не могат да покрият разходите на системата и не се взимат никакви мерки за оптимизирането й, остава да се влезе в диалог с работодателските организации за увеличаване на тежестта, с която се финансира този сектор. В противен случай ще се генерират дефицити ежегодно. На последвал въпрос за евентуална актуализация на бюджета на НЗОК, министър Горанов отговори, че не е редно да се прави, тъй като здравноосигурителният модел предвижда Здравноосигурителната каса да формира приходи от осигурителни вноски, а не от данъчни постъпления и трансфери от държавния бюджет. „Популизмът по отношение на системата на здравеопазването струва много скъпо и връзва ръцете на държавата за правенето на каквато и да е друга политика. Не може целият допълнителен приход, генериран от обществото за КФП, да отиде само за покриване на извънредни разходи по бюджета на Здравноосигурителната каса", смята министър Горанов. Той добави, че мерките, които се предлагат от здравния министър Петър Москов, със сигурност са в правилната посока.
Цялото интервю на министър Горанов можете да намерите тук.
