Министерството на здравеопазването разработи две нови програми в областта на общественото здраве – Национална програма за укрепване капацитета на България за опазване от внос на заразни болести и реагиране при събития, представляващи заплаха за общественото здраве (2008-2010 г.) и Национална програма за профилактика и контрол на кърлежовопреносимите трансмисивни инфекции в България (2008-2009 г.).
Те бяха представени на пресконференция днес, 15 ноември, в Министерството на здравеопазването като част от мерките за ограничаване разпространението на заразни болести и опазване на страната от внос на карантинни болести.
Пълноправното членство на България в Европейския съюз поставя пред нашата страна нови отговорности във връзка с опазването на външната граница на Евросъюза от внос на заразни болести, подчерта пред журналистите чл. кор. проф. Богдан Петрунов, директор на националния център по заразни и паразитни болести. Той посочи, че ограничаването на разпространението на заразните болести и намаляването на заплахите за здравето на гражданите на ЕС са сред основните цели в приетата от Европейската комисия през октомври тази година Европейска здравна стратегия. България има готовност да изпълни ангажиментите си в тази насока и здравната ни система е подготвена да реагира адекватно при евентуални епидемии.
Като част от реализирането на тази национална и европейска политика Министерството на здравеопазването подготви Национална програма за укрепване капацитета на България за граничен здравен контрол и опазване на външните граници на ЕС от внос на заразни болести 2008 – 2010 г. С нея у нас се въвеждат новите Международни здравни правила, приети от Световната здравна организация и в сила от 15 юни 2007 г. България е първата страна-членка на СЗО, която отговаря на новите изисквания със свой нормативен документ, каза д-р Ангел Кунчев, началник на отдел „Надзор на заразните болести” в МЗ.
С приемането на Международните здравни правила страните-членки на световната организация поемат ангажимент за изграждане на достатъчен капацитет за ефективен граничен здравен контрол и бърза реакция в случай на възникване на събитие, имащо международно значение. За пръв път Международните здравни правила визират не само заразните болести, а и инциденти от химичен, токсикологичен и ядрен произход, заплашващи общественото здраве, поясни д-р Кунчев.
България като външна граница на ЕС има изключително важни задължения в тази насока. У нас е създадена и действа система за граничен здравен контрол, като постоянни пунктове функционират на летище София, пристанищата Варна и Бургас, както и временни пунктове на най-големите сухоземни гранични преходи. Те се обслужват от съответната Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).
Целта на новата национална програма за граничен здравен контрол е да се осигури ефективната работа на граничните пунктове за здравен контрол с модерно техническо оборудване, транспорт, комуникации и обучение на специалистите.
В изпълнение на програмата ще бъдат разработени стандартни оперативни процедури за действие в случай на внос на заразни заболявания или заплаха от използване на биологични агенти. Дейностите по опазване на страната от внос на заразни заболявания и изпълнение на Международните здравни правила изискват тясно сътрудничество не само между специализираните структури на Министерството на здравеопазването, а и на министерствата на транспорта, на вътрешните работи, на държавната политика при бедствия и аварии, на ветеринарните органи и др. Специализиран орган на МЗ в областта на надзора на заразните болести е Националният център по заразни и паразитни болести, който е определен от СЗО за колабориращ център.
Към ограничаване на опасността от възникване и разпространение на заразните болести е насочена и новата Национална програма за профилактика и контрол на кърлежовопреносимите трансмисивни инфекции 2008-2009 г. Тя е продължение на изпълняваната до тази година програма от МЗ.
В новата програма са предвидени дейности за обучение на общопрактикуващите лекари и специалистите от лечебните заведения, подобряване информираността на населението, осигуряване на диагностикуми и апаратура, координация между РИОКОЗ, лечебните заведения, ветеринарните служби и общините. Целта е рязко снижаване на заболеваемостта, развитие на диагностиката на най-високо ниво и ефективна профилактика в съответствие с европейските стандарти, изтъкна проф. Емил Александров, ръководител лаборатория по Рикетсии към ВМА и един от авторите на програмата. Освен своевременна диагностика на Лаймската болест, Марсилската треска, Ку-треската и други в ендемичните райони на страната, националната програма предвижда вземане на ефективни мерки от страна на общините при обработката на площите срещу кърлежи.
В изпълнение на националната програма е издадена монография „Съвременно състояние на рикетсиозите в света и България”, която ще бъде в помощ на специалисти, лекари и държавни органи. Книгата е уникално двуезично издание на академичното издателство на БАН, включващо специалисти от 14 страни.
