PressCenters.com

По повод твърдения относно размера на фискалния резерв от момента на смяна на изпълнителната власт през юли 2009 г. до февруари 2010 г. пресцентърът на Министерството на финансите ви информира следното:

От статистическите данни за размера на фискалния резерв, които се публикуват ежемесечно на интернет-страницата на Министерството на финансите, се вижда, че фискалният резерв в края на мандата на предходното правителство (месец юли 2009 г.) е в размер на 7.7 млрд. лв. Това означава, че е неточно твърдението на експремиера Сергей Станишев за номинално намаление на фискалния резерв с 2 млрд. лв. през седемте месеца от мандата на новото правителство (август 2009 г.-февруари 2010 г.). В действителност данните показват, че фискалният резерв за този период е намалял с 1.37 млрд. лв., което е близко да отчетеното намаление за последните шест месеца на кабинета „Станишев" - 1.13 млрд. лв.

Анализът на съпоставима база за аналогичен период от седем месеца през последната година от мандата на кабинета „Станишев" за периода август 2008 г.-февруари 2009 г., показва, че фискалният резерв е намалял с рекордните 3.2 млрд. лв. Тези факти се премълчават от предходния кабинет, като с извадени от контекста на водената политика и неточни твърдения се има за цел изместване на фокуса на общественото внимание от истинските проблеми и допуснатите нарушения от предходното правителство.

В изказването на г-н Станишев се твърди също, че в края на 2008 г. предварително е погасена част от държавния дълг на България в размер на 2 млрд. лв., което също не отговаря на истината. В края на 2008 г. действително са извършени предплащания по държавния дълг в размер на 301.4 млн. лв., което е значително по-малко от обявената сума. 

Намалението на фискалния резерв с 1.13 млрд. лв. през последните шест месеца от мандата на предишния кабинет означава, че в условията на задълбочаваща се икономическа криза не са предприети необходимите действия за ограничаване на разходите, които да отговорят на негативните тенденции в приходите. На годишна база неизпълнението на разчетите по приходите надвиши 7.5 млрд. лв. Предходният кабинет  на практика остави справянето с това предизвикателство за своите наследници. Тук трябва да бъде отчетен и фактът, че с приетото от предходното Народно събрание индексиране на пенсиите от 1 юли 2009 г., извършеното преизчисляване на размера на пенсията за част от пенсионерите, както и увеличението на размера на максималната пенсия на 700 лева задачата на новото правителство стана изключително трудна. Това доведе до нарастване на плащанията за пенсии през 2009 г. с 1.217 млрд. лв. спрямо 2008 г. на съпоставима база. Ръстът на социалните плащания, поетите сериозни ангажименти за разходи, които не бяха осигурени с финансиране при свитата фискална рамка поради влошените тенденции в приходите и липсата на мерки за ограничаване на разходите през първите шест месеца на 2009 г. поставиха бюджетната позиция под сериозен натиск. Този натиск доведе до отчетеното намаление на фискалния резерв за периода февруари-юли от 1.13 млрд. лв.

Новото правителство предприе незабавни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция както по линия на ограничаване на разходите, така и по линия на мерки за повишаване на събираемостта на приходите. От статистическите данни за размера на фискалния резерв ясно се вижда резултатът от тези мерки - за периода август-декември 2009 г. на практика фискалния резерв остава на постоянно равнище и към 31.12.2009 г. е в размер на 7.7 млрд. лв., колкото е и размерът на заварения в края на юли фискален резерв.

От началото на 2010 г. усилията са насочени към стимулиране на реалната икономика чрез поетапно разплащане на задължения на държавата от предходни години към фирми изпълнители и доставчици по договори за обществени поръчки, изплащане на субсидии за селскостопанските производители в периода на годината, когато те имат най-голяма нужда от свеж ресурс и наваксване на изоставането при усвояването на средствата по европейските програми и фондове.

„Ролята на конструктивната опозиция е да предлага мерки, които да дават реална управленска алтернатива за справянето с проблеми, които предишното правителство е можело и е трябвало да предвиди. Вместо това се прави опит да се заличи в общественото съзнание начинът, по който бяха разходвани огромните бюджетни излишъци, плод на небалансираното развитие на икономиката в последните няколко години", коментира заместник-министърът на финансите Владислав Горанов.