„След като МФ с направените предложения за промени в КСО и в Закона за т.нар. Сребърен фонд отговори на повечето критики, свързани с недостатъците на предходното решение за правото на избор и предостави възможност за многократен избор и движение в двете посоки, сега се чуват две основни тези. Първата теза е, че не трябва да има избор въобще - тя идва от пенсионните дружества и от работодателски организации и не е докрай състоятелна. Другата теза е, че трябва да се преразгледа пенсионната формула, установена през 2002 г., за това какъв размер от загубената пенсия от първия стълб трябва да допринесе втория стълб, така че да намалим очакванията към втория стълб" - това резюмира министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в МТСП след срещата, организирана от вицепремиера Ивайло Калфин със социалните партньори и заинтересованите страни, участващи в дебата за пенсионната реформа.
„Темите в днешния дебат не бяха пряко свързани с предложенията, които екипът на МФ е изготвил и предложил" - уточни още министър Горанов. В отговор на позицията, че право на избор не трябва да има, финансовият министър коментира, че „би приел подобна теза, ако има задължително гаранция още от сега, че лицата, родени преди 1960 г. и които се пенсионират само при условията на ДОО, няма да бъдат привилегировани, а лицата, родени след 1959 г., да бъдат ощетени и да получат по-ниска пенсия". Горанов обясни, че коефициентът на допълване, който се очаква да се получи като резултат от работата на универсалните пенсионни фондове при кризата на пазара, през която те минаха и начинът, по който инвестират и таксите, които те събират, поставя под въпрос дали това, което ще получи едно лице, родено след 1960 г., ще бъде задължително поне равно на това, което ще получи и лицето, родено преди това.
Владислав Горанов каза, че на срещата е очаквал много повече технически разговори на експертно ниво за аспектите и технологията, която се предлага от екипа на МФ, но „за съжаление въпреки, че преди доста време бяха предложени текстовете, тук нямаше готови писмени становища на отделните организации, а имаше ретроспективни анализи, свързани с цялата философия на съществуване на пенсионното осигуряване въобще, а не в частност законодателните текстове, които се обсъждат като вариант".
„Дебатът ще продължи" - увери Горанов и съобщи, че „нашите намерения с вицепремиера Калфин са това, което предлагаме като право на избор в универсалните и професионалните фондове има своята житейска и икономическа логика и ще продължим да настояваме то да бъде част от осигурителното законодателство". В момента предложенията на МФ са на ниво институционално обсъждане и съгласуване. Дискусията ще продължи до 31 март, а министър Горанов очаква по текстовете с промените, които МФ предлага, да се започне активен диалог.
Финансовият министър уточни, че „вероятно и механизмът, който предложихме ще даде възможност, дискусията относно избора в професионалните пенсионни фондове, да не тръгва от нула, като са възможни всякакви решения и те ще вървят успоредно". Ако се прави избор ранното пенсиониране от професионален пенсионен фонд, да не се реализира чрез него по една или друга причина нюансът, който може да се добави още от сега е, че там няма аргумент средствата да се връщат в Сребърния фонд. Те би трябвало да отиват директно в Държавното обществено осигуряване - обясни министър Горанов.
В отговор на журналистически въпрос финансовият министър коментира, че „има заложен план за промяна на размера на вноската за втория стълб, рано е да се каже, дали това ще се случи, но ако не се промени законодателството, тя ще се увеличи планомерно от 2017 година".
Владислав Горанов информира, че „присъстващите на срещата след като вече нямат аргументи срещу правото на избор, се опитват да поставят на обсъждане въпроси, свързани с коефициента за допълване, който се очаква от универсалните фондове и искат да предложат промяна на модела от 2002 г. така че този коефициент вече да не е 28%, а да е доста по-нисък и тогава вероятно сметката ще излезе". Финансовият министър изрази становище, че участващите в дебата за пенсионната реформа виждат, че при минимална реална доходност такъв ефект на заместване не е гарантирано, че ще се получи. Той припомни, че неговите основни притеснения, с които е стартирал този дебат, са били свързани с опасенията, че е много възможно, ако нещата стоят задължителни по начина, по който е структурирана пенсионната система и ако се окаже, че лицата, родени след 1960 г. получават при равни други условия по-ниска пенсия и ако хората нямат право на избор, сметката ще трябва да плати цялото общество през данъци - така, както през данъци цялото общество в момента плаща пенсиите за ранно пенсиониране от професионалните пенсионни фондове.
Според министър Владислав Горанов „този дебат е закъснял и ако се предложи промяна, която да лежи на реални икономически фактори, трябва да видим какво ще е последствието за бюджета на ДОО и ако цената е платима, не бих имал против. Но докато някой смята, че 12%, които държавата трансферира, за да допълни недостига в бюджета на ДОО, са по своя икономически характер осигурителна вноска, която идва от реалния сектор и влиза в сектора социално осигуряване, аз не съм съгласен с това, защото законовите текстове в КСО в чл. 6 не предвиждат такова тълкуване и защото икономическата логика е в общественото осигуряване да влизат обществени вноски от работодателите и от работниците и служителите. Държавата би могла да попълва дефицити, тя това и прави".
„Партиди в Сребърния фонд няма да има и никога не сме твърдели обратното" - заяви отново министър Горанов. Той счита, че опитът да се противопоставя капиталовото натрупване от държавата или от частниците е безсмислен. „Сегашният дебат е дали в бъдеще няма да се създаде дисбаланс и сегашните т. нар. млади да се пенсионират при по-лоши условия от т.нар. стари. Това беше в основата на моята мотивация да повдигна този дебат" - каза в заключение министърът.
