Европейска имунизационна седмица ще се състои от 21 до 27 април тази година. Целта й е да се увеличи ваксиналното покритие, като се повиши информираността на хората за значението на имунизациите. Специално внимание ще се отдели на дейностите, ориентирани към групите от населението, при които има трудности в поддържането на висок имунизационен обхват.
Подготовката на тази седмица бе обсъдена на среща, която се проведе на 11 и 12 февруари (понеделник и вторник) в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Форумът в София бе организиран от Европейския център за профилактика и контрол на болестите в Стокхолм и Европейското бюро на Световната здравна организация (СЗО).
Срещата в София бе на тема "Ключови въпроси относно здравето на мигриращи и труднодостъпни групи от населението в Централа и Източна Европа: популяризиране и организиране на имунизациите".
Решението неин домакин да е България е не само чест за нашата страна, но и признание за постиженията на системата на общественото здравеопазване у нас в областта на ваксинопрофилактиката.
Изборът на НЦЗПБ за домакин на срещата също не е случаен. От юни 2007 г. той е Колабориращ център на СЗО за научни изследвания и обучение в областта на надзора на заразните болести и антимикробната резистентност. През миналата година с решение на Министерството но здравеопазването НЦЗПБ беше определен и за Национален компетентен орган в същата област, който да осъществява взаимодействието с Европейския център за профилактика и контрол на болестите.
В работната среща участваха водещи специалисти от двете авторитетни международни организации и мениджърите на имунизационните програми на страните от Централна и Източна Европа. В дискусиите бяха представени резултатите от работата по проекти и положителния опит на отделни страни в изграждането на стратегия за работа с труднодостъпните и малцинствени групи с оглед повишаване на имунизационния обхват.
България е сред страните в Централна и Източна Европа с най-добри резултати в областта на ваксинопрофилактиката. След регистрирания спад в обхвата при реформирането на системата и старта на работа на общопрактикуващите лекари, през последните 4-5 години беше достигнат обхват за различните видове имунизации между 94–98%, което осигурява надеждна защита на населението спрямо редица заразни болести. Благодарение на активната и целенасочена дейност на личните лекари, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и редица неправителствени организации се постигна пробив в обхващането с имунизации на най-труднодостъпните групи от населението, каквато е ромската. Проведената извънредна имунизация срещу Хепатит А в квартал „Столипиново” в Пловдив показа, че при обединените усилия на различните здравни, лечебни, неправителствени структури и с участието на самата ромска общност може да се постигнат много добри резултати.
Един от приоритетите в политиката на МЗ за дългосрочно развитие на здравеопазването е актуализирането на Имунизационния календар у нас. Поетапно всяка година МЗ предприема стъпки за неговото модернизиране и доближаване до имунизационните календари в страните-членки на ЕС – въвеждат се нови високоефективни ваксини, изгражда се единна информационна система за имунизационния статус на децата. През 2007 г. у нас като задължителна бе въведена инактивирана ваксина срещу полиомелит, а от 2008 г. МЗ започва да заплаща за четиривалентна ваксина срещу дифтерия-тетанус-коклюш, която ще се прилага на 6-годишна възраст.
