Министърът на финансите Пламен Орешарски участва в неформално заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси /ЕКОФИН/, което се проведе в Прага.
Членовете на ЕКОФИН разискваха настоящата икономическа и финансова ситуация. Министрите се обединиха около решенията, взети по време на срещата на Г-20 в Лондон тази седмица. Те коментираха, че стъпката от последната среща във Вашингтон и тази е голямa, тъй като конколидацията около поставените съвместни конкретни и мощни координирани действия биха довели в далеч по-бързи срокове до възстановяване на световната икономика от рецесията, в която се намира в момента.
В рамките на обсъжданията на настоящото икономическо състояние на държавите членки, беше направен преглед на всички икономически показатели от началото на годината. Общата картина сочи, че независимо от известното подобрение на някой ключови показатели, очакванията за данните за първото тримесечие на тази година са по-песимистични от последното тримесечие на 2008 година. Министрите обсъдиха потребността от бързо възстановяване на доверието в банковата система, както и добрата колаборация между финансовия и реалния сектор. Колкото по-бързо тази релация бъде възстановена, толкова по-бързо ще се възстановят нарушените баланси в публичните финанси на държавите членки.
Министрите дискутираха и прилагането на Пакта за стабилност и растеж и по-специално процедурите по прекомерен дефицит. България изразява загриженост относно наличието на вътрешна противоречивост между Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) и рамката на Пакта за стабилност и растеж, т.е. от възможността експанзионистичните мерки по ЕПИВ да доведат до формално нарушение на тавана за размера на бюджетния дефицит в някои държави-членки. Предвидената за 2009 г. и за 2010 г. емисия на нов държавен дълг може да окаже натиск върху ликвидността и лихвените проценти. Затова България приветства предложенията за навременна фискална консолидация, за да се неутрализира неблагоприятния бюджетен ефект от фискалните стимули, особено в страни, където се наблюдава нарушаване на критериите на Пакта за стабилност и растеж
Позицията на страната винаги е била последователна, че държавите-членки трябва да останат ангажирани с прилагането на Пакта за стабилност и растеж и програмите за структурни реформи с цел да върнат икономиките към растеж по-бързо, както и да подобрят тяхната устойчивост, гъвкавост и адаптивност към бъдещи кризи.
В контекста на общите препоръки към държавите членки за свиване на публичните разходи, министър Пламен Орешарски коментира за медиите, че старанта ни през последните няколко години не е провеждала експанзионистична политика и допълни, че още при приемането на Бюджет 2009 сме заложили свиването на публичните разходи с 10%. В този смисъл, не се очертава перспекстива България да направи свръхдефицит, каквато е ситуацията в преобладаващата част от страните членки, коментира още финансовият министър.
Особено обезпокоителна е и тенденцията за свиване на външнотърговския оборот в рамките на целия Европейски съюз. България не прави изключение, заяви министър Орешарски и обясни, че освен заложените бюджетни буфери, не изключва възможността от допълнителни мерки.
В рамките на заседанието г-н Томазо Скиопа, бивш финансов министър на Италия, представи доклад от конференцията «Разширяването на ЕС - 5 години по-късно». Финансовите министри обсъдиха икономическите разходи и ползи от най-голямото досега разширяване на ЕС по случай неговата петгодишнина. България подкрепя работата на Комисията и другите организации, ангажирани с изследване на икономическите ползи и разходи от последните две разширявания, както и основния извод на авторите, че най-голямото по своите мащаби разширяване е успех за ЕС и държавите-членки. Очертаните в документа предизвикателства са от съществена важност за подобряване на дългосрочните перспективи пред растежа в разширения ЕС. Според страната, дискусията относно бъдещото членство на новите държави-членки във Валутния механизъм ІІ трябва да продължи, защото тя е естествена стъпка, следваща присъединяването на страните към ЕС.
Членовете на ЕКОФИН направиха преглед на прилагането на национални мерки за финансова подкрепа в отговор на финансовата и икономическата криза. Според позицията на България прилагането на тези мерки трябва да става при пълното съблюдаване на правилата на свободна конкуренция. Съществуват рискове част от предприетите мерки от страните в ЕС, приети в отговор на финансовата и икономическата криза, да окажат индиректно негативно влияние върху други страни. Пример за това е скорошната емисията на държавногарантирани облигации от Данске банк на българския пазар. Тази емисия, освен че изкривява пазара, изтегля ликвидност от него, и действа в посока на увеличение на лихвените равнища.
Министър Орешарски и колегите му обсъдиха и препоръките от доклада Ларозиер и съответните въпроси от Комюникето на ЕК от месец март по отношение на основните насоки на бъдещата реформа на европейската надзорна рамка. България подкрепя плановете на ЕК да предложи Програма за реформа на финансовите пазари. По отношение на основните елементи на бъдещата реформа на европейската надзорна рамка, България споделя виждането за необходимостта от създаването на Европейски орган за наблюдение и оценка на финансовата стабилност в ЕС на макро-пруденциално ниво, както и на нова Европейска система за финансов надзор на микро-пруденциално ниво.
В рамките на заседанието министрите обсъдиха и подготовката на Пролетните срещи на МВФ и СБ, както и възможните ключови послания, които ЕС би могъл да представи пред Международния валутен и финансов комитет по въпроси, свързани с реформата на МВФ. По отношение възможността за съществено увеличение на финансовите ресурси на МВФ, България подкрепя изцяло готовността на държавите - членки за съществен принос към глобалните усилия, нужни в настоящата ситуация. Приносът на страните-членки трябва да бъде съизмерим с позициите им в МВФ. Усилието за нарастване на ресурсите на Фонда трябва да бъде всеобхватно, включвайки и други ключови глобални играчи.
