Японската агенция за кредитен рейтинг JCRA потвърди рейтинга на България - BBB+ за дългосрочните кредити в чужда валута и A- за дългосрочните кредити в местна валута.
Потвърждаване на рейтинга от Агенцията основно е следствие на стабилната фискална структура на България, подкрепена от продължаващ фискален излишък и значително намаляване на държавния дълг, поддържането на режима на валутен борд чрез сътрудничество между правителството и Българската народна банка (БНБ). От JCRA отчитат и растящия производствен капацитет на страната.
Експертите отбелязват още, че рейтингите остават ограничени от големия дефицит по текущата сметка на страната и факта, че индустриалното преобразуване е все още в начална фаза. БВП на глава от населението е по-ниско в сравнение със средното за ЕС-25, а икономическата структура е с високо потребление на електроенергия.
Перспективите на рейтингите са стабилни, смятат от японската агенция. Тъй като правителството провежда разумна фискална политика, е много вероятно икономиката да продължи балансирания си растеж, подкрепян както от вътрешното, така и от външното търсене. Рисковете за рефинансирането на дефицита ще бъдат намалени вследствие на големите резерви в чужда валута и продължаващия масивен приток на ПЧИ и финансови капитали от чужбина в очакване на устойчива икономическа експанзия на страната и разумна рамка на политиката, орбелязват експертите на JCRA.
След присъединяването към ЕС през януари 2007 г. българската икономика продължава да расте с над 6% годишно за четири поредни години, считано от 2004 г., водена от силното търсене на частния сектор, подкрепено от напредъка на структурните реформи и поддържането на разумна фискална и парична политика. Нарастващият дефицит по текущата сметка основно се дължи на увеличения внос на инвестиционни стоки, стимулиран от големия приток на ПЧИ и по-високи цени на енергията. В последно време износът нараства по-бързо от вноса. Чуждестранната ликвидност продължава да бъде на задоволителни нива, като валутните резерви са доста над 13.2 млрд. в края на юни 2008 г. - достатъчно, за да покрият внос за шест месеца.
В позицията си от JCRA отчитат, че българското правителството и БНБ предприеха по-затегната фискална политика и благоразумни мерки с цел овладяване на дефицита по текущата сметка. Фискалният баланс на консолидирания бюджет през последните четири години след 2004 г. реализира излишък, равняващ се на 3.4% от БВП. Правителството планира да запази годишния излишък в размер на 3% от БВП през 2008 и 2009 г. (над 4% без вноската в бюджета на ЕС). През последните години правителството успява да поддържа добра фискална структура, като предприема стъпки за намаляване на данъчното бреме. Съотношението държавен дълг/БВП намаля наполовина до 18.2% /ESA 95/ в края на 2007 г. спрямо трите предходни години основно благодарение на предсрочно погасяване на заеми към МВФ и брейди облигации.
Въпреки че БНБ има ограничена свобода на действие по отношение на паричната политика при режима на валутен борд, тя увеличи задължителните резерви и предприе административни мерки с цел да намали ръста на банковото кредитиране за частния сектор - един от факторите, който рязко увеличи вътрешното търсене. Това също така засили строгия надзор на банките в опит да се предотврати евентуално влошаване на банкови активи. Тези стъпки помогнаха за запазването на добрия баланс на банките дори при достигане на максимален растеж на тяхното кредитиране за частния сектор.
