Прирастът на българската икономика през трето тримесечие бе по-висок от средното за ЕС (1,4%). По предварителни данни на НСИ растежът на БВП бе ревизиран до 1,6% на годишна база (сезонно изгладени данни) в сравнение с ръста от 1,3% според експресните оценки. Това се посочва в редовния бюлетин за текущото икономическо развитие на страната за месец ноември, подготвен от анализаторите на Министерството на финансите. Ревизията на данните за ръста на БВП е резултат от по-високото нарастване на износа и по-ограниченото намаление на инвестициите. Вносът също се ускори, подкрепен от възстановяването на потреблението на домакинствата. Несигурната международна среда имаше ограничаващ ефект, поради което бе отчетен слаб растеж от 0,3% спрямо предходното тримесечие.
Дефицитът по консолидирания бюджет продължи да намалява, подкрепен от стриктната разходна политика и постепенното подобрение на приходната част.
Към средата на ноември България е единствената държава в ЕС, която отбеляза спад на дългосрочния лихвен процент за четвърти пореден месец, като цялата бенчмарк-крива на доходността по българските държавни облигации се измести към по-ниски нива на доходност по всички матуритетни сегменти от началото на август 2011 година. Възобновена бе низходящата тенденция на спреда спрямо нискорисковите германски бундесбондове. Липсата на висока волатилност на суверенния кредитен спред в голяма степен се дължи на активната и пазарно ориентирана политика по управление на държавния дълг, както и на стабилността на целия финансов сектор, се посочва още в бюлетина.
