Положените от България усилия за подобряване на бизнес средата и за ускорено усвояване на фондовете на Европейския съюз са оценени положително в публикуваните днес предложения за препоръки на Европейската комисия към държавите-членки на ЕС. Препоръките се издават в рамките на механизма за засилена координация на икономическите политики в ЕС - т.нар „Европейския семестър". Те се базират на оценката на ЕК относно Националните програми за реформи, в изпълнение на стратегия „Европа 2020" и Програмите за стабилност и Конвергентните програми в приложение на засиления Пакт за стабилност и растеж, както и в приложение на превантивната част на процедурата по макроикономически дисбаланси. В рамките на Европейския семестър за 2014 г. България ще отговаря на 6 препоръки - с една по-малко в сравнение с миналата година. Отпаднала е препоръката за ускорено усвояване на средствата от ЕС, тъй като отчетеният напредък в тази област е неоспорим.
Според експертите от Комисията фискалната политика продължава да отговаря на критериите на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно се отбелязва напредък в социалната сфера и по-конкретно в борбата с бедността. Осигуряването на устойчивост на пенсионната и здравната системи в подкрепа на фискалната стабилност изискват продължаване на реформите при съобразяване със спецификите на пазара на труда, продължителността на живот и здравния статус на населението, препоръчват от ЕК. В доклада е отбелязана необходимостта от решителни действия за подобряване ефективността на социалните системи чрез по-добро таргетиране на отделните целеви групи при отпускането на инвалидни пенсии, социални трансфери и обезщетения за безработица.
Акцентът в структурните реформи за подобряване на конкурентоспособността и устойчиво намаляване на макроикономическите дисбаланси анализаторите поставят в областите образование, заетост, обществени поръчки и енергетика. Мерките в образованието следва да се фокусират основно върху качеството на придобитите знания и умения и връзката им с потребностите на пазара на труда. Очертаните насоки за развитие на реформата в енергийния сектор са за по-мащабни действия по отношение на енергийната ефективност и либерализацията на пазара на електрическа енергия и газ, както и за гарантиране на сигурността на доставките. Според ЕК политиките в областта на доходите и активните мерки на пазара на труда следва да доведат до осезаем резултат за намаляване на структурната безработица.
Препоръките предстоят да бъдат разгледани в рамките на партньорски преглед в работните комитети към Съвета, след което да бъдат одобрени на ЕКОФИН на 20 юни 2014 г. и окончателно приети от Европейския съвет на 26-27 юни 2014 година.