Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха докладите си за конвергенцията на девет държави-членки на ЕС, които се ползват с дерогация от членството в еврозоната. При изготвянето на оценката са отчетени условията на глобалната финансова криза, която засегна перспективите за номинална конвергенция. Деветте държави-членки, които се ползват с така наречената „дерогация“, са постигнали различно ниво на напредък по пътя към единната валута, като осем от тях все още не изпълняват всички критерии за приемането на еврото.
Съгласно конвергентните доклади, към март 2010 г. България не изпълнява четири от петте критерия за номинална конвергенция, а именно – инфлация, дългосрочни лихвени проценти, бюджетен дефицит и валутен курс.
Всички държави, с изключение на Унгария, покриват критерия за държавен дълг.
Докладът на ЕЦБ предоставя информация, според която към 23 април 2010 г. само България, Естония и Швеция от деветте държави не са били обект на процедура по свръхдефицит за периода 2008-2010 г. След публикуването на фискалните нотификации през април 2010 г., единствено Швеция и Естония изпълняват критерия за бюджетен дефицит под 3% от БВП.
Въпреки че България регистрира средногодишна инфлация от едва 1.7% към края на март 2010 г., тя е сред шестте страни, които не покриват критерия за инфлация в рамките на 1%. Този критерий се изпълнява само от Чехия, Естония и Латвия. Методологията за изчисления на критерия за инфлация многократно е била оспорвана от редица държави-членки на ЕС извън еврозоната, главно по отношение на факта, че при калкулирането на референтната стойност се включват страни извън еврозоната, като за настоящия период са взети под внимание държави, отчитащи дефлация и значително отклоняващи се от инфлационната цел на ЕЦБ за”здравословен” темп на инфлация, близък до 2%.
Поради неучастието си във Валутен механизъм 2, България, както и другите страни в подобно положение, не изпълнява критерия за валутния курс. Интересен е случаят с Латвия, която, въпреки че участва във ВМ2, също получава отрицателна оценка по изпълнението на този критерий, тъй като нейната валута е била обект на сериозен натиск през периода 2008-2010 г.
Макар че до средата на 2009 г. България покрива критерия за устойчивост на дългосрочните лихвени проценти, към момента на публикуване на докладите страната ни вече надскача референтната стойност с 0.9 п.п. Единствено Чехия и Швеция изпълняват този критерий към края на март 2010 г. Оценките за Естония са косвени, тъй като в страната няма развит пазар на дългосрочни 10-годишни държавни облигации, и показват леко разминаване в докладите на ЕК и ЕЦБ.
За България ЕК прави следните заключения в своя доклад:
- Инфлацията в България, след приемането на страната в ЕС, е била непрекъснато над референтната стойност за Съюза. През март 2010 г. референтната стойност е била 1%, докато съответната отчетна стойност за България е 1.7%. Увеличението през март се дължи на ръста в цените на горивата, както и на акцизите върху тютюна. Причина за високото ниво на инфлация в последните години е силният ръст на БВП на базата на изключително високото потребителско и инвестиционно търсене, както и в резултат от недостига на пазара на труда. След ръста на цените на импортните стоки преди кризата, те спадат сериозно през 2009 г. Очакванията за 2010 г. са, че инфлацията ще започне отново да се увеличава вследствие на започналото възстановяване и увеличение на енергийните цени. През 2010 г. се очаква инфлацията да бъде около 2.3% и да продължи да се повишава през 2011 г. до 2.7%. Според ЕК, налице е значителен потенциал дългосрочна конвергенция по този критерий, тъй като нивото на цените в България е 48% от това на ЕС. В средносрочен план инфлацията в страната ще зависи от изменението на заплатите и производителността. Необходимо е разликата в ръста на двата индикатора да се запази малка, което от своя страна изисква структурни реформи.
- След значителните бюджетни излишъци през предходните години, през 2009 г. беше регистриран бюджетен дефицит от около 4% вследствие на понижените приходи и по-високите разходи. Бяха предприети консолидационни мерки за намаляване на разходите и повишаване събираемостта на данъците. Структурният баланс следваше изменението на основния баланс и през 2009 г. стана отрицателен вследствие на кризата. Държавният дълг спадна от 38% през 2004 г. до под 15% през 2009 г. Според прогнозата на Комисията бюджетният дефицит ще остане под 3% в средносрочен план и ще се подобри в структурно отношение с 1 3/4 п.п. през 2010 г. и 1/2 п.п. през 2010 г. В дългосрочен план постигането на първичен излишък ще намали допълнително риска пред публичните финанси, оценен от Комисията като нисък. Държавният дълг е нисък и прогнозата е, че бюджетната стратегия ще е достатъчна за постигането на състояние на нетен кредитор на страната през 2020 г. Предвид по-високия бюджетен дефицит през 2009 г., отчетен в нотификацията от април, правителството предприе нов пакет от антикризисна и фискална консолидация с цел намаляване на дефицита под 3%. Мерките включват намаляване на разходите и увеличаване на приходите.
- Валутният курс се поддържа неизменен по отношение на еврото в резултат на въведения валутен борд през 1997 г. БНБ не използва инструмента на лихвените проценти като част от парична политика. Въпреки финансовата криза наличните резерви са достатъчни да се поддържа валутния борд. Валутните резерви надхвърлят почти два пъти паричната база и покриват приблизително половината от агрегата М3. През последните години имаше нарастване на краткосрочния дълг, като покритието на резервите към този дълг спадна от 300% през 2004 г. до 92% през юли 2009 г., възстановявайки се до 100% към края на предходната година. Диференциалът по краткосрочните лихвени проценти спрямо еврозоната намаля значително между 2004 и 2007 година, но по време на кризата той се увеличи до 490 б.т. през март 2009 г., а към момента е 360 б.т.
- Дългосрочните лихвени проценти по 10-годишните държавни облигации, използвани за бенчмарк, през лятото на 2009 г. надминаха референтната стойност в еврозоната. Към март 2010 г. тяхното ниво е 6.9%, което е с 0.9 п.п. над съответната референтната стойност от 6%. Спредът на българските дългосрочни ценни лихви сравнени с тези на еврозоната се разшири постепенно от 30 б.т. през 2007 г. до около 110 б.т. в късната 2008 г. отразявайки увеличената инфлация и опасенията, че българската икономика прегрява. През 2009 г. този спред се разшири още повече и достигна 350 б.т. в първата половина на година в резултат на по-ниската склонност към риск в глобален мащаб и увеличената риск премия за страната. През март 2010 г. спредът намаля до 220 б.т. отразявайки ниското ниво на бюджетен дефицит и държавен дълг.
- Външният дефицит на България по текущата и капиталовата сметка се сви от 29% през 2007 г. до 8% през 2009 г. Той беше финансиран основно от ПЧИ и банкови кредити. Реалният ефективен валутен курс се повиши значително от средата на 2006 г. вследствие на силния ръст в заплатите и умереното нарастване на производителността. Въпреки това делът на българския експорт на световните пазари продължи да се покачва. През последните години България натрупа външен дълг, който достигна 111% през 2009 г. Това се дължи на частния дълг, който представлява 90% от общия, докато публичният дълг рязко намаля. През 2009 г. отношението на краткосрочен дълг към БВП се стабилизира на 34%. Външният дефицит на България е голям в сравнение с другите ДЧ, но се очаква да продължи да намалява с ускоряването на експортния растеж. В средносрочен аспект по-нататъшно приспособяване на външните дисбаланси ще зависи критично от възможността на българската икономика да преориентира ресурси към търгуемия сектор и да осигури съответствие на заплатите с производителността чрез засилена конкуренция. Българската икономика е силно интегрирана с икономиката на ЕС. Търговските отношения с останалите ДЧ са интензивни и финансовата интеграция също е значителна благодарение основно на високото ниво на чуждестранна собственост върху банковата система.
