В рамките на пролетната среща на МВФ и Световната банка, която се проведе във Вашингтон, министърът на финансите Пламен Орешарски се срещна с първия заместник управляващ директор на фонда Джон Липски и с Марек Белка, директор на европейския департамент на МВФ. По време на разговорите бяха обсъдени негативните ефекти от кризата в света и основните предизвикателства пред държавите в условия на рецесия.
Директорите на МВФ коментираха, че глобалната финансова и икономическа криза се оказа по-дълбока от първоначалните прогнози в края на миналата година. Негативните ефекти, особено във финансовия сектор и фондовата борса, силно разклатиха доверието в частния сектор и инвеститорите и търговските потоци намаляха значително. Като следствие от тази тенденция, БВП в глобален план рязко спадна, като очакванията са за близо 1% в краткосрочен план.
По време на разговора бяха обсъдени и конкретните последици за страните от Източна Европа. Огромните капиталови потоци, вливащи се в икономиките от региона доскоро, рязко намаляха , а търсенето на износ от тези пазари спадна. Кредитните институции и в Западна Европа силно намалиха кредитирането, като на практика то беше сведено до стойности близки до нулата. Традиционните партньори на страните на Източна Европа са в рецесия, което доведе до свиване на търсенето и износа - респективно до драматичен спад и на БВП на страните в региона.
На фона на тази ситуация страната ни получи висока оценка от представителите на МВФ. Благодарение на по-голямата предпазливост и относително благоразумната фискална политика, България е защитена от някои явления, асоциирани с глобалната финансова криза. Острото обезценяване на валутите и съответният риск за частния сектор, например усещани от страните с плаващ валутен курс, не се наблюдава у нас. Публичните финанси са на излишък през последните няколко години и страната не усеща трудностите, характерни за някои от страните в региона по линия на дефицитите. На практика България влиза в настоящата криза със силни буфери - резултат от благоразумната политика през последните години на икономически подем.
Министър Орешарски представи ключовите макроикономически показатели от последните няколко месеца и отбеляза, че данните за платежния баланс сочат, че страната ни не прави изключение от общата икономическа картина. Според финансовия министър показателите се влошават с по-бързи темпове от прогнозите към края на миналата година.
Нетните капиталови потоци бележат спад през последните няколко месеца, заяви министър Орешарски. Спад бележи и експортът - с близо 27% през първите 2 месеца от началото на годината , като тенденцията при вноса е дори по-силна - спад от около 32% за същия период. Това, разбира се, ще доведе от своя страна и до корекция на вътрешните и външни дисбаланси, подчерта финансовият министър, като допълни, че и дефицитът по текущата сметка се е свил за първите два месеца на 2009 до 11.6% , което е с близо 14 пункта по-малко от същия период на миналата година. Инфлацията също намалява с по-бързи темпове от планираните за тази година.
Подуправителят на БНБ Цветан Манчев представи състоянието в банковия сектор, като подчерта, че българската банковата система остава стабилна, банките са добре капитализирани и ликвидни. Той отбеляза, че настоящото състояние се дължи на добрата регулация, изграждана в предходните години.
Финансовият министър отбеляза, че правителството има сценарий за задържане на негативните ефекти от глобалната криза и добави, че ключов елемент в този сценарий е допълнителното свиване на разходите над предвидените 10% в бюджета за тази година с оглед на изпълнението на бюджетните цели - важна предпоставка за поддържане на макроикономическата стабилност.
Фокус в разговорите бяха и опасенията за намаляващата конкурентоспособност на българската икономика в резултат на протеклите девалвации на валутите на част от страните от региона. Министър Орешарски подчерта, че тези негативни ефекти могат да се неутрализират с целенасочена фискална политика.
В рамките на дискусията беше повдигнат и въпросът за членството на новоприсъединилите се страни-членки на ЕС във Валутен Механизъм 2. Общата констатация беше, че в условията на глобална икономическа криза разглеждането на нови кандидатури не е актуално в момента.
Предизборната ситуация, в която се намира страната ни породи интерес доколко програмата за спазване на строга фискална дисциплина и минимизиране на негативните ефекти от кризата, ще бъде следвана и занапред. Министър Орешарски изрази увереност, че новото правителство, което се очаква да бъде формирано към средата на тази година, ще продължи същата политика .
В заключение представителите на фонда споделиха, че следваната до момента силна политика няма друга алтернатива в настоящите трудни икономически условия в глобален план и трябва да бъде продължена.
По-рано българската делегация, водена от министъра на финансите се срещна и с Ахе Бакер, изпълнителен директор в Международния валутен фонд.
